ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
БИОНДЕЛО
Сега бързо и тихо, синьоре! Свещеникът е готов!
ЛУЧЕНЦИО
Летя, Биондело! Ти може да им потрябваш — влизай си!
БИОНДЕЛО
Не, докато не ги видя да влизат в черква, никакво влизане вкъщи!
ГРЕМИО
Къде се бави този щур учител!
ПЕТРУЧИО
Това е входа. Тук живее син ви.
А моят тъст е долу към пазара.
Довиждане! Оставяме ви тук.
ВИНЧЕНЦИО
Не може тъй раздяла без почерпка.
В тоз дом, аз мисля, бих могъл да каня,
а все ще има нещо да похапнем.
ГРЕМИО
Заети са и трудно ще ви чуят.
УЧИТЕЛЯТ
Кой блъска, сякаш иска да изкърти вратата?
ВИНЧЕНЦИО
Вкъщи ли е синьор Лученцио, господине?
УЧИТЕЛЯТ
Вкъщи е, но сега не може да разговаря с никого.
ВИНЧЕНЦИО
А ако този никой му носи стотина-двеста дуката, колкото да го позарадва?
УЧИТЕЛЯТ
Задръжте си дукатите! Лученцио няма да има нужда от тях, докато съм жив!
ПЕТРУЧИО
Нали ви казах, синът ви е общ любимец в Падуа!… Слушайте, синьоре, да оставим тези усукани духовитости и моля ви, съобщете на синьор Лученцио, че баща му, току-що пристигнал от Пиза, го чака пред тази врата.
УЧИТЕЛЯТ
Лъжеш! Баща му отдавна е пристигнал от Пиза и те гледа от този прозорец.
ВИНЧЕНЦИО
Да не би да си ти случайно?
УЧИТЕЛЯТ
Да, господине, ако може да се вярва на майка му!
ПЕТРУЧИО
Какво значи това, старче? Няма по-грозно мошеничество от рисвояването на чуждо име!
УЧИТЕЛЯТ
Дръжте негодника! Той се представя за мен! Иска да измами някого!
БИОНДЕЛО