— Да. Ще ги изслушам.
— Какво обичате да четете, господин Харис?
— Не съм много по четенето. Обичам да ходя на лов и за риба.
— Значи обичате природата. Когато сте били нощем навън и сте гледали към звездите, някога помисляли ли сте си, че там горе има други цивилизации?
— Имате предвид ония глупости за НЛО ли? Не вярвам в такива измислици.
Дейвид се обърна към съдия Уилямс.
— Отхвърлям кандидата, ваша милост.
Обърна се към друг кандидат за съдебен заседател:
— Какво обичате да правите през свободното си време, господин Алън?
— Ами да чета и да гледам телевизия.
— И аз обичам същите неща. Какво гледате по телевизията?
— В четвъртък вечер има няколко страхотни сериала. Трудно ми е да избера само един от тях. Проклетите мрежи пускат всички хубави филми по едно и също време.
— Прав сте. Жалко е. Някога гледали ли сте „Досиетата X“?
— Да. Децата ми много ги обичат.
— Ами „Сабрина, малката вещица“?
— Да. Гледаме го. Много хубав филм.
— Какво обичате да четете?
— Ан Райе, Стивън Кинг…
„Да.“
Попита следващия кандидат:
— Какво обичате да гледате по телевизията, господин Майър?
— „Шейсет минути“, „Часът на новините“ с Джим Лерър, документални филми…
— Какво обичате да четете?
— Главно исторически и политически книги.
— Благодаря ви.
„Не.“
Съдия Теса Уилямс седеше и слушаше въпросите с безизразно лице. Но Дейвид можеше да усети неодобрението й всеки път щом погледнеше към нея.
Когато беше избран и последният съдебен заседател, журито се състоеше от седем мъже и пет жени. Бренън му хвърли победоносен поглед.
Шестнадесета глава
Рано сутринта в деня на процеса Дейвид отиде при Ашли в ареста. Тя беше изпаднала в истерия.
— Не мога да изтърпя това. Не мога! Кажи им да ме оставят на мира.
— Всичко ще е наред, Ашли. Ще се изправим пред тях и ще спечелим.
— Ти не знаеш… не знаеш какво е. Чувствам се така, сякаш горя в ада.
— Ще те измъкнем. Това е първата стъпка.
Тя трепереше.
— Страхувам се, че ще… че ще ми направят нещо ужасно.
— Няма да им позволя — твърдо отвърна Дейвид. — Искам да ми вярваш. Само запомни, че не си отговорна за случилото се. Не си извършила нищо лошо. Очакват ни.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Добре. Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.
Доктор Стивън Патереън седеше сред зрителите. Беше отговорил на огъня от репортерски въпроси пред съдебната зала само с четири думи: „Дъщеря ми е невинна.“
Няколко реда зад него бяха Джеси и Емили Куилър, дошли, за да окажат морална подкрепа.
На прокурорската маса седяха Мики Бренън и двете му помощнички Сюзан Фрийман и Елинор Тъкър.
Сандра и Ашли седяха от двете страни на Дейвид. Бяха се запознали предишната седмица.
— Дейвид, човек само трябва да погледне Ашли, за да разбере, че е невинна.
— Сандра, човек само трябва да види веществените доказателства, които е оставила по жертвите си, за да разбере, че тя ги е убила. Но извършването на убийствата и виновността са две различни неща. Сега само трябва да убедя в това съдебните заседатели.
Съдия Уилямс влезе в залата и се насочи към мястото си. Съдебният пристав извика:
— Всички да станат. Заседанието започва. Председателства нейна светлост съдия Теса Уилямс.
— Можете да седнете — каза съдия Уилямс. — Гледа се делото „Народът на щата Калифорния срещу Ашли Патерсън“. Да започваме. — Тя погледна към Бренън. — Обвинението готово ли е за встъпителната си реч?
Мики Бренън се изправи.
— Да, ваша милост. — Той се обърна към съдебните заседатели и се приближи до тях. — Добро утро. Както знаете, дами и господа, подсъдимата е обвинена в извършване на три кървави убийства. Убийците имат много различни маски. — Прокурорът кимна към Ашли. — Тя носи маската на невинна, уязвима млада жена. Но обвинението категорично ще докаже, че подсъдимата по своя воля съзнателно е убила и осакатила трима невинни мъже.
Използвала е чуждо име, за да извърши едно от тези убийства с надеждата, че няма да я заловят. Знаела е точно какво прави. Става дума за предварително обмислено хладнокръвно убийство. По-нататък една по една ще ви покажа всички нишки, които водят към седящата тук обвиняема. Благодаря ви.
Той се върна на мястото си.
Съдия Уилямс погледна към Дейвид.
— Защитата ще произнесе ли встъпителна реч?
— Да, ваша милост. — Той се изправи, обърна се към съдебните заседатели и пое дъх дълбоко. — Дами и господа, по време на процеса ще докажа, че Ашли Патерсън не е отговорна за случилото се. Тя не е имала мотив за нито едно от убийствата, нито ги е съзнавала. Моята клиентка е жертва. Жертва на психично разстройство, наречено раздвоение на личността, което по-нататък ще ви бъде обяснено.
Той погледна към съдия Уилямс и твърдо изрече:
— Раздвоението на личността е доказано болестно състояние. Това означава, че съществуват други личности или алтер его, които взимат връх над приемника и контролират Неговите действия. Раздвоението на личността има дълга история. В своите лекции Бенджамин Ръш, лекар и един от хората, подписали „Декларацията за независимостта“, е разглеждал случаи на такова психично разстройство. През XIX и XX век са описани много такива случаи.
Бренън го слушаше с подигравателна усмивка.
— Ние ще докажем, че именно алтер его е извършило убийствата, за които Ашли Патерсън не е имала каквато и да е причина. Абсолютно никаква. Тя не е съзнавала случилото се и следователно не носи отговорност за него. По време на процеса ще повикам известни лекари, които по-подробно ще ви обяснят раздвоението на личността. За щастие то може да се лекува.
Той се вгледа в лицата на съдебните заседатели.
— Ашли Патерсън не е имала власт над онова, което е извършила, и в името на справедливостта ви молим да не я осъждате за престъпления, за които не носи отговорност.
Дейвид седна на мястото си.
Съдия Уилямс погледна към Бренън.
— Прокурорът готов ли е да продължи?
