Той се изправи.
— Да, ваша милост. — Ослепително се усмихна на помощничките си и застана пред съдебните заседатели. Постоя за миг там и нарочно високо се оригна. Съдебните заседатели изненадано го погледнаха.
Бренън ги погледна, сякаш озадачен, после лицето му се проясни.
— А, разбирам. Очаквате да се извиня. Обаче аз не направих това. Беше моето алтер его Пит.
Бесен, Дейвид скочи на крака.
— Възразявам. Ваша милост, това е невероятно оскърбление…
— Приема се.
Но злото вече беше сторено.
Бренън покровителствено му се усмихна и се обърна обратно към съдебните заседатели.
— Е, предполагам, че такова оправдание не е имало от времето на процесите срещу Салемските вещици преди триста години. — Той се обърна, за да погледне към Ашли. — Аз не съм го направила. Не, господине. Дяволът ме накара да го направя.
Младият адвокат отново скочи.
— Възразявам…
— Не се приема.
Той се отпусна на мястото си.
Прокурорът още повече се приближи до заседателите.
— Обещах ви да докажа, че подсъдимата по своя воля и хладнокръвно е убила и кастрирала трима мъже — Денис Тибъл, Ричард Мелтън и заместник-шериф Самюъл Блейк. Трима мъже! Въпреки онова, което твърди защитата — обърна се и отново посочи към Ашли, — там седи една-единствена подсъдима и тя е извършителка на престъпленията. Как го нарече господин Сингър? Раздвоение на личността? Е, ще повикам тук неколцина прочути лекари, които ще ви кажат под клетва, че такова нещо няма! Но първо нека изслушаме някои специалисти, които ще докажат връзката между подсъдимата и престъпленията.
Бренън се обърна към съдия Уилямс:
— Бих искал да призова първия си свидетел, специален агент Винсънт Джордан.
Изправи се нисък плешив човек, който отиде на свидетелското място.
— Моля, съобщете цялото си име и го произнесете по букви за стенограмата — каза съдебният пристав.
— Специален агент Винсънт Джордан. Д-ж-о-р-д-а-н.
Бренън го изчака да положи клетва и да седне.
— Вие сте от Федералното бюро за разследване във Вашингтон, нали?
— Да, господине.
— И какво работите във ФБР, специален агент Джордан?
— Ръководя Секцията по дактилоскопия.
— Откога работите там?
— От петнайсет години.
— От петнайсет години. През цялото това време попадали ли сте на идентични отпечатъци от различни хора?
— Не, господине.
— Колко отпечатъци се водят на отчет във ФБР?
— По последно преброяване над двеста и петдесет милиона, но ежедневно получаваме по повече от трийсет и четири хиляди.
— И всички те са различни, така ли?
— Да, господине.
— Как идентифицирате отпечатъците?
— Използваме седем различни системи за идентификация. Отпечатъците от пръсти са уникални. Оформят се още преди раждането и не се променят през целия живот. Като изключим случайното или съзнателно осакатяване, няма идентични отпечатъци.
— Специален агент Джордан, вие сте получили отпечатъците, открити при трите жертви, в чието убийство е обвинена подсъдимата, нали така?
— Да, господине. Получихме ги.
— Получили сте също отпечатъците на подсъдимата Ашли Патерсън, нали?
— Да, господине.
— Вие лично ли проучихте отпечатъците?
— Да.
— И какво беше заключението ви?
— Че отпечатъците, оставени на местопрестъпленията, и тези, взети от Ашли Патерсън, са идентични.
В съдебната зала се надигна глъчка.
— Тишина! Тишина!
Бренън изчака присъстващите да утихнат.
— Били са идентични, така ли? Изпитвате ли някакви съмнения, агент Джордан? Възможно ли е да сте допуснали грешка?
— Не, господине. Всички отпечатъци бяха чисти и лесно се идентифицираха.
— Да изясним този въпрос… говорим за отпечатъците, оставени при убитите Денис Тибъл, Ричард Мелтън и заместник-шериф Самюъл Блейк, нали?
— Да, господине.
— И отпечатъците на подсъдимата Ашли Патерсън са били открити на всички местопрестъпления, така ли?
— Точно така.
— Каква е според вас вероятността за грешка?
— Нулева.
— Благодаря ви, агент Джордан. — Бренън се обърна към Дейвид Сингър. — Свидетелят е ваш.
За миг-младият адвокат не реагира, после се изправи и се приближи до свидетелското място.
— Агент Джордан, когато проучвате отпечатъци, откривали ли сте да са били съзнателно размазвани или по какъвто и да е начин повреждани, така че престъпникът да прикрие престъплението си?
— Да, но обикновено сме в състояние да ги възстановим с високо интензивни лазерни методи.
— Наложи ли се да използвате тези методи в случая с Ашли Патерсън?
— Не, господине.
— Защо?
— Ами, както казах… всички отпечатъци бяха чисти.
Дейвид погледна към съдебните заседатели.
— Значи искате да кажете, че обвиняемата не е правила опит да изтрие или промени отпечатъците си?
— Точно така.
— Благодаря ви. Нямам повече въпроси. — Той се обърна към съдебните заседатели: — Ашли Патерсън не е правила опит да скрие отпечатъците си, защото е невинна и…
— Достатъчно, господине! — прекъсна го съдия Уилямс. — По-късно ще имате възможност за пледоарии.
Той се върна на мястото си.
— Свободен сте — каза на специален агент Джордан прокурорът и той слезе от свидетелското място. — Бих искал да призова следващия си свидетел Станли Кларк — продължи Бренън.
Доведоха млад мъж с дълга коса. В съдебната зала цареше гробна тишина, докато полагаше клетва и заемаше мястото си.
— С какво се занимавате, господин Кларк? — попита прокурорът.
— Работя в Националната лаборатория по биотехнологии. Занимавам се с дезоксирибонуклеинова киселина.
