— Означава, че навярно прекалено много сте бързали да арестувате някого. Ашли Патерсън дори не познава двама от мъжете, в чието убийство я обвинявате.
На устните на шериф Даулинг заигра лека усмивка.
— И вас ви е заблудила, а? Нас също.
— За какво говорите?
— Ще ви покажа. — Отвори една от папките на бюрото си и му подаде няколко листа. — Това са копия на докладите от патологията, ФБР, Интерпол и ДНК анализи на петимата мъже, които са били убити и кастрирани. Преди смъртта си всяка от жертвите е правила секс с жена. На местопрестъпленията са открити доказателства за това. Предполагаше се, че са замесени три различни жени. Е, ФБР сравни всички тези веществени доказателства и познайте какво се оказа? Трите жени са Ашли Патерсън. При всяко от убийствата са регистрирани нейната ДНК и отпечатъците й.
Дейвид го гледаше невярващо.
— С-сигурен ли сте?
— Да. Освен ако не смятате, че Интерпол, ФБР и петимата различни патоанатоми са се наговорили да прецакат клиентката ви. Всичко е тук, господине. Един от мъжете, които е убила, беше мой зет. Ашли Патерсън ще бъде изправена пред съда за предумишлено убийство и ще бъде осъдена. Нещо друго?
— Да. — Той дълбоко си пое дъх. — Бих искал пак да се срещна с Ашли Патерсън.
Отново я доведоха в стаята за свиждане. Когато младата жена влезе вътре, гневно я попита:
— Защо ме излъгахте?
— Моля? Не съм ви лъгала. Невинна съм. Аз…
— Имат достатъчно доказателства срещу вас, за да ви пратят десет пъти поред на електрическия стол. Казах ви, че искам да зная истината.
В продължение на цяла минута Ашли го гледаше право в очите. После тихо заговори:
— Казах ви истината. Няма нищо повече.
Като я слушаше, Дейвид си помисли: „Тя наистина си вярва. Сигурно е луда. Какво ще кажа на Джеси Куилър?“
— Бихте ли се съгласили да разговаряте с психиатър?
— Не… Да. Щом искате.
— Ще го уредя.
На връщане за Сан Франциско той си помисли: „Изпълних моята част от сделката. Разговарях с нея. Ако наистина смята, че казва истината, тя е луда. Ще помоля Джеси да поеме случая, той ще пледира за невменяемост и с това въпросът ще е приключен.“
Сърцето му изстина за Стивън Патерсън.
В Окръжната болница в Сан Франциско д-р Патерсън стоически понасяше съжаленията на колегите си.
— Какъв позор, Стивън. Ти не го заслужаваш…
— Трябва да ти е ужасно тежко. Ако мога да помогна с нещо…
— Не зная какво им става напоследък на тези деца. Ашли винаги е изглеждала толкова нормална…
И всеки си мислеше: „Слава Богу, че не е моето дете.“
Когато се върна във фирмата, Дейвид побърза да отиде при Джоузеф Кинкайд.
Възрастният мъж вдигна поглед.
— Е, вече минава шест часът, Дейвид, но аз те изчаках. Срещна ли се с дъщерята на доктор Патерсън?
— Да.
— Намери ли й адвокат?
Той се поколеба.
— Не още, Джоузеф. Ще уредя да я види психиатър. Утре сутрин пак ще отида да разговарям с нея.
Кинкайд озадачено го изгледа.
— О? Изненадан съм, че се забъркваш в това. Естествено, ние не можем да позволим фирмата да се свърже с нещо толкова грозно, какъвто ще е този процес.
— Всъщност не се забърквам, Джоузеф. Просто съм много задължен на баща й. И му обещах.
— Няма нищо черно на бяло, нали?
— Няма.
— Значи е само морално задължение, така ли?
Дейвид го изгледа за миг, понечи да отвърне нещо, после се отказа.
— Да. Само морално задължение.
— Е, когато свършиш с госпожица Патерсън, ела пак да поговорим.
И нито дума за съдружието.
Когато се прибра вкъщи, в апартамента беше тъмно.
— Сандра?
Не получи отговор. Понечи да включи осветлението в коридора и тя внезапно се появи от кухнята. Носеше торта със свещички.
— Изненада! Ще празнуваме… — Забеляза изражението му и замълча. — Нещо лошо ли се е случило, скъпи? Не го ли получи? Дали са го на някой друг, така ли?
— Не, не — успокоително отвърна той. — Всичко е наред.
Сандра остави тортата и се приближи до него.
— Нещо се е случило.
— Просто има… забавяне.
— Не се ли срещна с Джоузеф Кинкайд?
— Срещнахме се. Седни, скъпа. Трябва да поговорим.
Двамата седнаха на дивана и той каза:
— Случи се нещо неочаквано. Сутринта при мене дойде Стивън Патерсън.
— Наистина ли? Защо?
— Иска да поема защитата на дъщеря му.
Тя изненадано го погледна.
— Но, Дейвид… ти не си…
— Зная. Опитах се да му обясня. Но аз наистина съм се занимавал с наказателно право.
— Но вече не. Каза ли му, че ще ставаш съдружник във фирмата?
— Не. Той настояваше, че аз съм единственият, който е способен да я защитава. Пълен абсурд, разбира се. Предложих му да го свържа с Джеси Куилър, но той дори не ме изслуша.
— Е, ще трябва да намери някой друг.
— Разбира се. Обещах му да поговоря с дъщеря му и го направих.
Сандра се облегна назад.
— Господин Кинкайд знае ли за това?
— Да. Казах му. Не остана очарован. — Той имитира Кинкайд: — „Естествено, ние не можем да позволим фирмата да се свърже с нещо толкова грозно, какъвто ще е този процес.“
— Какви са впечатленията ти от дъщерята на доктор Патерсън?
— Тя наистина вярва, че е невинна.
— Възможно ли е?
— Шерифът в Кюпъртино ми показа досието й. На всички местопрестъпления са открити нейната ДНК и отпечатъците от пръстите й.
— И какво ще правиш сега?
— Свързах се с Ройс Сейлъм. Той е психиатърът, с който работи Джеси Куилър. Ще го помоля да
