— Работата ви трябва да е интересна.
— Така е, ако обичате изкуството. Аз съм неуспял художник.
— Откога работите там?
— От четири години.
— Често ли се случва едни и същи хора да посещават музея? Искам да кажа, да идват постоянно.
— О, да. Някои идват често.
— Предполагам, че след известно време ще ги опознаете или поне лицата им ще ви станат познати, нали?
— Вярно е.
— Казаха ми също, че на художниците е позволено да прерисуват някои от картините.
— О, да. Идват много художници.
— Запознавали ли сте се с някои от тях, господин Хил?
— Да, ние… след известно време човек се сприятелява с тях.
— Някога срещали ли сте Ричард Мелтън?
Брайън Хил въздъхна.
— Да. Той беше много талантлив.
— Всъщност толкова талантлив, че сте го помолили да ви научи да рисувате, така ли?
— Точно така. Дейвид се изправи.
— Ваша милост, това е много интересно, но не виждам какво общо има с процеса. Ако господин Бренън…
— Това е важно, ваша милост. Установявам факта, че господин Хил е в състояние да разпознае жертвата по лице и по име и да ни каже с кого е била свързана.
— Възражението се отхвърля. Можете да продължите.
— И учеше ли ви да рисувате?
— Да, когато имаше време.
— Когато господин Мелтън е бил в музея, някога виждали ли сте го с млади жени?
— Ами в началото не. Но после се запозна с една жена, към която проявяваше интерес, и често го виждах с нея.
— Как се казваше?
— Алет Питърс.
Бренън се престори на озадачен.
— Алет Питърс ли? Сигурен ли сте, че сте чули правилно името й?
— Да, господине. Поне така я представи той.
— А случайно не я ли виждате в тази зала, господин Хил?
— Да, господине. — Посочи към Ашли. — Тя седи там.
— Но това не е Алет Питърс — отвърна Бренън. — Това е подсъдимата Ашли Патерсън.
Дейвид се изправи.
— Ваша милост, ние вече казахме, че Алет Питърс участва в този процес. Тя е една от другите личности, които обсебват Ашли Патерсън, и…
— Не избързвайте, господин Сингър. Моля, продължете, господин Бренън.
— Добре, господин Хил, сигурен ли сте, че подсъдимата, която присъства тук под името Ашли Патерсън, е била известна на Ричард Мелтън като Алет Питърс?
— Абсолютно.
— И не се съмнявате, че това е същата жена?
Той се поколеба.
— Ами… Да, същата жена е.
— И сте я видели заедно с Ричард Мелтън в деня, в който е бил убит?
— Да, господине.
— Благодаря ви. — Бренън се обърна към Дейвид: — Свидетелят е ваш.
Той се изправи и бавно се приближи до свидетелското място.
— Господин Хил, струва ми се, че е голяма отговорност да си пазач на място, на което са изложени произведения на изкуството за стотици милиони долари.
— Да, господине. Така е.
— И за да е добър пазач, човек трябва постоянно да е нащрек.
— Точно така.
— През цялото време трябва да знае какво става.
— Напълно.
— Можете ли да кажете, че имате набито око, господин Хил?
— Да.
— Питам ви, защото когато господин Бренън ви зададе въпроса, дали имате някакви съмнения, че Ашли Патерсън е жената, която е била с Ричард Мелтън, забелязах, че се колебаете. Не бяхте ли сигурен?
Последва кратко мълчание.
— Ами тя много прилича на същата жена, но в известен смисъл ми се струва различна.
— В какъв смисъл, господин Хил?
— Алет Питърс повече приличаше на италианка и говореше е италиански акцент… и изглеждаше по- млада от подсъдимата.
— Това е точно така, господин Хил. Жената, която сте видели в Сан Франциско, е била алтер его на Ашли Патерсън. Тя е родена в Рим, осем години по-млада е…
Разярен, прокурорът скочи на крака.
— Възразявам.
Дейвид се обърна към съдия Уилямс:
— Ваша милост, аз…
— Моля защитата и обвинението да се приближат. — Двамата отидоха при съдия Уилямс. — Не искам да се налага пак да ви го казвам, господин Сингър. Когато прокурорът свърши, защитата ще получи своята възможност. Дотогава престанете да пледирате в полза на клиентката си.
На свидетелското място седеше Бърнис Дженкинс.
— Бихте ли ни казали с какво се занимавате, госпожице Дженкинс?
— Сервитьорка съм.
— И къде работите?
— В кафето на музея „Де Янг“.
— Каква е била връзката ви с Ричард Мелтън?
— Бяхме добри приятели.
— Бихте ли ни казали нещо повече?
— Ами по едно време бяхме интимни и после поохладняхме един към друг. Случват се такива неща.
— Определено. А после?
— После станахме като брат и сестра. Искам да кажа, че… си споделяхме всички проблеми.
— Той някога говорил ли ви е за подсъдимата?
— Ами да, но тя се наричаше с друго име.
— С какво име?
— Алет Питърс.
— Но той е знаел, че тя всъщност е Ашли Патерсън, така ли?
— Не. Смяташе, че се казва Алет Питърс.
— Искате да кажете, че го е лъгала?
Побеснял, Дейвид скочи.
— Възразявам.
— Приема се. Моля, престанете да насочвате свидетелката, господин Бренън.
— Извинете ме, ваша милост. — Прокурорът отново се обърна към Дженкинс: — Значи сте приказвали за тази Алет Питърс, но вие виждали ли сте ги някога заедно?
