да се въздържа; при което сам
тъй невъздържано крещи, ругае,
че бедната се чуди и се мае
какво да каже и къде да гледа,
като че ли е стресната насън.
Но беж да бягаме! Пристига пак!
ПЕТРУЧИО
Добре потръгна моята система
и вярвам, че в двубоя връх ще взема.
Оставил съм соколчето си гладно
от мен то няма мръвка да получи,
докле не се пречупи и научи
да се завръща, щом като му свирна.
Освен това аз знам и втори начин
да я сломя: с безсъние, тъй както
със непокорните соколи правят;
днес още не е яла — ще гладува!
от снощи не е спала — ще будува!
Тъй както с гозбите, ще изнамеря
в леглото недостатък, ще запратя
насам възглавници, натам завивки,
натук дюшеци, навъзбог покривки,
като представям тази суматоха
за израз на внимание към нея.
И цяла нощ не ще й дам да мигне,
защото клюмне ли, ще реввам тъй,
че тя веднага ще се ококорва.
По този начин аз ще й извадя
душичката. Е, не съвсем с памук,
но ако някой знае начин друг
за укротяването на една
такава опърничава жена,
то нека дойде и го каже смело —
ще стори за мнозина свято дело!
ВТОРА СЦЕНА
ТРАНИО
Как искаш, драги, Личио, да вярвам,
че Бианка може да обича друг
освен Лученцио? От нея имам
безбройни признаци за благосклонност!
ХОРТЕНЗИО
Тогава стойте тука, господине,
и чуйте го какво й преподава!
ЛУЧЕНЦИО
От четенето имате ли полза?
БИАНКА
О, да. Но как се казва тази книга?
ЛУЧЕНЦИО
Тя казва се: „Изкуството да любим“.
БИАНКА
А вий владеете ли го добре?
ЛУЧЕНЦИО
Откакто вий владеете над мен!
ХОРТЕНЗИО
Не си играят, а? Сега какво
ще кажете, вий, който бяхте толкоз
уверен в нея!
ТРАНИО
О, коварство женско!