особеностите на темперамента и възрастта си: младите — нетърпеливо, нехайно, без да се прикриват; мъжете — с мъдра мярка в държането и дебита; старците — бавно и с пъшкане и с големи треперещи напъни, които предизвикваха само жалки краткотрайни струи, плискащи на пресекулки. Ала всички, хлапаци, мъже и старци, правеха същото подготвително движение, точно и насочено право към целта, още в началото на уличката, последвано от друго движение, което завършваше на улицата, но този път то беше дълбоко и продължително, придружено с подгъване на коленете, за да се постигне добро интимно преразпределение, което за правилното равновесие и по-голямо удобство използуваше за ос чатала на панталоните, а в Клошмерл те се носеха по-скоро с отпуснато дъно, придържани обикновено от доста хлабав колан, така че да улесняват движенията на тези постоянно наведени към земята лозари. Впрочем всички тези движения съставяха едно-единствено цялостно движение, основно.

Това движение, останало все същото от четиридесет хиляди години насам — или от петстотин хиляди — което тясно свързва Адам и Питекантропуса с човека на двадесетия век, това неизменно, интернационално, общопланетно движение, това един вид синтезиращо движение клошмерлци го правеха без неприлично излагане на показ, но и без смешна прикритост, съвсем простичко и уверено, вършейки непринудено приятната си работа в Уличката на монасите, защото изхождаха от принципа, че трябва да имаш странно устроен ум, за да видиш нещо лошо в това. Но тъкмо в това движение имаше нещо предизвикателно, когато се извършваше пред очите на една личност, която си въобразяваше, че е насочено от заядливост против нея, и която, скрита зад пердето си, прикована там от някакво странно притегляне, не можеше да извърне глава, за да не гледа повторението му. От прозореца си, Жустин Пюте наблюдаваше сновенето по уличката. Старата мома гледаше този безспирен поток от мъже, които си ходеха по малка нужда съвсем спокойно, като смятаха, че са сами. Уверени в тази си уединеност, те може би не проявяваха цялата онази предпазливост, която едно взискателно благоприличие изискваше.

Жустин Пюте излиза на сцената — да поговорим за нея. Представете си една жлъчна мургава жена, съсухрена и усойница, с лош тен, лошо око, лош език, лоша чревна проводимост, и всичко това обвито в натрапчиво благочестие и съскаща благост. Образец на отчайваща добродетел, защото въплътена в такива черти, добродетелта е отвратителна за гледане, и при това тази добродетел, изглежда, се вдъхновяваше повече от някакъв дух за мъст и човеконенавистничество, отколкото от природна доброта. Размахваше екзалтирано молитвени броеници, ревностно редеше литании [литания, гр. litaneia] — вид молитви с песнопения; прен. досадно изброяване — по Ст. Младенов — Сашо], но съща така бясно пръскаше клевети и сееше тайни паники. С една дума, скорпионът на Клошмерл, но скорпион, който се преструваше на божа кравичка. Въпросът за възрастта й не се поставяше, нито е бил поставян когато и да било. Можеше да й се дадат малко повече от четиридесет години, но никой не се интересуваше от това. Още от детство бе загубила всякакво физическо обаяние. Както нямаше възраст, също така нямаше и история тази Жустин Пюте. Родителите й бяха умрели и й бяха оставили хиляда и сто франка рента, и на двайсет и седем години тя беше почнала кариерата си на стара самотна мома, в дъното на Уличката на монасите, в сянката на църквата. Оттам бдеше ден и нощ над градеца, чиито безчестия и похождения разгласяваше в името на една добродетел, която клошмерлските мъже бяха старателно захвърлили настрана.

В продължение на два месеца Жустин Пюте наблюдаваше сноването около новата постройка и с всеки изминат ден яростта й нарастваше. Всичко мъжко предизвикваше в нея омраза и озлобение. Виждаше как момчетата задяваха несръчно момичетата, как момичетата лицемерно предизвикваха момчетата и как полека-лека малките „свети води ненапити“ се разбираха с добрите селяндурчета, а тази картина я караше да мисли, че такива забавления отвеждаха младежта към ужасни и скверни деяния. Виждаше нравствеността застрашена повече от всякога по вина на писоара. Освен това с настъпването на горещините, Уличката на монасите почна да мирише силно на урина.

След като дълго мисли и се моли, старата мома реши да предприеме кръстоносен поход и да нанесе своя първи удар върху най-наглата крепост на греха. Съоръжена добре под връхните си дрехи със стихари и свети медалиончета, смесила сладостта на умилението с отровата си, тя отиде една сутрин при обладаната от дявола, безсрамницата, кучката, Жудит Туминьон, съседката й, на която не беше обелила ни дума от шест години насам.

Свиждането тръгна зле по вина на Жустин Пюте, чиято апостолическа ревност скоро разстрои разговора. Достатъчно ще бъде да опишем края на тази оживена беседа. След като изслуша оплакванията на старата мома, Жудит Туминьон отвърна:

— Честно слово, госпожице, не виждам необходимостта да се разруши писоарът. Той не ми пречи.

— Ами тази миризма, госпожо, не я ли чувствувате?

— Никак, госпожице.

— Тогава позволете ми да ви кажа, че нямате остър нос, госпожо Туминьон!

— Нито пък и ухо, госпожице. По този начин не се смущавам от това, което биха могли да разправят за мен…

Жустин Пюте сведе очи:

— Ами това, което се върши в уличката, то също ли не ви смущава, госпожо?

— Според мен, госпожице, там не се върши нищо непристойно. Мъжете отиват да извършат там това, което знаете. Тук или другаде, все някъде трябва да се прави това. Къде виждате злото?

— Злото ли, госпожо? Злото е в това, че има някои отвратителни типове, които ме карат да гледам гадости!

Жудит се усмихна.

— Наистина толкова големи гадости ли? Преувеличавате, госпожице!

Душевното състояние на Жустин Пюте я предразполагаше да се чувствува винаги засегната.

Тя отвърна рязко:

— О, знам, госпожо, има някои, които не се плашат от тези неща! Колкото повече ги виждат, толкова по-приятно им става!

С високото самочувствие на великолепната си и задоволена плът, сразила блестящо тази завистница, хубавата търговка каза кротко:

— Изглежда, госпожице, че и вие също гледате тези гадости, при случай…

— Но поне не се докосвам до тях, госпожо, както някои жени, не много далеч оттук и които бих могла да назова!

— Във всеки случай не ще бъда аз тази, която би ви попречила да се докосвате до тях, госпожице! Не ви питам как си прекарвате нощите!

— Благопристойно, госпожо, ги прекарвам аз! Не ви позволявам да казвате…

— Но аз нищо не казвам, госпожице. А пък и вие сте съвсем свободна. Всеки е свободен.

— Аз съм едно почтено момиче, госпожо!

— Кой ви казва противното?

— Аз не съм от онези безсрамници, от онези, дето са винаги готови на всеки… Когато една жена е готова да се подложи на двама, готова е също така и на десет души! Казвам ви това направо в лицето, госпожо!

— За да бъде една жена готова, драга ми госпожице, би трябвало да очаква да й поискат нещо. Вие говорите за работи, които не познавате добре.

— Минавам отлично и без тях. И дори съм много доволна, че мога да мина без тях, госпожо, когато виждам докъде стигат другите от порочност!

— Бих искала наистина да вярвам, госпожице, че вие на драго сърце минавате и без тях. Но тъкмо поради това нямате нито добър вид, нито добро настроение!

— Нямам нужда от добро настроение, госпожо, за да говоря със същества, които са срам за… О, много неща знам аз, госпожо! Всичко виждам, госпожо! Бих могла да разкажа някои работи… Знам кой влиза и кой излиза, и по кое време. И бих могла също така да назова тези, които слагат рога на съпруга си. Да, госпожо, бих могла да ги назова!

— Не си правете този труд, госпожице. Това не ме интересува.

— Ами ако пък на мене ми се ще да ги кажа?

— Тогава почакайте, госпожице. Знам един човек, за когото това би било може би интересно…

Вы читаете Клошмерл
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату