ПЕТРУЧИО
Дорде не стане седем твойто време,
ботуша си не ще поставя в стреме!
Я, виж я ти! Каквото да говоря,
извърша или готвя се да сторя,
все прави ми напук!… Отменям всичко!
Оставаме и няма да се мръднем,
додето не настъпи оня час,
за който, колко е, ще казвам аз!
ХОРТЕНЗИО
Тоз вече и на слънцето командва!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ТРАНИО
Пристигнахме. Готови ли сте? Чукам!
УЧИТЕЛЯТ
Да, чукайте! Запомних си урока:
от Генуа той трябва да ме знае,
защото преди двадесет години
там заедно сме спали във „Пегас“.
ТРАНИО
Така. И само ролята играйте
с достойнство, като истински баща.
УЧИТЕЛЯТ
Не бойте се! Слугата ви пристига.
Предупредете го да не сглупи!
ТРАНИО
Направено е… Чувай, ей, Биондело!
Играта не забравяй: господинът
е мой баща!
БИОНДЕЛО
Не съм забравил нищо!
ТРАНИО
А съобщи ли на синьор Баптиста,
каквото бях ти казал за баща си?
БИОНДЕЛО
Да. Той е във Венеция, отдето
очаквате го в Падуа за днес.
ТРАНИО
Умник! Дръж тука!… Ш-ш-шт!… Баптиста иде.
Синьоре, още по-тържествен вид!
ТРАНИО
Щастлива среща, господин Баптиста!…
Това е нейният родител, татко!
Дарете ми наследствения дял,
за да получа скъпата си Бианка!
УЧИТЕЛЯТ
Не бързай, сине!… Драги господине,
пристигнал тук, да навестя длъжници,
от моя драг Лученцио узнах
за породилия се между него
и дъщеря ви случай на любов.
И като взех предвид доброто име,
с което вий се ползвате, и факта,
че момъкът обича дъщеря ви,
а тя пък него, аз реших да дам
съгласието си за таз женитба,
и ако тя и вам се вижда сгодна,
готов съм — след като доуточним
две-три подробности — да сметна вече
въпроса за напълно уреден.
Тъй ласкаво навред ви споменават,
че не желая с вас да съм дребнав.
БАПТИСТА
Синьоре, вярвайте, на мен се нрави
таз ваша деловита прямота.
Разбрах, Лученцио обича Бианка,
а пък и тя отвръща му с любов,
освен ако са лицемери двама,
каквито по земята други няма!
