— Ти ли откри трупа, Мария?
— Аз не съм го направила. Кълна ви се. — Жената беше обхваната от истерия. — Трябва ли ми адвокат?
— Не. Нямаш нужда от адвокат. Само ми кажи какво се случи.
— Нищо не се е случило. Искам да кажа… сутринта дойдох тук да почистя, както винаги. Аз… мислех си, че го няма. Винаги излизаше преди седем. Почистих в дневната и…
„По дяволите!“
— Мария, спомняш ли си как изглеждаше стаята, преди да почистиш?
— Какво имате предвид?
— Местила ли си нещо? Изнасяла ли си нещо от тук?
— Ами, да. На пода имаше строшена бутилка от вино. Цялата лепнеше. Аз…
— Какво направи с нея?
— Пуснах я в мелачката за боклук и я смлях.
— Какво друго направи?
— Ами изхвърлих пепелника и…
— Вътре имаше ли фасове?
Тя замълча и се опита да си спомни.
— Един. Хвърлих го в кошчето в кухнята.
— Хайде да идем да го видим. — Детективът я последва в кухнята и тя му посочи кошчето. Вътре имаше угарка със следи от червило. Заместник-шериф Блейк внимателно я извади и я постави в пликче.
После се върна в дневната.
— Мария, знаеш ли дали от апартамента липсва нещо? Да са изчезнали някакви ценни вещи?
Тя се огледа наоколо.
— Не, струва ми се. Господин Тибъл обичаше да събира тези малки статуетки. Пръскаше луди пари за тях. Като че ли всички са тук.
„Значи мотивът не е грабеж. Наркотици? Отмъщение? Нещастна любов?“
— Какво направи, след като почисти тук, Мария?
— Обрах с прахосмукачката както винаги. И после… — Гласът й секна. — Влязох в спалнята и… го видях. — Погледна към Блейк. — Кълна се, че не съм го направила.
Пристигнаха съдебният лекар и асистентите му, които донесоха чувал за трупа.
Три часа по-късно заместник-шериф Блейк отново беше в кабинета На шерифа.
— Какво откри, Сам.
— Почти нищо. — Седна срещу Даулинг. — Денис Тибъл е работел в „Глобъл“. Очевидно е бил някакъв гений.
— Но не достатъчно гениален, за да попречи да го убият.
— Той не е бил просто убит, Мат. Направо е бил накълцан. Трябваше да видиш какво са направили с тялото му. Сигурно е бил някой маниак.
— Как ще продължиш?
— Не сме сигурни какво е оръжието, засега чакаме резултатите от лабораторията, но може да е било строшена бутилка от вино. Чистачката я е изхвърлила в мелачката. Изглежда, че на едно от заседналите в гърба му парчета стъкло има отпечатък. Разговарях със съседите. Нищо. Не са видели някой да влиза или да излиза от апартамента му. Никакъв необичаен шум. Тибъл явно е бил много затворен. Не е контактувал със съседите. Но има нещо друго. Преди да умре е правил секс. Имаме вагинален секрет, косми, други неща, както и угарка от цигара с червило. Ще й направим ДНК-тест.
— Пресата пак ще се развихри, Сам. Още отсега си представям заглавията: „МАНИАК ВИЛНЕЕ В СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА“. Шерифът въздъхна. — Хайде да действаме колкото можем по-бързо.
— Сега отивам в „Глобъл Къмпютър Графикс“.
На Ашли й трябваше час, за да реши дали да отиде на работа. „Само да ме погледнат и всички ще разберат, че се е случило нещо лошо. Но ако не отида, ще искат да знаят причината. Полицията навярно ще е там и ще разпитва всички. Ако ме разпитат, ще трябва да им кажа истината. Няма да ми повярват. Ще ме обвинят в убийството на Денис Тибъл. А ако пък ми повярват и ако им кажа, че баща ми е знаел какво ми е направил, ще обвинят него.“
Тя се замисли за убийството на Джим Клиъри. Можеше да чуе гласа на Флорънс: „Родителите на Джим се прибрали и открили трупа му. Бил е убит с нож и… кастриран.“
Стисна очи. „Боже мой, какво става? Какво става?“
Заместник-шериф Сам Блейк влезе в сградата на компанията. Служители с мрачни лица стояха на групички и тихо разговаряха. Можеше да си представи какво обсъждат. Ашли уплашено го наблюдаваше, докато детективът отиваше към кабинета на Шейн Милър.
Шейн се изправи да го посрещне.
— Заместник-шериф Блейк?
— Да. — Двамата се ръкуваха.
— Седнете, заместник-шериф.
Сам Блейк седна.
— Разбрах, че Денис Тибъл е бил ваш служител.
— Точно така. Един от най-добрите. Това е ужасна трагедия.
— Работил е тук около три години, нали?
— Да. Той беше нашият гений. Нямаше нещо, което да не е в състояние да направи с компютър.
— Какво можете да ми кажете за него?
Шейн Милър поклати глава.
— Почти нищо, страхувам се. Тибъл беше самотник.
— Имате ли представа дали е взимал наркотици?
— Денис ли? По дяволите, не. Беше маниак на тема здраве.
— Играл ли е хазарт? Възможно ли е да е дължал на някого много пари?
— Не. Получаваше голяма заплата, но мисля, че беше много стиснат.
— Ами жените? Имал ли си е приятелка?
— Жените не го харесваха. — Замисли се за миг. — В последно време обаче разправяше, че се канел да се жени.
— Случайно да е споменавал името на жената?
Милър поклати глава.
— Не. Поне не на мен.
— Имате ли нещо против да разговарям с някои от служителите ви?
— Ни най-малко. Действайте. Трябва да ви кажа, че всички са потресени.
„И щяха да са още повече, ако можеха да видят трупа му“ — помисли си Блейк.
Двамата излязоха навън. Шейн Милър повиши глас:
— Моля за внимание! Това е заместник-шериф Блейк. Той би искал да ви зададе няколко въпроса.
Служителите бяха спрели по местата си и слушаха.
— Сигурен съм, че всички сте чули за случилото се с господин Тибъл — започна детективът. — Нуждаем се от вашата помощ, за да открием кой го е убил. Някой от вас знае ли дали е имал врагове? Някой да го е мразел достатъчно, за да го убие? — Последва мълчание. Блейк продължи: — Споменавал е, че ще се жени. Обсъждал ли е въпроса с някой от вас?
Ашли откри, че дишането й е затруднено. Сега бе моментът да говори. Сега бе моментът да разкаже на заместник-шерифа какво е направил с нея Тибъл. Но си спомни лицето на баща си, когато му описваше случая. Щяха да обвинят него в убийството.
Баща й никога не би убил когото и да е.
Той беше лекар.
Той беше хирург.
