— Господин Кроудър, тук е Дейвид Сингър.
— Очаквах да ми позвъните, господин Сингър.
— Първоначалната вноска е уредена. Ще я получите утре.
— Чудесно. Както ви казах, имаме и други клиенти, които искат този апартамент, но имам чувството, че вие и съпругата ви сте подходящите хора за него. Ще бъдете много щастливи там.
„Единственото, което ще е необходимо — помисли си Дейвид, — е да станат десетина-двайсет чудеса.“
Повдигането на обвиненията срещу Ашли Патерсън стана във Върховния съд на окръг Санта Клара на Северна първа улица в Сан Хосе. Юридическите спорове по повод юрисдикцията бяха продължили седмици наред. Проблемът беше сложен, защото убийствата бяха извършени в две държави и в два различни щата. В Сан Франциско се проведе среща, на която присъстваха полицай Ги Фонтен от квебекското полицейско управление, шериф Даулинг от окръг Санта Клара, детектив Ийгън от Бедфорд, Пенсилвания, капитан Ръдфорд от полицейското управление на Сан Франциско и Роджър Тоулънд, началник на полицията в Сан Хосе.
— Бихме искали да я изправим пред съда в Квебек — започна Фонтен, — защото разполагаме с категорични доказателства за вината й. Изключено е да спечели делото.
— Ние също имаме доказателства, полицай Фонтен — отвърна детектив Ийгън. — Убийството на Джим Клиъри е първото, което е извършила, и смятам, че трябва да има приоритет.
— Господа — обади се капитан Ръдфорд от полицията на Сан Франциско, — без съмнение всички ние можем да докажем вината й. Но три от убийствата са извършени в Калифорния и тя трябва да бъде съдена тук. Така обвинението ще е много по-силно.
— Съгласен съм — рече шериф Даулинг. — Две от убийствата са извършени в окръг Санта Клара, така че би трябвало да е в нашата юрисдикция.
През следващите два часа обсъждаха плюсовете и минусите на позициите си и накрая решиха да я изправят пред съда заради убийствата на Денис Тибъл, Ричард Мелтън и заместник-шериф Сам Блейк в Съдебната палата в Сан Хосе. Договориха се убийствата в Бедфорд и Квебек да почакат.
В деня на повдигане на обвинението Дейвид стоеше до Ашли.
— За какво ще пледирате? — попита съдията.
— Невинна поради невменяемост.
Съдията кимна.
— Много добре.
— Ваша милост, ние молим за незабавно освобождаване под гаранция.
Прокурорът скочи.
— Ваша милост, ние категорично възразяваме. Подсъдимата е обвинена в три жестоки убийства и я очаква смъртна присъда. Ако й се даде възможност, тя ще избяга от страната.
— Не е вярно — отвърна Дейвид. — Няма…
— Прегледах случая и възражението на прокуратурата срещу освобождаване под гаранция — прекъсна го съдията. — Молбата ви се отхвърля. До процеса подсъдимата ще бъде задържана в окръжния затвор „Санта Клара“.
Дейвид въздъхна.
— Да, ваша милост. — Той се обърна към Ашли: — Не се тревожи. Всичко ще се оправи. Не забравяй… ти си невинна.
Когато Дейвид се върна в кантората, Сандра му каза:
— Видя ли вестниците? Таблоидите наричат Ашли „кръвожадната кучка“. Предават и по телевизията.
— Знаехме, че играта ще загрубее — отвърна той. — И това е само началото. Да се залавяме за работа.
До процеса оставаха осем седмици.
Следващите осем седмици бяха изпълнени с трескава дейност. Дейвид и Сандра работеха по цял ден и до късно вечер преглеждаха стенограмите на процеси, подсъдимите в които страдаха от раздвоение на личността. Имаше десетки случаи. Ответниците бяха съдени за убийства, изнасилвания, грабежи, наркотрафик, палежи… Някои бяха осъдени, други — оправдани.
— Ще постигнем оправдателно решение за Ашли — повтаряше Дейвид.
Сандра събра имената на перспективните свидетели и им телефонира.
— Доктор Накамото, аз работя с Дейвид Сингър. Струва ми се, че сте свидетелствали в процеса на щата Орегон срещу Бюканън. Господин Сингър представлява Ашли Патерсън… О, значи сте чували? Да. Е, бихме искали да дойдете в Сан Хосе и да дадете показания в нейна полза…
— Доктор Буут, телефонирам от кабинета на Дейвид Сингър. Той е адвокат на Ашли Патерсън. Вие сте свидетелствали в случая „Дикърсън“. Интересуват ни вашите показания като специалист… Бихме искали да дойдете в Сан Хосе и да свидетелствате в полза на госпожица Патерсън. Нуждаем се от вашия опит…
— Доктор Джеймсън, тук е Сандра Сингър. Молим ви да дойдете, за да…
И така нататък от сутрин до полунощ. Накрая съставиха списък от дванайсет свидетели. Дейвид го погледна и каза:
— Внушителен е. Лекари, един декан… ректори на юридически университети. — Той погледна жена си и се усмихна. — Мисля, че сме в добра форма.
От време на време в кабинета влизаше Джеси Куилър, и питаше:
— Как я караш? Мога ли да помогна с нещо?
— Справям се.
Куилър се оглеждаше наоколо.
— Имаш ли всичко необходимо?
Дейвид се усмихваше.
— Всичко, включително и моя най-добър приятел.
В понеделник сутринта Дейвид получи материалите на прокурора. Докато ги четеше, оптимизмът го напусна.
Сандра загрижено го наблюдаваше.
— Какво има?
— Виж това. Той вика много прочути медици, за да свидетелстват срещу раздвоението на личността.
— Как ще реагираш? — попита тя.
— Ще признаем, че Ашли е била на местопрестъплението, когато са били извършени убийствата, но че те всъщност са дело на нейно алтер его — отвърна, като се чудеше дали ще успее да убеди в това съдебните заседатели.
Пет дни преди началото на процеса му позвъниха, за да му съобщят, че съдията Уилямс иска да се срещне с него.
Дейвид влезе в кабинета на Джеси Куилър.
— Джеси, какво можеш да ми кажеш за съдията Уилямс?
Приятелят му се облегна назад.
— Теса Уилямс… Някога бил ли си бойскаут, Дейвид?
— Да.
— Спомняш ли си девиза на бойскаутите? „Бъди готов“.
— Естествено.
