Трябва да взема решение.“
Сандра се върна с няколко парчета син тапет.
— Детската стая ще бъде в синьо, а дневната — в бяло и жълто, любимите ти цветове. Кой тапет ти харесва повече — по-светлият или по-тъмният?
Дейвид се насили да се съсредоточи:
— По-светлият ми се струва по-хубав.
— И на мен. Единственият проблем е, че килимът ще е тъмносин. Мислиш ли, че ще подхожда?
„Не мога да се откажа от съдружието. Толкова усилено работих, за да го получа, и означава прекалено много за мен.“
— Дейвид, мислиш ли, че ще подхожда?
Той я погледна.
— Какво? А, да. Както кажеш ти, скъпа.
— Толкова се вълнувам. Много ще е красиво.
„Не можем да си го позволим, ако не ме направят съдружник.“
Сандра се огледа наоколо.
— Ще използваме някои мебели, но се страхувам, че ще ни трябват много нови неща. — Тя тревожно го погледна. — Можем да се справим, нали, скъпи?
— Точно така — разсеяно отвърна Дейвид.
Тя се притисна към него.
— Ще е като съвсем нов живот, нали? Бебето, съдружието и мезонетът. Днес пак минах от там. Исках да видя детската площадка и училището. Площадката е чудесна. Има пързалки, въртележки и катерушки. Искам заедно да отидем в събота, за да я видиш. Джефри направо ще се влюби в нея.
„Навярно ще успея да убедя Кинкайд, че ще е от полза за фирмата.“
— Училището изглежда много хубаво. Само на две пресечки от апартамента ни е и не е толкова голямо. Мисля, че това е от значение.
Докато я слушаше, Дейвид си помисли: „Не мога да я подведа. Не мога да й отнема мечтите. Утре сутрин ще кажа на Кинкайд, че няма да поема случая Патерсън. Лекарят ще трябва да си намери някой друг.“
— Не е зле вече да се приготвяме, скъпи. Трябва да сме у Куилърови в осем часа.
Това беше моментът на истината. Дейвид усети, че се напряга.
— Трябва да поговорим за нещо.
— Да?
— Сутринта ходих да се срещна с Ашли Патерсън.
— О? Разкажи ми. Виновна ли е? Тя ли е извършила онези ужасни престъпления?
— И да, и не.
— Говориш като адвокат. Какво означава това?
— Тя е извършила убийствата… но не е виновна.
— Дейвид!
— Ашли страда от психично разстройство, наречено раздвоение на личността. Върши разни неща без да го съзнава.
Сандра го зяпна.
— Какъв ужас!
— Тя има още две самоличности. Лично ги чух.
— Чул си ги?
— Да. И са действителни. Искам да кажа, че не се преструва.
— И няма представа, че е…
— Никаква.
— В такъв случай невинна ли е или виновна?
— Това ще реши съдът. Баща й не иска да разговаря с Джеси Куилър, затова ще трябва да намеря друг адвокат.
— Но Джеси е страхотен. Защо не иска да разговаря с него?
Той се поколеба:
— Настоява аз да я защитавам.
— Но ти си му казал, че не можеш, разбира се.
— Разбира се.
— Тогава?
— Той не искаше и да чуе.
— Какво ти каза, Дейвид?
Той поклати глава.
— Няма значение.
— Какво ти каза?
Съпругът й колебливо отвърна:
— Каза, че аз съм му вярвал достатъчно, за да му поверя живота на майка си и той я е спасил, а сега ми вярва достатъчно, за да ми повери живота на дъщеря си, и ме моли да я спася.
Сандра внимателно наблюдаваше лицето му.
— Мислиш ли, че ще можеш?
— Не зная. Кинкайд не иска да поемам случая. Ако го направя, може да загубя съдружието.
Последва продължително мълчание.
— Имам избор — накрая каза Дейвид. — Мога да откажа на доктор Патерсън и да стана съдружник във фирмата или да поема защитата на дъщеря му и навярно да изляза в неплатен отпуск, а после ще видим какво ще се случи.
Съпругата му мълчаливо го слушаше.
— Има толкова блестящи адвокати, които са готови да поемат случая, но баща й не иска да чуе за никой друг. Не зная защо е толкова упорит, но е така. Ако се съглася и не ме утвърдят за съдружник, ще трябва да се откажем от мезонета. Ще трябва да забравим за много от плановете си, Сандра.
Тя тихо изрече:
— Спомням си какво ми разказа за него, преди да се оженим. Бил е един от най-заетите лекари на света, но е намерил време да помогне на едно бедно момче. Той беше твоят кумир, Дейвид. Казвал си ми, че ако някога имаме син, искаш да прилича на Стивън Патерсън.
Дейвид кимна.
— Кога трябва да вземеш решение?
— Утре сутрин ще се срещна с Кинкайд.
Сандра взе ръката му в своята.
— Нямаш нужда от чак толкова много време. Доктор Патерсън е спасил майка ти. Ти ще спасиш дъщеря му. — Огледа се и се усмихна. — Винаги можем да боядисаме този апартамент в синьо и бяло.
Джеси Куилър бе един от най-добрите адвокати в страната. Висок, здрав мъж, простодушен на вид, той караше съдебните заседатели да го приемат като свой и да искат да му помогнат. Това беше една от причините почти да няма загубено дело. Другите причини бяха фотографската му памет и блестящият му ум.
Вместо да излиза през лятото в отпуска, той преподаваше право и преди години Дейвид бе негов студент. Когато се дипломира, Джеси го покани в своята юридическа фирма и две години по-късно го направи съдружник. Младият адвокат обичаше наказателното право и постигаше блестящи резултати. И поне в десет процента от случаите работеше безплатно. Три години след като стана съдружник, той внезапно подаде оставка и постъпи в „Кинкайд, Търнър, Роуз & Рипли“, за да се занимава с корпоративно право.
Двамата си останаха близки приятели и веднъж седмично вечеряха заедно със съпругите си.
Джеси Куилър винаги си беше падал по високите, стройни и интелигентни блондинки. После се запозна с Емили и се влюби в нея. Тя бе преждевременно посивяла закръглена жена от фермерско семейство в Айова — грижовна и домакиня, пълна противоположност на предишните му приятелки. Двамата
