— Роджър, не смятам, че идеята ти е добра. Аз…
— Какво, по дяволите, ти става… страх ли те е?
— Не, аз…
— Добре тогава. Ела.
Той я заведе до колата си и отвори вратата. Хъни поспря за миг.
— Влизай.
— Само за малко — каза Хъни.
Влезе в колата, защото не искаше да разсърди Роджър. Той се качи до нея.
— Ще й покажем на тази тъпа филия, нали? — Протегна й бутилка бърбън. — Ето.
Хъни беше пила до момента само веднъж алкохол и бе отвратена. Не й се щеше обаче да засегне Роджър. Погледна го и неохотно отпи малко.
— Ти си окей — каза й той. — Отскоро ли си в това училище, а?
Имаха заедно цели три часа седмично.
— Не — смотолеви Хъни. — Аз…
Роджър се наведе и започна да я опипва по гърдите. Стресната, Хъни се дръпна.
— Хей! Хайде. Не искаш ли да ми направиш удоволствие? — попита той.
Това беше магическата фраза. Хъни желаеше да угоди на всички и ако този беше начинът…
На неудобната задна седалка в колата на Мертън Хъни за пръв път прави секс и това й разкри невероятен нов свят. Сексът не й се понрави особено, но какво значение имаше. Важното беше, че Мертън получаваше от него удоволствие. Всъщност Хъни остана смаяна каква страхотна наслада му достави. Той като че ли изпадна в екстаз. Никога не беше виждала някой да изпитва такова удоволствие от нещо. „Значи това е начинът да се угоди на един мъж“, помисли си Хъни.
Беше като прозрение свише.
Хъни не можеше да избие от главата си чудото на случилото се. Лежеше в леглото и си спомняше твърдия член на Мертън, притиснат вътре в нея, все по-бързите му движения и после как започна да стене: „О, да, да… Исусе, фантастична си, Сали…“
Дори и това не подразни Хъни. Тя бе угодила на капитана на футболния отбор! Най-известното момче в училището! „И дори без да знам какво правя — помисли си Хъни. — Ако наистина се науча как да угаждам на мъжете…“
И тогава Хъни получи второто си прозрение свише.
На другата сутрин Хъни отиде в „Ковчежето на удоволствията“ — книжарница за порнографски издания на Поплар Стрийт, и си купи пет-шест наръчника по еротика. Донесе ги тайно у дома и ги прочете необезпокоявана в стаята си. Бе потресена от онова, което научи.
Тя изгълта „Уханната градина“ и „Кама сутра“, „Тибетското изкуство да любиш“ и „Алхимия на екстаза“. Сетне се върна за още книги.
Изучаваше възбуждащите снимки на тридесет и седемте пози за правене на любов и разбра какво значи „полумесец“, „кръг“, „лотосов цвят“ и „облачета“, както и как се бие масло.
Хъни стана специалистка по осемте вида орален секс и шестнадесетте пътечки към удоволствието, и екстаза от наниза топчета. Знаеше как да накара един мъж да направи „каруна“, за да подсили удоволствието си. Поне на теория.
Почувства се готова да приложи познанията си на практика.
В „Кама сутра“ имаше няколко глави за афродизиаците, които могат да възбудят един мъж, но тъй като Хъни нямаше представа къде би могла да се сдобие с Hedysarum gangeticum, растението „кширика“ или Xantochymus pictorius, измисли си собствени заместители.
Когато през следващата седмица видя Роджър Мертън в час, тя отиде при него и му каза:
— Онази нощ наистина ми достави удоволствие. Можем ли да го направим пак?
Трябваше му малко време да се сети коя е.
— О, разбира се. Защо не? Нашите тази вечер не са вкъщи. Намини към осем часа.
Когато вечерта Хъни пристигна в дома на семейство Мертън, носеше със себе си малко бурканче с кленов сироп.
— Това за какво е? — попита я Мертън.
— Ще ти покажа — отвърна Хъни.
И му показа.
На другия ден Мертън разправяше на приятелите си в училище за Хъни.
— Невероятна е — каза той. — Няма да повярвате какво може да направи с малко топъл сироп!
Следобеда половин дузина момчета пожелаха да си уредят среща с Хъни. От този момент нататък тя излизаше всяка вечер. Момчетата бяха много доволни, а това правеше доволна и нея.
Родителите на Хъни се зарадваха на внезапната популярност на дъщеря си.
— На нашето момиченце му трябваше малко време, за да разцъфне — каза баща й гордо. — Сега вече е истински член на семейство Тафт!
Хъни винаги бе имала слаби бележки по математика и знаеше, че нищо не е направила на последното си контролно. Учителят й по математика мистър Янсън бе ерген и живееше близо до училището. Една вечер Хъни го навести. Той отвори вратата и я погледна изненадано.
— Хъни! Какво правиш тук?
— Нуждая се от вашата помощ — каза тя. — Баща ми ще ме убие, ако се проваля по математика. Донесох някои задачи и се чудех дали ще имате нещо против да ги прегледаме заедно.
Той се поколеба за миг.
— Необичайно е, но… добре.
Мистър Янсън харесваше Хъни. Тя не приличаше на другите момичета в класа. Те бяха груби и безразлични, докато Хъни беше чувствителна и внимателна и винаги се мъчеше да угоди. Искаше му се да има по-изявени математически способности.
Мистър Янсън седна на дивана до Хъни и започна да обяснява сложните хитрости на логаритмите.
Хъни не се интересуваше от логаритми. Докато той говореше, тя се примъкваше все по-близо до него. Задиша във врата и ухото му и преди да разбере какво става, мистър Янсън откри, че ципът на панталоните му е разкопчан.
Той погледна смаяно Хъни.
— Какво правиш?
— Желая ви от първия път, когато ви видях — каза Хъни.
Отвори чантичката си и извади малка кутия с бита сметана.
— Какво е това?
— Нека да ви покажа…
Хъни получи най-високата оценка по математика.
Не само използваните от Хъни аксесоари я правеха толкова популярна, но също и познанията, получени от древните книги по еротика, които беше прочела. Радваше партньорите си с техника, каквато не бяха й сънували, хилядолетна и отдавна забравена. Тя внасяше нов смисъл в думата „екстаз“.
Успехът на Хъни рязко се повиши и внезапно тя стана по-търсена от сестрите си, когато бяха ученички. Водеха Хъни на вечеря в „Прайвит Ай“ и „Бомбай Байсикъл Клъб“ и посещаваха с нея „Айс Капейдс“ и „Мемфис Мол“. Караше с момчетата ски на Седар Клиф и правеше въздушни лупинги на летище „Ландис“.
В колежа Хъни водеше също толкова интензивен светски живот. Веднъж на вечеря баща й каза:
— Скоро ще се дипломираш. Време е да помислим за бъдещето ти. Знаеш ли с какво искаш да се занимаваш?
Тя отговори веднага.
— Искам да стана медицинска сестра.
