бъдат лекувани. Накрая, по съвета на Мурай, който им каза, че е по-добре така, понеже може да има усложнения, а понякога и нужда от операция, решиха да изпратят всички ранени във Вилфранш, като предварително телефонират в болницата, и да ги натоварят всичките на автомобили, за да ги закарат по- бързо и без да ги друсат много. Мурай лично взе в своя автомобил Адел, защото тя беше най-зле и не биваше да се изпуска из очи, понеже имаше опасност да загуби много кръв, както разправяше той. И така, към четири часа следобед всички ранени бяха заминали, освен Тафардел, чиято цицина беше почнала да става черна, но той продължаваше да изпълва тефтерчето си, за да изпрати за отмъщение разни статии на вестниците, а пък именно тези статии подпалиха барута, та имаше опасност цялото правителство да отиде по дяволите, понеже казвал, Тафардел, че били убили Татав, ранили Адел и фраснали с тояга по главата учителя в Клошмерл, и то по заповед на кюретата, а това вдигна голям шум в цяла Франция и стигна чак до трибуната на депутатите, на които им затрепериха гащите от страх да не би да ги катурнат. Това наистина показва, че образованието, дори у един такъв кръгъл глупак, може да направи големи работи!
След като всички заминаха, клошмерлци все още не можеха да се съвземат от нещата, които се бяха случили, неща, необясними иначе освен с голямата глупост човешка, а това е най-лошата болест на човека, ако се помисли добре. Да се убие Татав и да се ранят десет души, само защото Артюр бил рогоносец — е, не може да се каже, че има много ум в тая работа, дори като се вземе предвид и честта. Не е твърде смислено да се поставя честта на такова място, ще признаете. Ако всеки път, когато някой става рогоносец, всичко трябва да завършва с кървища и тям подобни, не остава нищо друго освен да си приберем багажа и да затворим дюкяна си. А това ще направи живота наистина непоносим! Удоволствието от задниците, не ще и дума, е най-голямото удоволствие на тоя свят, и господ е трябвало само да направи тъй, че най-голямото удоволствие да не идва оттам, не е ли тъй? Ето как мисля аз.
И на края трябва да ви кажа как започнала цялата тази история, която стана на 19 септември. От едно анонимно писмо, получено същата сутрин, Артюр научил, че Адел се забавлява с Тардиво. Щом узнае нещо такова, човек лесно си припомня и разни подробности. Същото станало и с Артюр, като размислил за странното поведение на Адел от идването на войската насам. Ревността го накарала изведнъж да прогледне, онези двамата не се усетили, затова продължили, без да се притесняват, а в това време, за да се увери напълно, Артюр ги наблюдавал мълчаливо през вратата на задния коридор. Като видял само как Адел се отърквала в Тардиво и му говорела тихо, в него не останало повече никакво съмнение. Тогава именно му притъмняло пред очите, нахвърлил се върху Тардиво на улицата и почнал да го удря по лицето, а Артюр няма лека ръка, можете да бъдете сигурни в това. И тъкмо тогава часовият отсреща, в объркването си, дал онзи изстрел, от който била ранена Адел. А другият часовой, понеже не можел да се справи с Артюр, който беше як като бик, го намушкал с щика си. И всички клошмерлци, които били наблизо, се ядосали като видели Адел ранена, а сетне и Артюр, и то не само ранен, ами и рогоносец, при това от някаква чужда свиня, и решили да им видят сметката на войниците, и се нахвърлили да ги бият. Така започнал боят. По-късно разбрахме всичко.
Разкри се също така и от кого беше анонимното писмо, тъй като предния ден изпращачът отишъл във Вилфранш, а името на града се разчете на печата на плика. Изпращачът беше Пюте, видите ли, която бях зърнал да ги следи във Фон Мусю. Тя беше причината за всичкото зло, както преди това беше предизвикала цялата онази история с писоара. Не можеше да стои, без да върши зло, тая. Това показва, че религията в ръцете на мръсниците прави от тях винаги още по-лоши мръсници. Тя беше наистина голяма гад, тая Пюте, същинска филоксера за града ни.
— Едно нещо само ме учудва във вашия разказ, господин Босолей. Как така войниците са имали патрони в себе си?
— Много задълбавате с въпросите си, драги ми господине. Може би понеже имаше обсадно положение, както казват във войската, което Тардиво беше обявил с моя барабан, за да си придаде важност, навярно. А може би понеже в тази колониална част имаше немалко разбойници, всички бяха повече или по-малко скитници и бракониери. А също така и поради голямата бъркотия, която настъпи през първите години след войната. По малко от всичко това. Важното е, че имаше няколко куршума — съвсем достатъчно, за да се набута един от тях в тялото на Адел, а друг да фрасне Татав. Освен това, да си кажа правото, тези войници пиеха твърде много божолезко вино, без да ги е много-много грижа. А в нашия край имаме коварно вино — някой, който не е свикнал, бързо направя главата. Откровено казано, тези войници въобще не изтрезняваха. Това са най-добрите обяснения, които могат да се дадат за една такава драматична история, която в края на краищата беше съвсем безсмислена. Основно правило: не бива да се търси много ум в поразиите.
XIX
Малки причини, големи последици
Ранените току-що бяха напуснали Клошмерл. Обезумял от ярост, Тафардел отиде в пощата, откъдето влезе в пряка връзка с областните кореспонденти на парижката преса, които на свой ред незабавно предадоха по телефона в Париж страшните известия на учителя. Съвсем слабо смекчени, тези съобщения се появиха във вечерните вестници на столицата. Драматичните събития в Клошмерл, раздути от озлоблението, поразиха министрите, и по-специално Алексис Лювла, върху чиито плещи падаше едновременно цялата тежест на тази история и цялата отговорност като представител на правителството.
Председателят на министерския съвет, придружен от своя министър на външните работи и значителна свита от специалисти, се намираше по това време в Женева, където представляваше Франция на конференцията по разоръжаването.
Тази конференция беше започнала при най-щастливи предзнаменования. Всички нации, малки и големи, бяха приели, че трябва да се разоръжат, и бяха съгласни, че разоръжаването ще облекчи до голяма степен теглата на човечеството. Оставаше само да се съгласуват всички становища, неизбежно различни, преди да се изготвят членовете на един световен план. Англия заявяваше:
— От няколко века насам ние сме първата морска страна в света. Освен това ние, англичаните, притежаваме половината от всички съществуващи колонии в света, а това ще рече, че ние сме полицията в половината земно кълбо. Ето изходната точка на всяко разоръжаване. Задължаваме се, щото тонажът на нашата флота да не превишава никога повече от два пъти тонажа на следващата по големина флота в света. Да започнем, значи, със съкращаването на тонажа на по-малките флоти, след което незабавно ще пристъпим към съкращаването и на нашата.
Америка заявяваше:
— Принудени сме да се месим в работите на Европа, където всичко върви зле, поради прекалено въоръжаване, но която разбира се, не може да се меси в работите на Америка, където всичко върви добре. Разоръжаването, значи, засяга преди всичко Европа, която не е годна да контролира това, което става в другия континент. („Впрочем тези японци са наистина големи и опасни мерзавци.“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.) Предлагаме една американска програма. Американските програми са във всяко отношение великолепни, защото ние сме най-процъфтяващата страна в света. Най-сетне, ако не приемате нашата програма, очаквайте да получите нашите извлечения от фактури…
Япония заявяваше:
— Готови сме да се разоръжим, само че на нашия народ трябва да се признае един „коефициент на разширение“, което, справедливо погледнато, не може да му се откаже, ако се сравни с останалите народи. Понастоящем ние имаме най-висока раждаемост в света. И ако не въведем малко ред в Китай, тази нещастна страна ще изпадне в анархия, а това ще бъде неизмеримо бедствие за човешката общност. („Впрочем тези американци са надути грубияни и вдъхващи безпокойство мръсници.“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.)
Италия заявяваше:
— Щом се изравним по въоръжение с Франция, с която сме равни по население, ще почнем да се разоръжаваме. („Впрочем тези французи са наистина големи крадци. Едно време ни откраднаха Наполеон. А ето че сега ни откраднаха северна Африка. Рим, сразил ли е или не е сразил Картаген, а?“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.)
Швейцария заявяваше:
— Тъй като сме неутрална страна, която никога няма да се бие, ние можем да се въоръжаваме колкото си щем, това няма никакво значение. („Впрочем, ако разоръжаването беше свършен факт, нямаше да има
