„Боже мой, това не е театър — помисли си Дейвид. — Това е самата действителност.“ Той се обърна към другия мъж.
— Това са нейните алтер его — прошепна лекарят.
Дейвид го зяпна, вече окончателно объркан.
— Моля?
— По-късно ще ви обясня.
Д-р Сейлъм отново заговори на Ашли:
— Ашли… Искам да кажа Алет… Колко… колко сте там вътре?
— Освен Ашли, сме само ние с Тони — отвърна Алет.
— Говориш с италиански акцент.
— Да. Родена съм в Рим. Някога били ли сте в Рим?
— Не, никога не съм бил в Рим.
„Не мога да повярвам, че слушам този разговор“ — помисли си младият мъж.
— E molto bello.
— Сигурен съм. Познаваш ли Тони?
— Si, naturalmente.
— Тя говори с английски акцент.
— Тони е родена в Лондон.
— Ясно. Алет, искам да те питам за онези убийства. Имаш ли представа кой…
Видяха как Ашли отново се преобразява. Без да казва нито дума, те разбраха, че се е превърнала в Тони.
— Губиш си времето с нея, миличък.
Пак английски акцент.
— Алет не знае нищо. Аз съм онази, с която ще трябва да говориш.
— Добре, Тони. Ще говоря с теб. Ще ти задам няколко въпроса.
— Сигурна съм, но сега съм уморена. — Тя се прозя. — Госпожица Кльощав задник цяла нощ ни държа будни. Трябва да си поспя.
— Не сега, Тони. Чуй ме. Трябва да ни помогнеш да…
Лицето й стана решително.
— Че защо да ви помагам? Какво е направила за мен или Алет госпожица Кльощав задник? Единствената й работа е да ни пречи да се забавляваме. Е, писна ми, до гуша ми е дошла. Чуваш ли ме? — Тя крещеше със сгърчено лице.
— Ще я извадя от хипнозата — каза д-р Сейлъм.
Дейвид обилно се потеше.
— Добре.
Психиатърът се наведе към Ашли.
— Ашли… Ашли… Всичко е наред. Сега си затвори очите. Клепачите ти са много натежали, много натежали. Ти си напълно отпусната. Ашли, мислите ти са в покой. Тялото ти е отпуснато. Когато преброя до пет, ще се събудиш съвсем отпочинала. Едно… — Хвърли поглед към Дейвид и после отново се обърна към нея.
— Две…
Жената се размърда. Пред погледа им изражението й започна да се променя.
— Три…
Лицето й се смекчи.
— Четири…
Усещаха как се завръща и това ги изпълваше със зловещи чувства.
— Пет.
Ашли отвори очи и се огледа наоколо.
— Чувствам се… Заспала ли бях?
Дейвид смаяно я гледаше.
— Да — отвърна д-р Сейлъм.
Тя се обърна към Дейвид:
— Казах ли нещо? Имам предвид… помогнах ли ви?
„Боже мой — помисли си той. — Тя не знае! Тя наистина не знае!“
— Справихте се чудесно, Ашли — отвърна той. — Бих искал да поговоря с доктор Сейлъм насаме.
— Добре.
— Ще се видим по-късно.
Двамата мъже изчакаха надзирателката й да я отведе.
Дейвид се отпусна на стола.
— Какво… какво беше всичко това, по дяволите?
Д-р Сейлъм дълбоко си пое дъх.
— През всичките години, откакто практикувам, никога не съм виждал по-ясно изразен случай.
— Случай на какво?
— Някога чували ли сте за раздвоение на личността?
— Какво е това?
— Това е състояние, при което в едно тяло съжителстват няколко съвършено различни личности. За пръв път е описано в психиатричната литература преди повече от двеста години. Обикновено причината е травма в детството. Жертвата преодолява травмата, като си създава нова самоличност. Понякога човек има десетки различни самоличности или алтер его.
— И те знаят една за друга, така ли?
— Понякога да. Понякога не. Тони и Алет знаят една за друга. Ашли очевидно няма представа за тях. Различните самоличности се създават, защото приемникът не е в състояние да изтърпи болката от травмата. Това е начин за бягство. При всеки следващ шок може да се роди ново алтер его. Психиатричната литература по въпроса показва, че те могат да са напълно различни едно от друго. Някои са глупави, други са гениални. Могат да говорят на различни езици. Имат противоречиви вкусове и интереси.
— Често ли се среща?
— Според някои проучвания от раздвоение на личността страда един процент от цялото население. Среща се при двайсет процента от пациентите на психиатричните клиники.
— Но Ашли изглежда толкова нормална и… — започна Дейвид.
— Хората с такова психично разстройство са нормални… докато не вземе връх някоя от другите им самоличности. Приемникът може да има работа, да издържа семейство и да води съвършено нормален живот, но алтер егото му може да надделее по всяко време. И това продължава час, ден или дори седмици. После приемникът страда от амнезия, губят му се времето и спомените, докато е доминирало алтер егото му.
— Значи Ашли… приемникът… няма да си спомня какво прави алтер егото?
— Не.
Дейвид слушаше като замаян.
— Най-известният случай на раздвоение на личността е Брайди Мърфи, когато проблемът за пръв път привлякъл общественото внимание. Оттогава има безброй други случаи, но не толкова характерни или известни.
— Струва ми се… напълно невероятно.
— С този проблем се занимавам отдавна. Има известни симптоми, които почти никога не се променят. Например различните самоличности често използват едни и същи инициали като приемника си — Ашли Патерсън… Алет Питърс… Тони Прескот…
— Тони… — започна Дейвид, но после се сети. — Антоанет?
— Точно така. Нали сте чували израза „алтер его“?
— Да.
— В известен смисъл всички ние имаме такива, алтер его или раздвоени самоличности. Дори добрият човек може да извърши нещо жестоко. Жестоките хора могат да вършат и добрини. Невероятният спектър
