— По-широко известна като ДНК, нали?
— Да, господине.
— Откога работите в Националната лаборатория по биотехнологии?
— От седем години.
— И какъв пост заемате?
— Началник-отдел.
— Е, предполагам, че през тези седем години сте натрупали много опит с тестуване на ДНК, прав ли съм?
— Естествено. Правя го всеки ден.
Бренън погледна към съдебните заседатели.
— Мисля, че всички сме запознати със значението на ДНК. — Посочи към зрителите. — Може ли да се каже, че пет-шест души в тази зала имат идентична ДНК?
— По дяволите, не, господине. Ако вземем профил от ДНК спирали и му определим честота, основаваща се на събрани бази-данни, само по един на всеки петстотин милиарда несвързани кръвно помежду си представители на бялата раса ще имат един и същ ДНК-профил.
Бренън изглеждаше впечатлен.
— Един на петстотин милиарда. Господин Кларк, как взимате ДНК от местопрестъпление?
— По много начини. Откриваме ДНК в слюнка, семенна течност, вагинален секрет, кръв, косми, зъби, костен мозък…
— И по което и да е от тези неща можете да идентифицирате конкретен човек, така ли?
— Точно така.
— Вие лично ли сравнихте ДНК пробите, открити при Денис Тибъл, Ричард Мелтън и Самюъл Блейк?
— Да.
— И по-късно сте получили няколко косъма от подсъдимата Ашли Патерсън, нали?
— Да.
— До какво заключение стигнахте, когато сравнихте ДНК-пробите от различните местопрестъпления с космите на подсъдимата?
— Бяха идентични.
Този път реакцията на зрителите бе още по-бурна. Съдия Уилямс удари с чукчето си.
— Тишина! Възстановете реда или ще наредя да опразнят съдебната зала.
Бренън изчака присъстващите да се успокоят.
— Господин Кларк, значи твърдите, че ДНК-пробите, взети от всяко едно от трите местопрестъпления, и тази на обвиняемата са идентични?
— Да, господине.
Прокурорът погледна към масата на Ашли, после отново се обърна към свидетеля.
— Ами възможността за замърсяване? Всички знаем за известния съдебен процес, в който ДНК-пробите навярно са били замърсени. Възможно ли е и в този случай да е станало същото, така че те вече да не са валидни?
— Не, господине. И в трите случая ДНК-пробите бяха много внимателно взети и запечатани.
— Значи няма никакво съмнение. Подсъдимата е убила тримата…
Дейвид скочи на крака.
— Възразявам, ваша милост. Обвинението насочва свидетеля и…
— Приема се.
Той седна на мястото си.
— Благодаря ви, господин Кларк. — Бренън се обърна към Дейвид. — Нямам повече въпроси.
— Свидетелят е ваш, господин Сингър — каза съдия Уилямс.
— Нямам въпроси.
Съдебните заседатели го зяпнаха. Бренън се престори на изненадан:
— Нямате въпроси ли? — Обърна се към свидетеля: — Можете да се оттеглите. — После погледна към съдебните заседатели и каза:
— Удивен съм, че защитата не оспорва доказателствата, защото те са категорични, че подсъдимата е убила и кастрирала трима невинни мъже и…
Дейвид се изправи.
— Ваша милост…
— Приема се. Прекрачвате границите, господин Бренън!
— Извинете ме, ваша милост. Нямам повече въпроси.
Ашли уплашено гледаше Дейвид.
— Не се тревожи — прошепна й той. — Скоро ще дойде нашият ред.
Следобед разпитаха други свидетели на обвинението и техните показания бяха унищожителни.
— Домоуправителят ли ви повика в апартамента на Денис Тибъл, детектив Лайтман?
— Да.
— Бихте ли ни казали какво открихте там?
— Беше истинска кланица. Навсякъде имаше кръв.
— Какво беше състоянието на жертвата?
— Беше убит с нож и кастриран.
Бренън погледна към съдебните заседатели.
— Намушкан и кастриран. Открихте ли някакви улики на местопрестъплението?
— О, да. Преди смъртта си жертвата беше правила секс. Открихме вагинален секрет и отпечатъци от пръсти.
— Защо незабавно не арестувахте някого?
— Не успяхме веднага да идентифицираме отпечатъците. Чакахме да получим резултатите от сравнението.
— Но когато най-после сте получили отпечатъците и ДНК на Ашли Патерсън, всичко си е дошло на мястото, така ли?
— Да. Всичко си дойде на мястото.
Д-р Стивън Патерсън идваше на съдебните заседания всеки ден. Седеше точно зад масата на подсъдимата. Репортерите го обкръжаваха винаги когато влизаше или напускаше залата.
— Доктор Патерсън, как според вас върви процесът?
— Много добре.
— Какъв според вас ще е резултатът?
— Дъщеря ми ще бъде призната за невинна.
В един късен следобед, когато Дейвид и Сандра се прибраха в хотела, ги очакваше съобщение. „Моля, телефонирайте на г-н Куон във вашата банка.“
Двамата се спогледаха.
— Да не би вече да е време за нова вноска? — попита тя.
— Да. Времето лети, когато човек се забавлява — сухо отвърна той. После се замисли за миг. — Процесът скоро ще свърши, скъпа. В банковата ни сметка има достатъчно, за да платим и този месец.
Тя разтревожено го погледна.
— Дейвид, ако не успеем с всички вноски… ще загубим ли парите, които вече сме дали?
— Да. Но не се безпокой. На добрите хора им се случват хубави неща.
И си помисли за Хелън Удман.
След като положи клетва, Брайън Хил седна на свидетелското място.
Мики Бренън приятелски му се усмихна.
— Бихте ли ни казали с какво се занимавате, господин Хил?
— Да, господине. Пазач съм в музея „Де Янг“ в Сан Франциско.
