Теса Уилямс се обърна към него:
— Млъкнете!
Той я погледна изненадано.
Последва кратко мълчание. Съдия Уилямс се обърна към Дейвид:
— Господин Сингър?
— Да?
Пауза.
— Дължа ви извинение.
Седнала на мястото си, съдия Уилямс каза:
— Защитата и обвинението се договориха да приемат мнението на доктор Сейлъм, психиатъра, който вече е прегледал подсъдимата. Решението на съда е, че подсъдимата е невинна поради невменяемост. Ще бъде пратена в психиатрично заведение, където ще бъде подложена на лечение. Заседанието се прекратява.
Дейвид се изправи. Чувстваше се изчерпан. „Всичко свърши. Най-после свърши.“ Двамата със Сандра можеха отново да започнат живота си.
Погледна към съдия Уилямс и радостно каза:
— Ще имаме бебе.
— Бих искал да ви предложа нещо — каза му д-р Сейлъм. — Не съм сигурен, че е изпълнимо, но ако успеете да го уредите, ще е много полезно за Ашли.
— Слушам ви.
— В психиатричната клиника в Кънектикът са имали повече случаи на раздвоение на личността, отколкото където и да е другаде в страната. Ръководи я мой приятел, доктор Ото Люисън. Мисля, че ще е най-добре, ако успеете да уредите съдът да прати Ашли там.
— Благодаря — отвърна Дейвид. — Ще видя какво мога да направя.
— Аз… не зная как да ти благодаря — каза му д-р Стивън Патерсън.
Дейвид се усмихна.
— Няма нужда. Нали се разбрахме, quid pro quo. Спомняте ли си?
— Справи се блестящо. По едно време се страхувах…
— Аз също.
— Но справедливостта възтържествува. Дъщеря ми ще бъде излекувана.
— Сигурен съм — отвърна той. — Доктор Сейлъм предложи да бъде настанена в психиатрична клиника в Кънектикът. Лекарите там имали най-голям опит в лечението на раздвоението на личността.
Д-р Патерсън замълча за миг.
— Знаеш ли, Ашли не го заслужава. Тя е толкова прекрасен човек.
— Съгласен съм. Ще разговарям със съдия Уилямс и ще се опитам да уредя въпроса.
Съдия Уилямс го чакаше в кабинета си.
— С какво, мога да ви бъда полезна, господин Сингър?
— Бих искал да ви помоля за услуга.
Тя се усмихна:
— Надявам се да съм в състояние да я изпълня. Слушам ви.
Дейвид й обясни какво му е казал д-р Сейлъм.
— Молбата ви е доста необичайна. Тук в Калифорния има добри психиатрични заведения.
— Ясно — отвърна той. — Благодаря ви, ваша милост.
Разочарован, младият адвокат се приготви да си тръгне.
— Не съм казала „не“, господин Сингър.
Той спря.
— Молбата ви е необичайна, но и случаят е такъв.
Дейвид зачака.
— Мисля, че мога да уредя прехвърлянето й.
— Благодаря ви, ваша милост. Признателен съм ви.
В килията си Ашли си мислеше: „Осъдиха ме на смърт. Бавна смърт в санаториум, пълен с луди. От тяхна страна щеше да е по-великодушно, ако ме бяха убили веднага.“ Представи си безкрайните безнадеждни години, които я очакваха, и се разрида.
Вратата на килията се отвори и вътре влезе баща й. Той остана на прага за миг, впил поглед в нея. Лицето му беше измъчено.
— Скъпа… — Седна срещу нея. — Ти ще живееш.
Тя поклати глава.
— Не искам да живея.
— Не говори така. Имаш медицински проблем, но той е лечим. И ти ще бъдеш излекувана. Когато състоянието ти се подобри, ще дойдеш да живееш при мен и аз ще се грижа за теб. Независимо какво се случи, ние винаги ще бъдем заедно. Не могат да ни разделят.
Ашли не отговори.
— Зная как се чувстваш в момента, но повярвай ми, това ще се промени. Моето момиче ще се върне при мен излекувано. — Той бавно се изправи на крака. — Страхувам се, че трябва да се връщам в Сан Франциско. — Зачака дъщеря му да каже нещо.
Тя мълчеше.
— Според Дейвид ще те пратят в една от най-добрите психиатрични клиники в света. Ще ти идвам на свиждане. Какво ще кажеш?
Тя мрачно кимна.
— Добре.
— Чудесно, скъпа. — Той я целуна по бузата и я прегърна. — Ще се погрижа да получиш най-доброто лечение на света. Искам моето момиченце да се върне при мен.
Ашли го наблюдаваше, докато излезе, и си помисли: „Защо не мога да умра още сега? Защо не ме оставят да умра?“
Един час по-късно при нея дойде Дейвид.
— Е, успяхме — каза той. После загрижено я погледна. — Добре ли си?
— Не искам да ходя в лудница. Искам да умра. Няма да издържа на такъв живот. Помогни ми, Дейвид. Моля те, помогни ми!
— Ашли, там ще ти помогнат. С миналото е свършено. Сега имаш бъдеще. На този кошмар ще бъде сложен край. — Хвана я за ръка. — Досега ми вярваше. Повярвай ми и сега. Отново ще имаш нормален живот.
Тя мълчеше.
— Кажи „вярвам ти, Дейвид“.
Ашли дълбоко си пое дъх.
— Вярвам… Вярвам ти, Дейвид.
Той се усмихна.
— Добро момиче. С това животът ти отново започва.
В момента, в който беше разгласено съдебното решение, медиите полудяха. За една нощ Дейвид стана герой. Бе поел предварително загубен случай и въпреки всичко го беше спечелил.
Той позвъни на Сандра.
— Скъпа, аз…
— Зная, мили. Зная. Току-що го гледах по телевизията. Прекрасно е. Толкова се гордея с теб.
— Не мога да ти кажа колко се радвам, че всичко свърши. Довечера се връщам. Нямам търпение да
