съдебните заседатели да решат дали клиентката ви е невинна или не. Има ли нещо друго, господин Сингър?
Той стоеше и я гледаше. Стаята се въртеше около него. Искаше му се да й каже да върви на майната си. Искаше му се да падне на колене и да я помоли да бъде справедлива. Искаше му се да си легне.
— Не. Благодаря, ваша милост — прегракнало отвърна.
— Е, вие сте наред, господин Сингър — заяви тя. — И повече не губете времето на съда.
Той се приближи до съдебните заседатели, като се мъчеше да забрави за главоболието и треската.
— Дами и господа — бавно заговори, — чухте как прокурорът иронизира фактите за раздвоението на личността. Сигурен съм, че господин Бренън не го прави нарочно. Неговите изявления бяха направени от невежество. Факт е, че той очевидно не знае нищо по въпроса, същото се отнася и за някои от свидетелите, които призова. Но аз ще изправя пред вас хора, които знаят за раздвоението на личността. Това са уважавани лекари, специалисти точно по този проблем. Уверен съм, че техните показания ще хвърлят съвсем нова светлина върху проблема.
Господин Бренън говори за това, че клиентката ми е виновна за извършването на тези ужасни престъпления. Това е много важно. Виновна. За да се докаже предумишлено убийство, трябва да е явен не само фактът на виновността, но и намерението. Аз ще ви докажа, че такова намерение не е имало, защото по времето на убийствата Ашли Патерсън не е контролирала поведението си. Тя изобщо не е съзнавала какво върши. Известни лекари ще свидетелстват, че Ашли Патерсън има още две самоличности, една от които от време на време взима връх.
Дейвид се вгледа в лицата на съдебните заседатели. Стори му се, че те сякаш се олюляват пред него. За миг затвори очи.
— Американската психиатрична асоциация признава съществуването на раздвоението на личността. Признават го и утвърдени лекари от целия свят, които са лекували пациенти с такова разстройство. Една от самоличностите на Ашли Патерсън е извършила убийство, но това е била самоличност — алтер его — върху която тя няма власт. — С всяка следваща дума гласът му ставаше все по-силен. — За да си изясните проблема, трябва да разберете, че законът не наказва невинни хора. Ето защо тук има парадокс. Представете си, че съдят за убийство сиамски близнак. Законът постановява, че не можете да накажете виновния, защото, тогава ще се наложи да накажете и невинния. — Съдебните заседатели внимателно слушаха.
Дейвид кимна към Ашли.
— В този случай си имаме работа не с две, а с три личности.
Той се обърна към съдия Уилямс.
— Бих искал да призова първия си свидетел. Доктор Джоуъл Ашанти.
— Доктор Ашанти, къде практикувате медицина?
— В нюйоркската болница „Медисън“.
— И сте тук по моя молба?
— Не. Прочетох за процеса и искам да свидетелствам. Работил съм с пациенти, които страдат от раздвоение на личността, и искам да помогна, ако мога. Това психично разстройство се среща много по- често, отколкото обикновено се смята. Бих желал да обясня всички неясноти по въпроса.
— Признателен съм ви, докторе. В такива случаи нормално ли е да има пациент с две самоличности?
— Според моя опит хората с раздвоение на личността обикновено имат много повече самоличности, понякога по стотина.
Елинор Тъкър се обърна и прошепна нещо на Мики Бренън. Прокурорът се усмихна.
— Откога се занимавате с раздвоението на личността, доктор Ашанти?
— От петнайсет години.
— При пациентите, страдащи от раздвоение на личността, случва ли се да доминира едно алтер его?
Някои от съдебните заседатели си водеха бележки.
— Да.
— А приемникът — човекът с тези самоличности — съзнава ли ги?
— Зависи. Понякога някои от самоличностите познават всички други, друг път знаят само за някои. Но приемникът обикновено не ги съзнава, докато не бъде подложен на психиатрично лечение.
— Много интересно. Раздвоението на личността лечимо ли е?
— Често, да. Необходимо е продължително психиатрично лечение. Понякога до шест-седем години.
— Вие успявали ли сте да излекувате пациент с такова психично разстройство?
— О, да.
— Благодаря ви, докторе.
Дейвид се обърна и хвърли поглед по лицата на съдебните заседатели. „Заинтригувани са, но не и убедени“ — помисли си.
После се обърна към Мики Бренън:
— Свидетелят е ваш.
Прокурорът се изправи и отиде до свидетелското място.
— Доктор Ашанти, вие заявихте, че сте изминали целия път от Ню Йорк дотук, защото искате да помогнете, нали така?
— Точно така.
— Идването ви няма ли нещо общо с факта, че процесът е привлякъл общественото внимание и това ще е от полза за…
Дейвид скочи.
— Възразявам. Това е спорно.
— Не се приема.
— Вече казах защо съм тук — спокойно отвърна психиатърът.
— Ясно. Откакто практикувате медицина, докторе, колко пациенти сте лекували от психични разстройства?
— О, навярно двеста.
— И колко от тях са страдали от раздвоение на личността?
— Десетина…
Бренън го погледна с престорено удивление.
— От двеста пациенти?
— Ами, да. Разбирате ли…
— Онова, което не разбирам, доктор Ашанти, е как се смятате за специалист, щом сте се занимавали само с тези няколко случая. Ще съм ви признателен, ако ни представите някакви доказателства за съществуването на раздвоението на личността.
— Когато казвате „доказателства“…
— Намираме се в съда, докторе. Съдебните заседатели няма да вземат решение, основаващо се на теории или предположения. Ами ако подсъдимата например е мразила мъжете, които е убила, и след извършването на престъплението е решила да се оправдае с някакво си алтер его, за да…
Дейвид се изправи.
— Възразявам! Това е спорно и насочва свидетеля.
— Не се приема.
— Ваша милост…
— Седнете, господин Сингър.
Той яростно изгледа съдия Уилямс и се върна на мястото си.
— Значи искате да кажете, докторе, че за съществуването на раздвоение на личността няма доказателства, така ли?
— Ами не. Но…
Бренън кимна.
— Това е всичко.
