Църквата и общинския съвет би могъл само да смути душевния покой на хората в този момент. Имайте търпение. Ако пък отново ви се случи да зърнете някой непристоен предмет, извърнете поглед от него, драга госпожице, пренесете го върху безбройните други гледки, които Провидението е поставило пред нашите очи. Тези дребни несгоди ще увеличат още повече общия брой на заслугите ви, които и без туй са толкова големи. А аз, от своя страна, госпожице Пюте, ще се моля нещата да се оправят, много ще се моля.
— Добре — каза студено Жустин Пюте, — тогава ще оставя мръсотиите да се излагат на показ съвсем открито. Аз си измивам ръцете. Но ще се разкайвате, задето не сте ме послушали, господин свещеник. Запомнете това, което ви казвам.
Инцидентът в „Галери Божолез“ скоро стана известен и бе разнесен из целия градец благодарение на усърдните грижи на Бабет Манапу и на госпожа Фуаш, красноречиви личности, които сами си бяха възложили мисията да поддържат скандалната хроника в Клошмерл и да доверяват тайните й епизоди на уши, където можеха благоприятно да ферментират.
Първата от тези осведомителки, Бабет Манапу, беше най-дейната клюкарка в долния квартал. Тя развиваше ярките си коментарии в пералнята пред цяло множество от фигурантки, привикнали на тежък труд от всекидневните занимания с бухалката и мръсното бельо, страшни мъжкарани, които внушаваха респект дори на мъжете и бяха известни като първостепенна сила в словесните схватки. Всяка репутация, попаднала в ръцете на тези неустрашими жени, биваше бързо разкъсана и раздадена на парчета по къщите заедно с вързопите пране.
Госпожа Фуаш, продавачка на тютюневи изделия, поддържаше със същото старание хрониката на горния квартал, макар че нейните методи бяха съвсем различни. Докато народните летописки, поставили ръце на хълбоците, подхвърляха грубовати приказки, отрупани с епитети, госпожа Фуаш, личност с голям светски усет, постоянно загрижена да отсъжда безпристрастно (предвид търговията й с тютюневи изделия, която трябваше да остане неутрална зона), действуваше с престорено любезни намеци, със заобиколни въпроси, снизходителни недомлъвки, жални възклицания на уплаха, на ужас, на състрадание и щедро пръскаше насърчителни излияния, на които не можеше да се устои: „мила моя — бедна моя драга госпожо — прекрасна моя госпожице — ако не ми го казвахте вие, а друг, видите ли, не бих го повярвала“ и прочие, неща, които неусетно подвеждаха и най-сдържаните да се доверят на тази състрадателна жена. В цял Клошмерл нямаше по-изкусен хитрец, който да умее така ловко да ти измъкне думите от устата.
И тъй, благодарение на грижите на Бабет Манапу и госпожа Фуаш, винаги първи осведомени и за най- незначителните събития по бог знай каква тайнствена привилегия, в Клошмерл се разчу, че в „Галери Божолез“ станала голяма караница между семейство Туминьон и Жустин Пюте. Тези слухове, бързо раздути и преиначени от уста на уста, стигнаха дотам, че представяха двете дами, счепкани в голям бой — скубели си косите, дерели си лицата с нокти, а пък Туминьон друсал неприятелката на жена си „като слива“. Намериха се дори хора, които твърдяха, че са чули викове, а други пък уверяваха, че са видели как кракът на Туминьон полетял устремно към съсухрения задник на Пюте.
Разправяше се също така, че старата мома, скрита зад пердето си, следяла внимателно постъпките и движенията на клошмерлци и не пропускала нищо от волностите, които някои проявявали край стената на уличката.
Беше вече началото на юли. Бурите тази година бяха пощадили този кът на Божолезкия край, пръскането на лозята беше приключено, времето беше идеално. Нямаше какво друго да се прави, освен да се остави гроздето спокойно да узрее, а в това време да се разправят разни истории и да се пие студено вино. Необмислената постъпка на Жустин Пюте занимаваше градеца, а въображенията доукрасяваха тази героична комична тема и я обогатяваха с апетитни подробности.
Веднъж се заговори за старата мома и в кафене „Чучулига“. Името и предизвика опасна надпревара сред привържениците на Фаде.
— Щом е толкова любопитна, тази Пюте — казаха те, — лесно ще я задоволим.
Привечер те отидоха групово в Уличката на монасите. Експедицията беше организирана с военна дисциплина. В уличката лошите шегобийци се строиха, повикаха Жустин, за да не изгуби нищо от представлението, сетне при командата „За почест!“ извършиха последната непристойност. Те имаха удоволствието да видят как силуетът на старата мома се раздвижи зад пердето.
Оттогава този вид сатурналии [Празници в древния Рим. придружени с твърде свободни веселия. Чествувани са били ежегодно на 16, 17 и 18 декември. Нашият карнавал е отзвук от сатурналиите. — Б. пр.] станаха всекидневно развлечение. Безспорно би трябвало да се съжалява за неразумното отношение на клошмерлци, които гледаха с удоволствие тези неприлични забавления и се смееха под мустак. От друга страна, както винаги в тази наша история, трябва да отдадем несъзнателността им на липсата на развлечения, от която страдат жителите на малките селища. Освен това клошмерлци проявяваха снизходителност, защото се касаеше за млади момчета, а представата за свежест и прелестна младост бе свързана с предмета на техните демонстрации — жените не без умиление мислеха за него. Най-сетне почтените хора в градеца не можеха и да допуснат, че тези противни шеги биха могли да имат пагубно въздействие върху старата мома.
Бихме предпочели да премълчим тези осъдителни лудории, но те оказаха силно влияние върху събитията, които станаха в Клошмерл. Впрочем историята е пълна с разни неприлични разголвания, с интимни брачни проявления, със сексуални бъркотии, които също така са предизвикали големи събития, страшни катастрофи. Ето например Лозьон [Маршал на Франция при Людовик XIV, Известен като ловък и амбициозен политик. — Б. пр.] се скрива под леглото и подслушва кралските въздишки, за да издебне в промеждутъците на удоволствията някоя държавна тайна. Катерина Руска, загрижена за наследниците на Романовци, натоварва любовника си да бди при обрязването на височайшия й съпруг, а междувременно нов консорциум от нейни любовници се заема с умъртвяването на споменатия съпруг. Людовик XVI, нерешителен монарх, се прави на разсеян, когато трябва да се занимае дейно с Мария-Антоанета. Бонапарт, млад генерал, мършав и трагично блед, напредва в кариерата си благодарение на изневерите на Жозефина — ако креолката не бе имала дипломатични бедра, геният на съпруга й може би нямаше да си пробие път. А пък властелините, които са подлагали света на огън и меч за черните очи на някоя бъбрица, па макар и принцеса, са цял легион — първопричината на Троянската война е пак любовно похождение. И всъщност всички тези неща не са нито по-сериозни, нито по-безнравствени от проявите на нашите млади момчета.
В Клошмерл, трябва да подчертаем това, събитията се развиха така. В дъното на Уличката на монасите Жустин Пюте, наблюдавайки лицемерно работи, които не я засягат, зърва — изложени съвсем невинно на показ — някои противни за гледане неща. Ако бе издала присъствието си, навярно с това би способствувала да постави отново всичко в ред. Ала тя иска да превърне тези невинни случки в скандал. Маневрата й, която се изражда в селска смехория, се обръща срещу нея. Престъпните предмети се увеличават настъпателно и сега вече проявяват крепката дързост на юношеството. Всички вече знаят, че старата мома присъствува на тези неподходящи за нейното положение представления, и целият градец й се смее. Тя се чувствува дълбоко унизена.
Но унижението не би било нищо. Има нещо по-сериозно — тя не може да понася вече самотния си живот. Има добродетелност по собствен избор, добродетелност от разкаяние, от униние или отчаяние — тях хората са си ги наложили доброволно. Но добродетелността на Жустин Пюте не бе имала никаква друга алтернатива, физическото й безплодие не й бе предоставило възможност за избор. Бе я направило стара мома по някакво жестоко предопределение и никой не би могъл да каже дали не бе страдала от това. От всичко са лишени съществата, ненадарени с хубост, дори и от съжаление. Това, което в очите на клошмерлци бе само някаква шега без последици, всъщност може би беше гонение. Безспорно това е гонение, и то нечовешко. Жустин Пюте е могла да понася дълго самотата си, като се е мъчила да забрави това, което свързва мъжете и жените. Ако й пречат да забрави, тази самота почва да я задушава, нощите и са трескави, изпълнени с видения, със скверни кошмари. Цели върволици клошмерлци, сатанински мъжествени, преминават в сънищата й, надвесват се неприлично над постелята й, в която тя се събужда сама и плувнала в пот. Въображението й, укротено от религиозната й ревност и от дългите години, изпълнени с молитви, се разпалва сега с невиждана, извращаваща всичко жар, която я измъчва.
