БИОНДЕЛО
Не зная какво. Но може би ще е добре, докато те се занимават с недействителния договор, вие да си извадите над Бианка едно действително свидетелство „Cum privilegio ad imprimendum solum“47, тоест „първи да легнете и да си я печатате само вие“. Към черквата! Значи: свещеника, клисаря и неколцина почтени граждани за свидетели! Но ако ваша милост не е завчас готов, кажете си тогава: „На добър час, любов!“
ЛУЧЕНЦИО
Чакай, Биондело!
БИОНДЕЛО
Няма какво да чакам. Знам една мома, която успя да се омъжи, додето да наскубе в двора магданоз за заешкото си. И вие можете да сторите така, синьоре. С което си вземам сбогом от вас. Моят господар ми нареди да отида до „Свети Лука“, за да кажа на свещеника да ви посрещне, щом пристигнете с притурката си.
ЛУЧЕНЦИО
Щом аз я искам, а и тя ме иска,
защо боя се да поема риска?
За нея ме изпратиха. Слуга съм.
Ще ме изпъдят, ако не сколасам!
ПЕТА СЦЕНА
ПЕТРУЧИО
На път! Напред! Отново към баща ти!…
Как чисто свети пълната луна!
КАТЕРИНА
Луна? Каква луна? Това е слънце!
ПЕТРУЧИО
Аз казах вече: „пълната луна“!
КАТЕРИНА
Но аз пък зная, че това е слънце!
ПЕТРУЧИО
Кълна се във сина на мойта майка,
което значи в себе си самия,
че туй в небето, докато не стане
луна, звезда, каквото кажа аз,
не тръгваме! Обръщайте конете!
Ще прекослови! Все ще прекослови!
ХОРТЕНЗИО
Недейте спори, ще се върне пак!
КАТЕРИНА
Да продължим, пък нека то да бъде
луна, звезда, каквото ви се иска;
ако за вас е лоена угарка,
угарка то ще бъде и за мен.
ПЕТРУЧИО
Луна е, казах!
КАТЕРИНА
Точно тъй, луна е.
ПЕТРУЧИО
Не, лъжеш! Туй е божието слънце!
КАТЕРИНА
Да, божието слънце е — о, боже! —
но ако вий го искате луна,
луна ще бъде то, и то такава
изменчива като самия вас.
Каквото го поискате, ще става
и точно тъй ще го наричам аз!
ХОРТЕНЗИО
Честито, братко! Боят е спечелен!
ПЕТРУЧИО
Напред тогаз! Към кеглите направо
ще се търкаля топката, не както
й скимне да криви… Но някой иде!
