— Разумно решение — рязко отвърна тя. — Заседанието се отлага. — Обърна се към пристава: — Когато процесът свърши, искам господин Сингър да бъде задържан.
— Да, ваша милост.
Ашли се обърна към Сандра:
— О, Господи! Какво става?
Тя й стисна ръката.
— Не се тревожи. Трябва да вярваш на Дейвид.
Сандра телефонира на Джеси Куилър.
— Чух — каза той. — Съобщиха го по новините, Сандра. Не обвинявам Дейвид, че си е изпуснал нервите я го дразнеше още от самото начало. Какво е направил толкова, че така я е вбесил?
— Не зная, Джеси. Беше ужасно. Трябваше да видиш лицата на съдебните заседатели. Те мразят Ашли. Нямат търпение да я осъдят. Е, ще дойде ред и на защитата. Дейвид ще ги накара да си променят решението.
— Съдия Уилямс ме мрази, Сандра, мрази и Ашли. Ако не направя нещо, Ашли ще умре. Не мога да го допусна.
— Какво ще правим? — попита тя.
Дейвид дълбоко си пое дъх.
— Ще се откажем от случая.
И двамата знаеха какво означава това. Медиите щяха широко да отразят провала му.
— Изобщо не трябваше да поемам защитата й — горчиво каза той. — Доктор Патерсън ми повери живота на дъщеря си и аз… — Не успя да довърши.
Сандра го прегърна и силно го притисна към себе си.
— Не се тревожи, скъпи. Всичко ще се оправи.
„Аз провалих всички — помисли си той. — Ашли, Сандра… Ще ме изритат от фирмата, ще остана без работа, а бебето скоро ще се роди.“
На сутринта Дейвид помоли за среща със съдия Уилямс. Присъстваше Мики Бренън.
— Искали сте да ме видите, господин Сингър? — каза съдия Уилямс.
— Да, ваша милост. Искам да се откажа от случая.
— На какво основание? — попита тя.
— Смятам, че не съм подходящ адвокат за този процес — предпазливо отвърна Дейвид. — Мисля, че вредя на клиентката си. Бих искал да бъда заменен.
Съдия Уилямс тихо каза:
— Господин Сингър, ако си мислите, че ще ви оставя да се оттеглите и после пак да започвам целия този процес, и да хвърля на вятъра още повече време и пари, лъжете се. Отговорът ми е „не“. Разбирате ли ме?
Дейвид за миг затвори очи, като се мъчеше да запази спокойствие. После я погледна и отвърна:
— Да, ваша милост. Разбирам ви.
Бе попаднал в капан.
Осемнадесета глава
От началото на процеса бяха изтекли повече от три месеца и Дейвид не можеше да си спомни кога за последен път е спал като хората.
Един следобед, когато се прибраха от съдебната зала, Сандра каза:
— Дейвид, мисля, че трябва да се върна в Сан Франциско.
Той изненадано я погледна.
— Защо? В момента сме точно по средата на… О, Господи! — Прегърна я. — Бебето. Скоро ли е?
Тя се усмихна.
— Всеки момент. Ще се чувствам по-сигурна, ако се върна там, за да съм по-близо до доктор Бейли. Мама каза, че ще дойде при мен.
— Разбира се. Трябва да се върнеш. Загубил съм представа за време. Би трябвало да се роди след три седмици, нали?
— Да.
— А аз не мога да съм при теб — нещастно изрече той.
Съпругата му взе ръката му в своята.
— Не се разстройвай, скъпи. Процесът скоро ще свърши.
— Този проклет процес съсипва живота ни.
— Всичко ще е наред, Дейвид. Старата ми работа ме очаква. След като родя, мога…
— Толкова съжалявам, Сандра — прекъсна я. — Иска ми се…
— Дейвид, никога не съжалявай, че вършиш нещо, което смяташ за правилно.
— Обичам те.
— И аз те обичам.
Дейвид я погали по корема.
— Обичам ви и двамата. — Въздъхна. — Добре. Ще ти помогна да си събереш багажа. Довечера ще те откарам до Сан Франциско и…
— Не — твърдо заяви тя. — Не можеш да се отдалечаваш от тук. Ще помоля Емили да дойде и да ме вземе.
— Попитай я дали може да вечеря с нас.
— Добре.
Емили се зарадва.
— Разбира се, че ще дойда. — И два часа по-късно пристигна в Сан Хосе.
Тримата вечеряха в китайски ресторант.
— Моментът е ужасен — каза Емили. — Толкова е неприятно, че трябва да се разделите точно сега.
— До края на процеса остава съвсем малко — с надежда отвърна Дейвид. — Може да свърши преди да се роди бебето.
Емили се усмихна.
— Ще имаме двоен повод да празнуваме.
Дойде време да тръгват. Дейвид прегърна жена си.
— Всяка вечер ще ти се обаждам — каза той.
— Моля те, не се тревожи за мен. Ще се оправя. Много те обичам. — Тя го погледна. — Грижи се за себе си, Дейвид. Изглеждаш уморен.
Едва когато Сандра замина, той осъзна колко самотен се чувства.
Съдът заседаваше. Мики Бренън се изправи.
— Бих искал да призова следващия си свидетел доктор Лоурънс Ларкин.
Изискан сивокос мъж положи клетва и зае свидетелското място.
— Искам да ви благодаря, че сте тук, доктор Ларкин. Зная, че времето ви е много ценно. Бихте ли ни казали нещо за себе си?
— Имам процъфтяваща практика в Чикаго. Бил съм председател на Чикагската психиатрична асоциация.
— От колко години практикувате, докторе?
— Приблизително от трийсет години.
— И предполагам, че като психиатър сте имали много случаи на раздвоение на личността?
— Не.
Бренън се намръщи.
