— Да. Веднъж я доведе в кафето и ни запозна.
— И вие сте разговаряли с подсъдимата Ашли Патерсън?
— Да. Само че се представи като Алет Питърс.
На свидетелското място седеше Гари Кинг.
— Били сте съквартирант на Ричард Мелтън, нали? — попита Бренън.
— Да.
— Бяхте ли приятели?
— Естествено. Често ходехме заедно по гаджета.
— Господин Мелтън интересуваше ли се от някоя млада дама?
— Да.
— Знаете ли името й?
— Тя се наричаше Алет Питърс.
— Виждате ли я в тази зала?
— Да. Седи ей-там.
— За стенограмата, вие посочвате към подсъдимата Ашли Патерсън, нали?
— Точно така.
— Когато се прибрахте вкъщи в нощта на убийството, вие сте открили в апартамента трупа на Ричард Мелтън, нали?
— Да.
— Какво беше състоянието му?
— Целият беше в кръв.
— Беше ли кастриран?
— Да. Божичко, беше ужасно! — потрепери той.
Бренън погледна към съдебните заседатели, за да види реакцията им. Тя бе точно каквато се надяваше.
— Какво направихте след това, господин Кинг?
— Повиках полицията.
— Благодаря ви. — Прокурорът се обърна към Дейвид: — Свидетелят е ваш.
Адвокатът се изправи и се приближи до Гари Кинг.
— Разкажете ни за Ричард Мелтън. Що за човек беше той?
— Беше страхотен.
— Бил ли е кавгаджия? Или побойник?
— Ричард ли? Не. Точно обратното. Беше много кротък и спокоен.
— Но е обичал жени, които са силни физически и малко агресивни, така ли е?
Гари учудено го погледна.
— Ни най-малко. Ричард харесваше милите, скромни жени.
— Двамата с Алет биеха ли се много? Тя крещеше ли му?
Свидетелят бе озадачен.
— Вие сте в ужасна заблуда. Те никога не са се карали. Бяха страхотна двойка.
— Някога виждали ли сте нещо, което би могло да ви накара да смятате, че Алет Питърс ще го нарани по някакъв начин…
— Възразявам. Той насочва свидетеля.
— Приема се.
— Нямам повече въпроси — заяви Дейвид.
Когато седна, прошепна на Ашли:
— Не се тревожи. Те играят в наша полза.
Дейвид и Сандра вечеряха в „Сан Фреско“, ресторанта в хотел „Уиндъм“, когато метр д’отелът се приближи и каза:
— Спешно ви търсят по телефона, господин Сингър.
— Благодаря ви. — Обърна се към жена си: — Веднага се връщам.
Той последва метр д’отела до телефона.
— Тук е Дейвид Сингър.
— Дейвид, Джеси е. Качи се горе в стаята си и ми позвъни. Небето се стоварва отгоре ни!
Седемнадесета глава
— Джеси…
— Дейвид, зная, че не би трябвало да се намесвам, но мисля, че се налага да искаш прекратяване на процеса.
— Какво се е случило?
— През последните няколко дни влизал ли си в Интернет?
— Не. Бях зает.
— Е, във всеки чатрум само за това говорят.
— Естествено — отвърна той. — Но какво…
— Всички са единодушни, Дейвид. Според тях Ашли е виновна и трябва да бъде екзекутирана. И го казват по най-цветисти начини. Няма да повярваш колко са злобни.
Внезапно осъзнал, Дейвид възкликна:
— О, Господи! Ако някой от съдебните заседатели влезе в Интернет…
— Има голяма вероятност да е така и това ще им повлияе. Аз бих поискал прекратяване на процеса или поне изолиране на съдебните заседатели.
— Благодаря, Джеси. Ще го направя. — Затвори телефона.
Когато се върна при Сандра в ресторанта, тя го попита:
— Нещо лошо ли?
— Много.
Преди откриването на съдебното заседание на следващата сутрин Дейвид помоли за среща със съдия Уилямс. Въведоха го в кабинета й заедно с Мики Бренън.
— Искали сте да ме видите?
— Да, ваша милост. Снощи научих, че този процес е тема номер едно в Интернет. Във всички чатруми се обсъжда само това и вече са осъдили подсъдимата. И тъй като съм сигурен, че някои от съдебните заседатели имат компютри с достъп до мрежата или разговарят с приятели, които имат такъв достъп, това би могло сериозно да навреди на защитата. Ето защо моля за прекратяване на процеса.
Тя се замисли за миг.
— Молбата се отхвърля.
Той се опита да се овладее.
— Тогава моля за незабавно изолиране на съдебните заседатели, така че…
— Господин Сингър, цялата преса ежедневно присъства в тази съдебна зала. Процесът е тема номер едно по телевизията, радиото и във вестниците из целия свят. Предупредих ви, че ще се превърне в истински цирк, но вие не ме послушахте. — Тя се наведе напред. — Е, сега циркът е ваш. Ако сте искали съдебните заседатели да бъдат изолирани, трябваше да отправите молбата преди процеса. И навярно пак нямаше да я приема. Има ли нещо друго?
— Не, ваша милост — със свито сърце отвърна Дейвид.
— Тогава да влизаме в залата.
Мики Бренън разпитваше шериф Даулинг.
— Заместник-шериф Блейк ви е позвънил, за да ви съобщи, че ще прекара нощта в апартамента на подсъдимата, за да я пази, така ли? Казала му е, че някой заплашва живота й?
