— Защо аз, Лучия?
— Защото съм влюбена в теб, Паоло! — Тя хвана ръцете му и ги притисна нежно между краката си. — Аз съм жена. Накарай ме да се почувствам такава.
На бледата светлина Паоло можеше да види хълмчетата на нейните гърди, твърдите й зърна и меките тъмни косми между краката й.
„Исусе — помисли Паоло. — Какво може един мъж да стори?“
Тя го заведе до една кушетка, помагайки му да си свали панталоните и шортите. Коленичи и постави втвърдената му мъжественост в устата си и нежно я засмука. Паоло си помисли:
„Тя го е правила и преди.“
И когато той бе вече върху й, потъвайки дълбоко в нея, обхванат от ръцете й, с бедра притискани страстно от нейните, Паоло си помисли:
„Боже мой, тя е чудесна.“
Лучия се чувстваше в небесата. Сякаш бе родена за това. Инстинктивно знаеше какво точно трябва да направи, за да достави удоволствие на него и на себе си. Цялото й тяло гореше. Почувства, че постепенно стига до кулминация и накрая, когато това стана, тя извика силно в екстаз. Двамата останаха да лежат изтощени, дишайки тежко.
Накрая Лучия проговори:
— Утре по същото време.
Когато Лучия бе на шестнадесет години, Анжело Кармине реши, че е време дъщеря му да види нещо от света. С възрастната леля Роза, като придружителка, Лучия прекара училищната си ваканция в Капри и Иския, Венеция и Рим, и още доста други места.
— Трябва да бъдеш културна, не селянка като баща си. Пътуването ще оформи образованието ти. В Капри леля Роза ще те заведе да видиш Картузианския манастир Свети Яков, вилата в Сан Микеле и Палацо а Маре…
— Да, татко.
— Във Венеция са базиликата Свети Марко, Дворецът на дожите, църквата Сан Джорджо и музеят на Академията.
— Да, татко.
— Рим е съкровищницата на света. Там трябва да посетиш Ватикана, базиликата Санта Мария Мажоре и галерията Боргезе, разбира се.
— Разбира се.
— А Милано! Трябва да отидеш в Консерваторията за концертни рецитали. Ще уредя билети за Ла Скала за теб и леля Роза. Във Флоренция ще видиш Общинския музей на изкуствата, музея Уфици, а има още много църкви и музей.
— Да, татко.
С много внимателно планиране Лучия успя да не види нито едно от тези места. Леля Роза настоя да почиват всеки следобед и да се прибират рано всяка вечер.
— И ти трябва да си почиваш, дете.
— Разбира се, лельо Роза.
И така, докато леля Роза спеше, Лучия танцуваше в Куизисана в Капри, яздеше на въртележка, теглена от украсен с пера и шапка кон, в Марина Пикола се присъедини към група момчета — колежани, ходеше на пикници в Бани ди Тиберио, отиде до Анакапри с въжена железница, където се присъедини към група френски студенти, с които пиха на Пиаца Умберто.
Във Венеция един красив гондолиер я заведе на дискотека, а с един рибар отиде на риболов в Киоджа. А през това време леля Роза спеше.
В Рим Лучия пи вино от Апулия и откри всички ресторанти за забавления от типа на Марте, Раниери и Джиджи Фази.
Където и да отидеше, тя откриваше скрити малки барчета и нощни клубове и романтични красиви мъже. Мислеше си:
„Милият татко бе толкова прав. Пътуването наистина оформи образованието ми.“
В леглото се бе научила да говори няколко различни езика, за което си мислеше:
„Това е много по-приятно, отколкото моите часове по чужди езици в училище.“
Когато Лучия се върна в Таормина, сподели с най-близките си приятелки:
— Бях гола в Неапол, дрогирах се в Салермо, опипана бях във Флоренция и чукана в Лука.
Самата Сицилия бе едно чудо за изследване, остров на гръцки храмове, римски и византийски амфитеатри, параклиси, арабски бани и швабски замъци.
Лучия намери Палермо за груб и жизнен. Приятно й бе да се скита из Калса, стария арабски квартал и да посещава Опера дей Пупи, кукления театър. Но Таормина, където беше родена, обичаше най-много. Беше град като пощенска картичка ни Йонийско море, разположен на планина с изглед към света. Имаше магазини за рокли и бижутерия, барове и красиви стари площади, гостилници и живописни хотели като Екселсиор Палас и Сан Доменико.
Виещият се път, който води от пристанището на Наксос нагоре, е стръмен, тесен и опасен. Когато на Лучия Кармине подариха кола за петнадесетия рожден ден, тя наруши всяка точка от правилника, но нито веднъж не бе спряна от карабинерите. Все пак тя беше дъщеря на Анжело Кармине.
За тези, които бяха достатъчно смели или глупави да разпитват, Анжело Кармине бе в бизнеса с недвижими имоти. И това беше отчасти вярно, защото фамилията Кармине притежаваха вила в Таормина, къща на езерото Комо в Кернобио, лятна вила в Гщад, апартамент в Рим и голяма ферма близо до Рим. Но Кармине се занимаваше също и с по-живописен бизнес. Той притежаваше десетина публични домове, две игрални казина, шест кораба, които докарваха кокаин от неговите плантации в Колумбия, и още различни други доходни предприятия, включително лихварство. Анжело Кармине беше главата на сицилианските мафиоти, така че естествено бе да живее добре. Животът му беше вдъхновение за другите, радващо доказателство, че един беден сицилиански селянин, който е амбициозен и работи усърдно, може да стане богат и преуспяващ.
Кармине бе започнал като момче за поръчки за мафиотите на дванадесетгодишна възраст. На петнадесет той бе станал изпълнител на санкциите на лихварите, а на шестнадесет бе убил първата си жертва, без да се церемони. Скоро след това се бе оженил за майката на Лучия, Ана. В годините, които последваха, се изкачи по опасната стълба в организацията до върха, оставяйки поредица от мъртви врагове след себе си. Той се бе издигнал, но Ана си остана простото селско момиче, за което се бе оженил. Тя му роди три чудесни деца, но след това приносът й към живота на Анжело свърши. Сякаш знаейки, че няма повече място в живота на семейството си, тя услужливо умря и бе достатъчно внимателна да направи това, без много да привлича вниманието към себе си.
Арналдо и Виктор бяха в бизнеса с баща си и Лучия още от малка подслушваше интересните разговори между баща си и братята си за това как бяха надхитрили или надвили своите врагове. В очите на Лучия баща й бе рицар в блестящи доспехи. Не виждаше нищо нередно в това, което вършат. Напротив, те вършеха полезна работа. Ако хората желаеха да играят комар, защо трябваше глупави закони да им пречат? Ако на мъжете им доставяше удоволствие да купуват секс, защо да не им се помага? И колко щедро от страна на баща й и братята й да дават заеми на хора, на които им е било отказано от коравосърдечните банкери. За Лучия баща й и братята й бяха идеалните граждани. Доказателство за това бе кръгът от приятели на баща й. Веднъж седмично Анжело Кармине даваше огромни вечери във вилата. Какви хора седяха на неговата маса! Там бе кметът, няколко градски съветници, съдии, филмови звезди и оперни певци и често шефът на полицията и висш църковен служител. Няколко пъти в годината присъстваше и самият губернатор.
Лучия водеше идиличен живот, изпълнен с партита, красиви дрехи, бижута, коли и слуги, и могъщи приятели. Но изведнъж, през един февруари, на двадесет и третия й рожден ден, всичко приключи.
Започна се достатъчно безобидно. Двама мъже дойдоха във вилата да видят баща й. Единият бе
