— И ти не си извършила нито едно от онези ужасни убийства?
— Не.
— Извършила ги е една от другите самоличности и ти не носиш отговорност за това.
Елинор въпросително погледна към Бренън, но той се усмихна, поклати глава и прошепна:
— Ще го оставим сам да си сложи примката на шията.
— Хелън… — Дейвид млъкна и пребледня. — Искам да кажа, Ашли… Трябва да накараш Тони да се покаже.
Тя го погледна и безпомощно поклати глава.
— Аз… не мога — промълви.
— Можеш — възрази й. — В момента Тони ни слуша. Тя се радва и това е естествено. Извършила е три убийства и ще се измъкне безнаказано. — Той повиши глас: — Ти си много умна, Тони. Покажи се и се поклони на публиката. Никой няма да те докосне с пръст. Не могат да те накажат, защото за тази цел трябва да накажат Ашли, която е невинна.
Всички в залата напрегнато го наблюдаваха. Ашли седеше като вцепенена.
Дейвид се приближи до нея.
— Тони! Тони, чуваш ли ме? Искам да се покажеш. Незабавно!
Той изчака малко. Не се случваше нищо. Дейвид отново повиши глас:
— Тони! Алет! Покажете се! Хайде. Всички знаем, че сте там!
В залата не се чуваше нито звук.
Младият мъж загуби самообладание и извика:
— Покажете се. Покажете ни лицата си… По дяволите! Веднага! Веднага!
Ашли избухна в сълзи. Съдия Уилямс яростно каза:
— Приближете се насам, господин Сингър.
Дейвид бавно отиде при нея.
— Свършихте ли да измъчвате клиентката си, господин Сингър? Ще пратя доклад за поведението ви в щатската адвокатска асоциация. Вие сте позор за професията си и ще препоръчам да ви изключат.
Той не отговори.
— Ще призовавате ли други свидетели?
Дейвид примирено поклати глава.
— Не, ваша милост.
Всичко беше свършило. Той бе загубил. Ашли щеше да умре.
— Защитата се оттегля.
Джоузеф Кинкайд седеше на последния ред в съдебната зала и наблюдаваше с мрачно лице. Стана и преди да излезе, се обърна към Харви Юдъл:
— Разкарай го.
Счетоводителят спря Дейвид на излизане от залата.
— Дейвид…
— Здравей, Харви.
— Съжалявам, че се получи така.
— Това не…
— На господин Кинкайд му е много неприятно, но… хм, той смята, че ще е най-добре да не се връщаш във фирмата. Всичко хубаво.
В момента, в който излезе от съдебната зала, Дейвид беше заобиколен от телевизионни камери и крещящи репортери.
— Ще направите ли изявление, господин Сингър?
— Чухме съдия Уилямс да казва, че ще бъдете изключен…
— Съдия Уилямс каза, че ще ви задържи за неуважение към съда. Смятате ли…
— Специалистите мислят, че сте загубили делото. Имате ли намерение да обжалвате?
— Юридическите експерти от нашия канал твърдят, че клиентката ви ще получи смъртна присъда…
— Имате ли планове за бъдещето?
Дейвид се качи в колата си и потегли без да каже нито дума.
Двадесет и първа глава
В главата му се въртеше едно и също и това като че ли нямаше край.
Мъчителната игра на „ами ако“.
На следващата сутрин заседанието започна.
— Обвинението готово ли е за заключителната си реч?
Бренън се изправи, отиде при съдебните заседатели и погледна всеки един от тях.
— Вие сте тук, за да творите история. Ако вярвате, че подсъдимата наистина представлява много различни хора и че не е отговорна за ужасните престъпления, които е извършила, значи според вас всеки може безнаказано да убие някого и просто да заяви, че не го е направил той, а някакво тайнствено алтер его. Може да граби, да изнасилва и да убива и виновен ли е? Не. „Аз не съм го направил. Направи го моето алтер его.“ Кен, Джо, Сюзи или както там се нарича. Е, мисля, че сте прекалено интелигентни, за да повярвате на тази измислица. Истината е в онези снимки, които видяхте. Жертвите не са били убити от алтер его. Всички те са били съзнателно, обмислено и жестоко убити от подсъдимата, която седи на онази маса, от Ашли Патерсън. Дами и господа съдебни заседатели, онова, което защитата се опита да направи в тази съдебна зала, вече е правено. В процеса „Ман срещу Телър“ съдебното решение е било, че само по себе си установяването на раздвоение на личността не изисква оправдаване. В процеса „Съединените щати срещу Уърли“ медицинска сестра, убила бебе, твърдяла, че има раздвоение на личността. Съдът я намерил за виновна.
Знаете ли, почти съчувствам на обвиняемата. Всички онези личности, които живеят в бедното момиче. Сигурен съм, че никой от нас не би желал някакви луди непознати да живеят в него, нали? И да убиват, и кастрират мъже. Аз бих се страхувал. — Той се обърна и погледна към Ашли. — Подсъдимата не изглежда уплашена, нали? Не е била достатъчно уплашена, за да си облече красива рокля, да си направи прическа и да се гримира. Тя изобщо не изглежда уплашена. Мисли си, че ще повярвате на измислиците й и ще я пуснете да си отиде. Никой не може да докаже дали това раздвоение на личността изобщо съществува, така
