Къде така, госпожице прекрасна?…
Признай си, Кет, че досега не си
съзирала подобна хубавица!
О, таз борба на румено и бяло
по свежите й момински ланити!
Кои звезди небето озаряват
тъй, както тез очи лика й чуден!
Добро ви утро, прелестна девойко!
За хубостта й целуни я, Кет!
ХОРТЕНЗИО
„Девойка“! Ще побърка и старика!
КАТЕРИНА
О, росна, свежа, ласкава девойко,
къде отиваш и отде си ти?
Блазя на тез, които са създали
творение неземно като теб,
и дваж блазя на оня, за когото
родена си да му сладиш леглото!
ПЕТРУЧИО
Какво говориш, Кет! Та ти си луда!
Това е сух, прегърбен, сбръчкан старец,
а не девойка, както казваш ти!
КАТЕРИНА
Ах, извинете, беловласи старче!
В очите ми, ужасно заслепени
от… слънцето, природата изглежда
тъй зеленикава, че ми се струват
и дядовците млади и зелени.
Сега прозрях почтената ви възраст
и моля грешката ми да простите!
ПЕТРУЧИО
Простете й, достопочтени старче,
и ни кажете де сте се отправил —
ако една е нашата посока,
с охота ще ви имаме за спътник.
ВИНЧЕНЦИО
Синьоре млад, игрива хубавице,
макар и още смаян, ще ви кажа:
пизанец съм, Винченцио на име
и тръгнал съм за Падуа, където
живее син ми.
ПЕТРУЧИО
Как се казва той?
ВИНЧЕНЦИО
Лученцио, синьор.
ПЕТРУЧИО
Щастлива среща
за мен и за сина ви, мили татко!
И ви наричам тъй освен от почит
към възрастта ви, още и по родство:
това е тук жена ми, а синът ви
навярно вече мъж е на сестра й.
Не се учудвайте, не се плашете —
родът е тежък, славата добра,
баща й е добре откъм пара,
а тя самата е жена достойна
за който и да бъде благородник.
Да се прегърнем и да продължим
към Падуа, където, знам, синът ви,
щом види ви, ще скочи до небето!
ВИНЧЕНЦИО
Но вярно ли е туй или на подбив
ме вземате със цел да съкратите
по този начин дългия си път?
ХОРТЕНЗИО
Не, старче, тъй е. Този път не лъжат.
ПЕТРУЧИО
Вървете с нас и ще се уверите!
Шегата ни при срещата, разбирам,
ви пълни с недоверие към нас.
ХОРТЕНЗИО
Сега напред към моята вдовица!
Петручио изпълни ме с кураж —
когато с нея срещнем се двоица,
щом тя инат е, аз ще бъда дваж!
