— Като казвате „не“, имате предвид, че не са били много, така ли? Може би десетина?
— Никога не съм имал случай на раздвоение на личността.
Бренън с престорено стъписване погледна към съдебните заседатели и после отново към психиатъра.
— За трийсет години работа с психично разстроени пациенти вие никога не сте виждали нито един случай на раздвоение на личността?
— Точно така.
— Удивен съм. Как бихте го обяснили?
— Съвсем просто е. Според мен раздвоение на личността не съществува.
— Изненадвате ме, докторе. В литературата не са ли описани такива случаи?
— Д-р Ларкин уточни:
— Да са описани не означава, че действително ги има. Разбирате ли, онова, което някои психиатри наричат „раздвоение на личността“, всъщност е шизофрения, депресия или различни други психични разстройства.
— Много интересно. Значи според вашето мнение на опитен психиатър раздвоение на личността изобщо не съществува?
— Точно така.
— Благодаря ви, докторе. — Мики Бренън се обърна към Дейвид; — Свидетелят е ваш.
Той се изправи и се приближи до свидетелското място.
— Били сте председател на Чикагската психиатрична асоциация, така ли, доктор Ларкин?
— Да.
— Трябва да познавате невероятно много свои колеги.
— Да. С гордост мога да кажа, че е така.
— Познавате ли доктор Ройс Сейлъм?
— Да. Отлично го познавам.
— Добър психиатър ли е?
— Блестящ. Един от най-добрите.
— Някога срещали ли сте се с доктор Клайд Донован?
— Да. Много пъти.
— Можете ли да кажете, че е добър психиатър?
— Ако ми трябваше психиатър… — леко подсмихване, — щях да използвам него.
— Ами доктор Инграм? Познавате ли го?
— Рей Инграм ли? Естествено, че го познавам. Прекрасен човек.
— Добър психиатър ли е?
— О, да.
— Кажете ми, всички психиатри на едно мнение ли са за различните психични състояния?
— Не. Разбира се, че имаме известни различия. Психиатрията не е точна наука.
— Много интересно, докторе. Защото доктор Сейлъм, доктор Донован и доктор Инграм ще дойдат тук и ще свидетелстват, че са лекували пациенти с раздвоение на личността. Навярно никой от тях не е толкова добър специалист, колкото вас. Това е всичко. Свободен сте.
Съдия Уилямс се обърна към Бренън:
— Още въпроси?
Прокурорът се изправи и отиде при свидетеля.
— Доктор Ларкин, смятате ли, че щом споменатите психиатри не са съгласни с вашето мнение за раздвоението на личността, те са прави, а вие грешите?
— Не. Бих могъл да ви доведа десетки специалисти, които не вярват в раздвоението на личността.
— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси.
— Доктор Ъптън — каза Мики Бренън, — чухте свидетелски показания, че понякога онова, което се смята за раздвоение на личността, всъщност се бърка с други психични разстройства. С помощта на какви методи се доказва, че раздвоението на личността не е някое от тези състояния?
— Такива методи не съществуват.
Прокурорът погледна към съдебните заседатели със зяпнала уста.
— Не съществуват такива методи ли? Искате да кажете, че няма начин да се установи дали някой, който твърди, че страда от раздвоение на личността, лъже, симулира или го използва като оправдание за някое престъпление?
— Както казах, такива методи не съществуват.
— Значи това е просто въпрос на мнение, така ли? Някои психиатри вярват в него, други не?
— Точно така.
— Ще ви задам следния въпрос: ако хипнотизирате някого, той определено може да ви каже дали наистина страда от раздвоение на личността, или се преструва, така ли е?
Д-р Ъптън поклати глава.
— Страхувам се, че не е така. Дори под хипноза няма начин да се разкрие дали някой симулира.
— Много интересно. Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси. — Бренън се обърна към Дейвид: — Свидетелят е ваш.
Той се приближи до свидетелското място.
— Доктор Ъптън, при вас някога идвали ли са пациенти, на които друг лекар е поставил диагноза „раздвоение на личността“?
— Да. Няколко пъти.
— И лекувахте ли ги?
— Не.
— Защо?
Д-р Райли поклати глава.
— Не мога да лекувам състояния, които не съществуват. Един от пациентите беше крадец, който искаше да свидетелствам, че не е отговорен, защото престъплението било извършено от неговото алтер его. Друга пациентка беше домакиня, арестувана за побой над децата си. Тя твърдеше, че някой вътре в нея я карал да го прави. Имаше още няколко с други оправдания, но всички се опитваха да се скрият от нещо, С други думи, преструваха се.
— Изглежда, имате категорично мнение по въпроса.
— Така е. Сигурен съм, че съм прав.
— Сигурен сте, че сте прав ли? — попита Дейвид.
— Ами исках да кажа…
— Че всички останали трябва да грешат ли? Че всички лекари, които признават раздвоението на личността, грешат?
— Не исках да кажа това…
— И че единствено вие сте прав. Благодаря ви, докторе. Това е всичко.
На свидетелското място седеше д-р Саймън Райли. Той бе нисък и плешив шейсетинагодишен човек.
— Благодаря, че дойдохте, докторе — каза Бренън. — Вие имате дълга и блестяща кариера. Лекар сте, професор в…
Дейвид се изправи.
— Защитата е съгласна с компетентността на свидетеля.
— Благодаря ви. — Прокурорът се обърна към психиатъра: — Доктор Райли, какво означава „ятрогенност“?
— Това означава, че дадено заболяване е усложнено от психотерапевтично лечение.
— Бихте ли се конкретизирали?
— В психотерапията много често лекарят въздейства върху пациента с въпросите или мнението си. Възможно е да го накара да чувства, че трябва да изпълни очакванията на терапевта.
