— Точно така.
— Кога отново се чухте със заместник-шериф Блейк?
— Повече… повече не сме се чували. На сутринта ми телефонираха, че… трупът му е бил открит на улицата зад блока на госпожица Патерсън.
— И вие, разбира се, незабавно сте отишли там?
— Разбира се.
— И какво открихте?
Той преглътна.
— Трупът на Сам беше увит в окървавен чаршаф. Беше намушкан и кастриран като другите две жертви.
— Като другите две жертви. Значи всички убийства са били извършени по подобен начин?
— Да, господине.
— Като че ли са били извършени от един и същи човек ли?
Дейвид се изправи.
— Възразявам!
— Приема се.
— Оттеглям въпроса. Какво направихте след това, шерифе?
— Ами дотогава Ашли Патерсън не беше заподозряна. Но след като се случи това, ние я арестувахме и й взехме отпечатъци.
— И после?
— Пратихме ги във ФБР и получихме положителен резултат.
— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво имате предвид под „положителен резултат“?
Шерифът се обърна към журито:
— Отпечатъците от пръстите й са съвпадали с онези от предишните убийства.
— Благодаря ви, шерифе. — Бренън се обърна към Дейвид: — Свидетелят е ваш.
Той се изправи и се приближи до Даулинг.
— Шерифе, в тази зала чухме свидетелски показания, според които в кухнята на госпожица Патерсън е бил открит окървавен нож.
— Точно така.
— Как беше скрит? Беше ли увит в нещо? Беше ли пъхнат някъде, където да не бъде открит?
— Не. Лежеше си на открито.
— Лежал е на открито. Оставен там от някой, който не е имал какво да крие. Някой, който е бил невинен, защото…
— Възразявам!
— Приема се.
— Нямам повече въпроси.
— Свидетелят е свободен.
— Ако съдът позволи… — каза Бренън и даде знак на някого в дъното на залата. Появи се мъж в работно облекло, който носеше огледалото от аптечката в банята на Ашли Патерсън. Върху него с червено червило бе написано: „ТИ ЩЕ УМРЕШ“.
Дейвид се изправи.
— Какво е това?
Съдия Уилямс се обърна към прокурора:
— Господин Бренън?
— Това е примамката, която подсъдимата е използвала, за да прилъже заместник-шериф Блейк в апартамента си и да може да го убие. Бих искал да бъде вписано като веществено доказателство „Д“. Взето е от аптечката на подсъдимата.
— Възразявам, ваша милост. Това няма значение за делото.
— Аз ще докажа, че има.
— Ще видим. Междувременно можете да продължите.
Бренън постави огледалото точно пред съдебните заседатели.
— Това огледало е взето от банята на подсъдимата. — Той погледна към тях. — Както виждате, на него е написано „Ти ще умреш“. Това е бил претекстът на подсъдимата, за да повика заместник-шериф Блейк в апартамента си и да го накара да остане през нощта. — Обърна се към съдийката. — Бих искал да призова следващия си свидетел госпожица Лора Нивън.
Към свидетелското място се приближи жена на средна възраст с бастун и положи клетва.
— Къде работите, госпожице Нивън?
— Консултант съм в полицията на окръг Сан Хосе.
— И с какво се занимавате?
— Графолог съм.
— Откога работите там, госпожице Нивън?
— От двайсет и две години.
Бренън кимна към огледалото.
— Виждали ли сте това огледало и преди?
— Да.
— И сте го проучвали?
— Да.
И сте получили образец от почерка на подсъдимата?
— Да.
— И имахте възможност да го проучите?
— Да.
— И сте сравнили двата почерка?
— Да.
— И какво е заключението ви?
— Написани са от един и същи човек.
От залата се разнесе ахване.
— Значи твърдите, че Ашли Патерсън сама е написала тази заплаха?
— Точно така.
Мики Бренън погледна към Дейвид.
— Свидетелят е ваш.
Той се поколеба и хвърли поглед към Ашли. Очите й бяха сведени надолу към масата и клатеше глава.
— Нямам въпроси.
Съдия Уилямс го наблюдаваше.
— Нямате въпроси ли, господин Сингър?
Той се изправи.
— Не. Всички тези показания са безсмислени. — Обърна се към съдебните заседатели: — Обвинението ще трябва да докаже, че Ашли Патерсън е познавала подсъдимите и е имала мотив да…
— Вече ви предупредих — гневно го прекъсна тя. — Не сте вие този, който може да дава на съдебните заседатели юридически консултации. Ако…
— Някой трябва да го направи — избухна той. — Вие го оставяте безнаказано да…
— Достатъчно, господин Сингър. Приближете се.
Дейвид отиде при нея.
— Наказвам ви за обида на съда и ви осъждам на една нощ тук в нашия чудесен затвор веднага след края на процеса.
— Почакайте, ваша милост. Не можете…
— Осъдих вина една нощ — мрачно заяви тя. — Две ли искате да опитате?
Дейвид яростно я гледаше и дълбоко си поемаше дъх.
— Заради клиентката си ще… ще запазя чувствата си за себе си.
