— Категорично не — възрази прокурорът.
Съдия Уилямс се обърна към него.
— Оставете това решение на мен, господин Бренън. — После заяви на Дейвид: — Процесът свърши. Вашата клиентка беше осъдена и…
— Отнася се до въпроса за невменяемостта на клиентката ми — отвърна той. — Моля ви само за десет минути.
Тя се ядоса:
— Времето не означава нищо за вас, нали, господин Сингър? Вече загубихте твърде много време на всички. — Взе решение. — Добре. Надявам се, че това е последната молба, която ще можете да отправите в която и да е съдебна зала. Съдът се оттегля за десет минути.
Дейвид и Бренън я последваха в кабинета й. Съдия Уилямс се обърна към Дейвид:
— Давам ви десет минути. За какво става въпрос?
— Искам да ви покажа един видеозапис, ваша милост.
— Не виждам какво общо има това с… — започна прокурорът.
— И аз — прекъсна го съдия Уилямс. — Вече имате девет минути, господин Сингър.
Той припряно отиде при вратата, която водеше към коридора, и я отвори.
— Влезте.
В стаята влезе Хю Айвърсън, който носеше шестнайсетмилиметров прожекционен апарат и подвижен екран.
— Къде да го оставя? Дейвид посочи към ъгъла.
— Ето там.
Мъжът нагласи екрана и включи апарата в мрежата.
— Може ли да спусна щорите? — попита Дейвид.
Съдия Уилямс едва сдържаше гнева си.
— Да, продължавайте, господин Сингър. — Тя си погледна часовника. — Остават ви седем минути.
Айвърсън включи прожекционния апарат. На екрана се появи кабинетът на съдия Голдбърг. Дейвид и д-р Сейлъм наблюдаваха Ашли, която седеше на стол.
Д-р Сейлъм каза:
— Хипнотизирана е.
Дейвид се приближи до Ашли.
— Искам да поговоря с Тони… Тони, искам да се покажеш. Чуваш ли ме? Алет… Искам да разговарям и с двете ви.
Мълчание.
Съдия Уилямс с напрегнато лице наблюдаваше записа.
Дейвид започна да вика:
— Какво ви става? Страхувате ли се? И в съдебната зала беше същото, нали? Чухте ли какво казаха съдебните заседатели? Че Ашли е виновна. Вие се страхувахте да се покажете. Ти си пъзла, Тони!
Загубила търпение, Теса Уилямс скочи.
— Стига! Вече гледах това отвратително представление. Времето ви изтече, господин Сингър.
— Почакайте — каза Дейвид. — Не сте…
— Край — отсече тя и тръгна към вратата.
Внезапно в стаята се разнесе песен.
Уилямс озадачено се обърна и погледна към екрана. Ашли се беше преобразила. Това беше Тони.
— Страхувала съм се да се покажа в съда ли? — разярено каза Тони. — Наистина ли си мислиш, че ще се покажа само защото ти си ми заповядал? За какво ме смяташ, за дресирано пони ли?
Съдия Уилямс бавно се върна обратно, без да откъсва очи от екрана.
— Чух всички онези кретени, които се правеха на маймуни. — Тя ги имитира: — „Мисля, че раздвоението на личността не съществува.“ Какви идиоти! Никога не съм виждала такива…
Пред очите им лицето на Ашли отново се промени. Тя като че ли се отпусна на стола си и изражението й стана срамежливо.
— Господин Сингър, зная, че направихте всичко възможно — с италианския си акцент каза Алет. — Аз исках да се покажа в съда и да ви помогна, но Тони не ми позволи.
Съдия Уилямс гледаше с безизразно изражение. Лицето и гласът отново се промениха.
— Естествено, че няма да ти позволя — отсече Тони.
— Тони, какво според теб ще се случи, ако съдията даде на Ашли смъртна присъда? — попита Дейвид.
— Няма да й даде смъртна присъда. Ашли дори не познава един от мъжете. Забрави ли?
— Но Алет е познавала всичките — възрази той. — Ти си извършила всички онези убийства, Алет. Правила си секс с мъжете и после си ги намушквала и кастрирала…
— Проклет идиот! — прекъсна го Тони. — Ти нищо не знаеш, нали? На Алет не би й стискало да го направи. Аз бях. Те заслужаваха да умрат. Единственото което искаха, беше секс. — Тя се задъха. — Но аз ги накарах да си платят, нали? И никой не може да докаже, че съм го направила. Нека обвинят госпожичка Кльощав задник. Всички ще идем в някой хубав уютен санаториум и…
Иззад китайския параван в ъгъла се разнесе високо изщракване.
Тони се завъртя.
— Какво беше това?
— Нищо — бързо отвърна Дейвид. — Просто…
Тя се изправи и се втурна към камерата, докато лицето й изпълни екрана. Блъсна нещо и изображението се изкриви, в обектива попадна част от сгъваемия китайски параван. В ъгъла му бе пробита малка дупка.
— Скрил си някаква скапана камера — изкрещя тя на Дейвид. — Копеле гадно, какво се опитваш да направиш? Ти ме излъга!
На бюрото лежеше нож за писма. Тони го грабна и замахна към адвоката.
— Ще те убия. Ще те убия!
Той се опита да я спре, но не успя и ножът се заби в ръката му.
Тони отново замахна. Пазачът се втурна към нея и се опита да я хване. Тя го събори на пода. Вратата се отвори и вътре влетя униформен полицай. Тони го ритна в слабините и той се присви. Влязоха още двама полицаи. Наложи се и тримата да обединят усилията си, за да я приковат на стола, и тя през цялото време продължаваше да крещи.
От ръката на Дейвид течеше кръв.
— Събудете я, за Бога — обърна се към д-р Сейлъм той.
— Ашли… — започна психиатърът. — Ашли… чуй ме. Сега ще се събудиш. Тони я няма. Вече си в безопасност, Ашли. Ще преброя до три.
И пред очите на всички тялото й се укроти и се отпусна.
— Чуваш ли ме?
— Да. — Това беше гласът на Ашли, който сякаш идваше някъде отдалеч.
— Когато преброя до три, ще се събудиш. Едно… две… три… Как се чувстваш?
Очите й се отвориха.
— Ужасно съм уморена. Казах ли нещо?
Екранът в кабинета на съдия Уилямс угасна. Дейвид отиде до стената и включи лампата.
— Браво! — възкликна Бренън. — Какво представление само. Ако раздаваха оскари за най-доброто…
