На свидетелското място седеше д-р Ройс Сейлъм.
— Доктор Сейлъм, вие ли прегледахте Ашли Патерсън? — попита Дейвид.
— Да.
— И какво беше заключението ви?
— Госпожица Патерсън страда от раздвоение на личността. Тя има още две самоличности, които се наричат Тони Прескот и Алет Питърс.
— Тя има ли някаква власт над тях?
— Не. Когато вземат връх, тя изпада в състояние на временна амнезия.
— Бихте ли обяснили това, доктор Сейлъм?
— Временната амнезия е състояние, при което пациентът не съзнава къде се намира и какво прави. Може да продължи няколко минути, дни, а понякога дори седмици.
— И може ли да се каже, че през това време тази личност е отговорна за постъпките си?
— Не.
— Благодаря ви, докторе. — Той се обърна към Бренън: — Свидетелят е ваш.
— Доктор Сейлъм — започна прокурорът, — вие сте консултант в няколко болници и четете лекции по целия свят, нали?
— Да, господине.
— Предполагам, че колегите ви са надарени, способни лекари.
— Да, така е.
— Значи всички те са единодушни за раздвоението на личността?
— Не.
— Какво искате да кажете?
— Някои от тях не са съгласни с мен.
— Това означава ли, че не вярват в съществуването му?
— Да.
— Но те грешат, а вие сте прав, така ли?
— Лекувал съм пациенти и съм сигурен, че такова разстройство съществува. Когато…
— Нека ви попитам нещо. Ако такова нещо като раздвоение на личността наистина съществува, една от самоличностите винаги ли нарежда на приемника какво да прави? Например тя казва „Убий“ и приемникът се подчинява, така ли?
— Зависи. Самоличностите имат различна степен на влияние.
— Значи е възможно и приемникът да определя поведението си?
— Разбира се, понякога.
— В повечето случаи?
— Не.
— Докторе, какви са доказателствата за съществуването на раздвоение на личността?
— Присъствал съм на пълни физически промени при пациенти под хипноза и зная…
— И това ли е доказателството?
— Да.
— Доктор Сейлъм, ако аз ви хипнотизирам в топла стая и ви кажа, че сте на Северния полюс гол по време на снежна буря, телесната ви температура ще се понижи ли?
— Ами да, но…
— Това е всичко.
Дейвид се приближи до свидетелското място.
— Доктор Сейлъм, изпитвате ли някакви съмнения, че тези самоличности наистина съществуват в Ашли Патерсън?
— Абсолютно никакви. И те категорично са в състояние да вземат връх и да доминират над нея.
— И тя няма да го съзнава, така ли?
— Няма.
— Благодаря ви.
— Бих искал да призова за свидетел Шейн Милър. — Дейвид го изчака да положи клетва. — С какво се занимавате, господин Милър?
— Началник-отдел съм в „Глобъл Къмпютър Графикс Корпорейшън“.
— И от колко време работите там?
— От около седем години.
— Ашли Патерсън в същата компания ли работеше?
— Да.
— Във вашия отдел?
— Да.
— Значи я познавате доста добре?
— Точно така.
— Господин Милър, чухте свидетелствата на лекарите, че някои от симптомите на раздвоението на личността са параноя, нервност, стрес. Някога забелязвали ли сте тези симптоми у госпожица Патерсън?
— Ами аз…
— Госпожица Патерсън не ви ли е казвала, че някой я преследва?
— Да. Казвала ми е.
— И че няма представа кой може да е това и защо би искал да я следи?
— Точно така.
— Веднъж не ви ли е казала, че някой е използвал компютъра й, за да я заплаши с нож?
— Да.
— Накрая не се ли стигна до такова положение, че сте я пратили при психолога на компанията доктор Спийкман?
— Да.
— Значи Ашли Патерсън е проявявала симптомите, за които стана дума?
— Точно така.
— Благодаря ви, господин Милър. — Защитата се обърна към Мики Бренън: — Свидетелят е ваш.
— Колко преки подчинени имате, господин Милър?
— Трийсет.
— И от тези трийсет служители Ашли Патерсън е единствената, която сте виждали разстроена?
— Ами не…
— О, нима?
— Всеки се разстройва понякога.
— Искате да кажете, че и други служители ходят при психолога на компанията?
— О, естествено. Той е много зает.
Бренън изглеждаше впечатлен.
— Наистина ли?
— Да. Много от служителите имат проблеми. Хей, всички те са човешки същества.
— Нямам повече въпроси.
— Господин Сингър?
Дейвид се приближи до свидетеля.
— Господин Милър, казахте, че някои от подчинените ви имат проблеми. Какви точно?
— Ами понякога се карат с приятелите или съпрузите си…
— Да?
— Или имат финансови затруднения…
— Да?
— Или проблеми с децата…
