20
—
— Боя се, че да.
— Абсолютно ли си
— Няма съмнение — отвърна д-р Ритър. — Фекалната му проба гъмжи от вибриони. Има ниско артериално pH, поднормално артериално налягане, тахикардия и цианоза.
Според закона при случаи на холера и други инфекциозни болести трябваше незабавно да се уведоми здравният съвет на щата и центровете за контрол на заболяванията в Атланта.
— Ще се наложи да докладваме, Бен.
— Ще затворят болницата! — Уолас скочи и се заразхожда назад-напред. — Не можем да си позволим това. Проклет да съм, ако поставя всички пациенти под карантина. — Той спря да крачи за миг. — Знае ли пациентът от какво е болен?
— Не. Той не говори английски. От. Индия е.
— Кой е бил контактен с него?
— Две сестри и доктор Тафт.
— И доктор Тафт му е поставила диагнозата грип с разстройство, така ли?
— Точно така. Предполагам, че ще я уволниш.
— Е — каза Уолас. — Всеки може да сгреши. Хайде да не прибързваме. На картона „грип с разстройство“ ли пише?
— Да.
Уолас взе решение.
— Ще го оставим така. Ето какво искам да направиш. Започни интравенозно рехидратиране… използвай лактиран Рингеров разтвор. Дай му тетрациклин. Ако успеем да възстановим кръвния му обем и обема на течности веднага, той почти ще се нормализира за няколко часа.
— Няма ли да съобщим за това? — попита Ритър.
Уолас го погледна право в очите.
— Да съобщим за грип с разстройство ли?
— Ами сестрите и доктор Тафт?
— Дай и на тях тетрациклин. Как се казва пациентът?
— Пандит Явах.
— Сложи го под карантина за четиридесет и осем часа. Дотогава или ще го излекуваме, или ще умре.
Хъни беше в паника. Тръгна да търси Пейдж.
— Имам нужда от помощта ти.
— Какъв е проблемът?
Хъни й разказа.
— Искам да поговориш с него на индийски. Той не знае английски.
— На хинди.
— Каквото и да е. Ще го направиш ли?
— Разбира се.
След десет минути тя вече разговаряше с Пандит Явах.
Пейдж изведе Хъни навън в коридора.
— Какво каза той?
— Че се чувства ужасно. Уверих го, че ще се оправи. Той ми рече да съм го кажела на Господ. Обясних му, че веднага ще започнем лечението. Отговори, че е благодарен.
— Аз също.
— Нали затова са приятелите?
При холера болният може да умре за едно денонощие от обезводняване или пък да бъде излекуван за няколко часа.
Пет часа след започване на лечението състоянието на Пандит Явах почти се бе нормализирало.
Пейдж се отби да види Джими Форд. Лицето му светна, когато тя влезе.
— Здрасти. — Гласът му бе слаб, но имаше невероятно подобрение.
— Как се чувстваш? — попита Пейдж.
— Страхотно. Чувала ли си онзи виц за лекаря, който казал на пациента си: „Най-доброто, което можете да направите, е да спрете да пушите, да спрете да пиете и да поограничите сексуалния си живот.“ А пациентът му отвърнал: „Не заслужавам най-доброто. Има ли нещо по-малко добро?“
И Пейдж разбра, че Джими Форд ще се оправи.
Кен Малори тъкмо си тръгваше след дежурство, бързайки на среща с Кет, когато чу името си по високоговорителя. Поколеба се, водейки вътрешна борба, дали просто да не се измъкне. Повикаха го отново. Накрая той вдигна неохотно слушалката.
— Доктор Малори се обажда.
— Докторе, можете ли да дойдете във Второ отделение за спешна помощ, моля ви. Имаме пациент, който…
— Съжалявам — отвърна Малори. — Току-що ми свърши дежурството. Намерете някой друг.
— Няма никой друг на разположение, който да може да се справи с това. Перфорация на язва, състоянието на пациента е критично. Боя се, че ще почине, ако не…
„По дяволите!“
— Добре. Идвам веднага.
„Ще трябва да се обадя на Кет и да й кажа, че ще закъснея.“
Пациентът бе шестдесетгодишен човек, в полусъзнание, блед като мъртвец, потеше се, дишаше тежко и очевидно имаше страхотни болки. Малори само го погледна и отсече:
— В операционната, веднага!
След петнадесет минути пациентът вече бе на операционната маса. Анестезиологът следеше кръвното му налягане.
— Бързо спада.
— Прелей му още малко кръв.
Кен Малори започна да оперира, надпреварвайки се с времето. Трябваше му само миг да разреже кожата, слоя подкожни мазнини, фасцията, мускулите и най-сетне гладкия, прозрачен перитонеум — подплатата на стомаха. В стомаха имаше кръв.
— Каутер! — каза Малори. — Поискайте четири банки кръв от кръвната банка на болницата. — Той започна да каутеризира кръвоносните съдове.
Операцията продължи четири часа и когато свърши, Малори беше изтощен. Погледна пациента и рече:
— Ще живее.
Една от сестрите се усмихна на Малори приветливо.
— Добре, че бяхте тук, доктор Малори.
Беше млада и хубава и очевидно готова да приеме покана. „Ще стигна по-късно до теб, бебчо“, помисли си Малори. Обърна се към младшия стажант-лекар.
— Затворете го и го закарайте в реанимацията. Ще дойда да го видя утре сутринта.
Малори се чудеше дали да се обади на Кет, беше вече полунощ. Изпрати й две дузини рози.
Когато в шест часа дойде отново на работа, Малори влезе първо в реанимацията да види новия си пациент.
— Буден е — посрещна го сестрата.
