представляваха странна двойка, но бракът им се оказа успешен, защото много се обичаха.
Всеки вторник двете семейства вечеряха и после играеха сложна игра на карти, наречена „Ливърпул“.
Когато Сандра и Дейвид пристигнаха в красивия дом на Куилър на Хейз Стрийт, Джеси ги посрещна на вратата. Той прегърна младата жена и каза:
— Влизайте. Шампанското е изстудено. Днес е голям ден за вас, а? Новият апартамент и съдружието. Или обратното?
Гостите се спогледаха.
— Емили е в кухнята и приготвя празнична вечеря. — Погледна лицата им. — Поне ми се струва, че е празнична. Пропуснал ли съм нещо?
— Не, Джеси — отвърна Дейвид. — Просто можели имаме… малък проблем.
— Влизайте. Да ви налея ли нещо за пиене? — Погледна към Сандра.
— Не, благодаря. Не искам бебето да придобива лоши навици.
— Късметлия е да има родители като вас — топло рече Куилър. После се обърна към Дейвид. — Какво да ти предложа?
— Нищо, благодаря.
Сандра тръгна към кухнята.
— Ще отида да видя дали мога да помогна с нещо на Емили.
— Сядай, Дейвид. Много си сериозен.
— Изправен съм пред сериозен избор — призна младият мъж.
— Чакай да се сетя — мезонета или съдружието?
— И двете.
— И двете ли?
— Да. Предполагам, че си чул за случая Патерсън.
— За Ашли Патерсън ли? Естествено. Какво общо има това? — Той замълча. — Почакай малко. Като студент си ми разказвал за Стивън Патерсън. Той спасил живота на майка ти.
— Да. Иска аз да поема защитата на дъщеря му. Опитах се да го препратя към теб, но той не иска друг освен мен.
Куилър се намръщи.
— Известно ли му е, че вече не се занимаваш с наказателно право?
— Да. Тъкмо това е странното. Десетки други адвокати могат да свършат много по-добра работа от мен.
— Той знае ли, че преди си се занимавал с това?
— Да.
— Какво е отношението му към дъщеря му? — внимателно попита по-възрастният мъж.
„Какъв странен въпрос!“ — помисли си Дейвид.
— Тя означава за него повече от всичко друго на света.
— Ясно. Да допуснем, че поемеш случая. Лошото е, че…
— Лошото е, че Кинкайд не позволява да го поема. Ако се съглася, имам предчувствието, че няма да ме утвърдят за съдружник.
— Разбирам. И тук идва въпросът за мезонета, нали?
— Тук е заложено цялото ми проклето бъдеще — гневно отвърна той. — От моя страна ще е глупаво да го направя, Джеси. Искам да кажа адски глупаво!
— Тогава защо се ядосваш?
Дълбоко си пое дъх.
— Защото ще го направя.
Куилър се усмихна.
— Защо ли не съм изненадан?
Дейвид разтърка челото си.
— Ако се проваля, ако осъдят и екзекутират дъщеря му и аз не съм в състояние да й помогна… няма да мога да го преживея.
— Разбирам. Какво мисли Сандра по въпроса?
Той се усмихна.
— Ти я познаваш.
— Да. Иска да поемеш случая.
— Точно така.
Опитният адвокат се наведе напред.
— Ще направя всичко възможно, за да ти помогна.
— Не — въздъхна Дейвид. — Това е едно от условията на сделката. Трябва да се справя сам.
Джеси се намръщи.
— Това е абсурдно.
— Зная. Опитах се да го обясня на доктор Патерсън, но той не искаше и да чуе.
— Каза ли вече на Кинкайд?
— Имам среща с него утре сутринта.
— Какво ще се случи според теб?
— Знам какво ще се случи. Той ще ме посъветва да не поемам случая и ако не се съобразя с това, ще ме помоли да си взема неплатен отпуск.
— Хайде утре да обядваме заедно. В един часа в „Рубикон“.
— Добре — кимна Дейвид.
Емили влезе откъм кухнята, като бършеше ръце в кърпа. Мъжете се изправиха.
— Здравей, Дейвид. — Тя енергично го прегърна и той я целуна по бузата. — Надявам се, че си гладен. Вечерята почти е готова. Сандра ми помага. Толкова е мила. — Взе някакъв поднос и побърза да се върне в кухнята.
Куилър се обърна към Дейвид:
— Ти означаваш много за нас двамата. Ще ти дам един съвет. Трябва да забравиш случилото се.
Той не отговори.
— Мина много време. И не беше по твоя вина. Можеше да се случи на всеки.
Дейвид го погледна в очите.
— Но се случи с мен, Джеси. Аз я убих.
Споменът непрекъснато го преследваше. Дейвид се върна в друго време и на друго място.
Беше един от безплатните случаи и той каза на Джеси Куилър:
— Аз ще се заема с него.
Хелън Удман бе красива млада жена, обвинена в убийството на богатата си мащеха. Имаше свидетели на жестоките кавги между двете, но всички доказателства срещу Хелън бяха косвени. След като отиде в затвора и разговаря с нея, Дейвид се убеди, че е невинна. С всяка следваща среща все повече се обвързваше емоционално. Накрая наруши основно правило: никога не се влюбвай в клиент.
Процесът вървеше добре. Дейвид едно по едно опровергаваше доказателствата на прокурора и спечели съдебните заседатели на страната на клиентката си. И неочаквано всичко се обърка. Алибито на Хелън беше, че по време на убийството е била на театър с приятелка. По време на разпита в съда приятелката й призна, че това е лъжа. После се появи свидетел, който заяви, че тогава видял Хелън при апартамента на мащехата й. Съдебните заседатели я признаха за виновна в предумишлено убийство и съдията я осъди на смърт. Дейвид беше съсипан.
— Как е възможно да си го извършила, Хелън? — попита я той. — Защо ме излъга?
— Аз не съм убила мащехата си, Дейвид. Когато отидох в апартамента й, я открих мъртва на пода. Страхувах се, че няма да ми повярваш, затова… затова измислих историята с театъра.
Той я гледаше недоверчиво.
— Казвам ти истината, Дейвид.
