ми.
— Чакайте, нека взема тези, — каза й тя. Това очевидно не й беше първият бал и нямаше да й бъде и последният. — Ще ви осигуря пробна.
Последвахме жената до пробните, които вече бяха наводнени от млади момичета показващи роклите си сякаш бяха на парижко дефиле.
Разсъблякох се като свалих черните си wide-bottom дънки и тениска с надпис „Здравей Прилепче“ и се намъкнах в една розова сатенена рокля.
Взрях се в огледалото в цял ръст. Не успях да позная собственото си отражение.
— Нека да те видя! — чух майка ми да казва.
С нежелание отворих вратата на пробната.
— Свали тези кубинки! — скара ми се тя. „Това да не ти е хеви метъл концерт.“
Докато развързвах връзките Мадж се появи със сандали седми номер, украсени с изкуствени кристали.
Пристъпих към тройното огледало пред пробната.
Чувствах се като шаферка, но за майка ми трябва да съм изглеждала като булката.
— Ти си красива! — изпадна във възторг тя.
Дори Мадж се изрази съгласието си.
— Изглеждаш като модел, — обяви тя и зачака реакцията ми.
Можех да видя отражението си в очите на майка ми бавно да се преобразява в дъщерята, която тя винаги е искала.
Младите момичета преценяващо ме оглеждаха. Няколко се засмяха; няколко се изхилиха. Сигурно бях доста странна гледка, сладка в розово с моите многобройни обеци на ушите, временни татуировки на прилепи, с черно червило и чернен лак за нокти.
Представих си колко по добре щях да изглеждам ако тази бална рокля имаше няколко дупки, черни шева или беше в кърваво червен цвят.
— Преди да решите… — пъргаво започна Мадж. Тя се върна до щанда, за да смени черните ми гумени гривни с такива от блестящи камъни.
Точно тогава Джак Патерсън се появи в полезрението ми.
— Рейвън, Джак е тук, — каза майка ми и развълнувано излезе от пробната.
Докато майка ми поздравяваше Джак и си разменяха обичайните любезности, аз се втурнах обратно в моята пробна кабинка и заключих вратата.
Тогава тя направи нещо, което само една майка би направила.
— Рейвън! Излез от там, — извика ми тя.
Нямаше къде да бягам. Не бях готова да бъда видяна облечена така, още по-малко от Джак Патерсън.
Изнизах се от пробната навън към младежката висша мода, като се опитвах да балансирам на тънките токчета на сандалите.
Другите момичета критично ме оглеждаха докато продължаваха да пазаруват. Майка ми ми даде знак да се завъртя и да представя роклята като някакъв модел пред Джак. Непохватно се завъртях като неопитен модел.
Джак се засмя.
— Изглеждаш красива.
Не можех да не изпитам гордост, въпреки че се чувствах като украсата на торта за шестнадесети рожден ден.
— Трябва да пробвам и други… — казах аз най-накрая и се отправих обратно към пробната.
След като изпробвах рокли във всеки един цвят на дъгата, отборът „майка и дъщеря Мадисън търсещи бална рокля“ започна да се уморява.
Преоблякох се в моите черно-черни дрехи.
— Е, коя харесваш? — попита ме майка ми, като държеше една розова рокля в едната ръка и една синя в другата. — Аз мисля, че и двете са красиви.
— Хм… не може ли да продължим да търсим?
Представих си Александър, облечен в среднощно черен смокинг как пристига в нас, за да ме намери цялата обвита в розово.
— Защо се мръщиш? — смъмри ме майка ми.
— Роклите може и да са прекрасни… Но те не са… мен.
Майка ми въздъхна.
— За моя бал баба ти ми купи това което тя искаше аз да облека — една сатенена рокля в лавандулов цвят с бял пуловер и чисто нови белички ръкавици.
— Ръкавици? Но ти си била хипи.
— Точно.
— И ти ги носи, така ли?
— Сложих ги докато отидем до бала. След това се преоблякох в една деколтирана рокля без ръкави, която стоеше в шкафчето ми. Сега аз ти причинявам същото на теб. Настоявам да се облечеш по начина, по който аз искам, вместо така като на теб ще ти бъде удобно.
Бях впечатлена, че майка ми имаше такива прозрения.
— Нека да опитаме още веднъж, — продължи тя.
Имаше една обикновена черна рокля без презрамки, поръбена с дантела, сложена на един манекен. Бих могла да я украся с моята ониксова огърлица, черни гривни и обеци паяжини.
Дженифър Уорън, една училищна мажоретка, стоеше зад мен докато разглеждах роклята и се взираше в мен сякаш не заслужавах дори да погледна такава красива дреха.
— Хей, мамо, — провикнах се аз, настигайки я при щанда с аксесоарите. — Мисля, че открих роклята, която отговаря на вкуса и на двете ни.
Поведох я обратно през бъркотията от сатенени одежди.
Стигнахме до манекена, само за да заварим една продавачка да разкопчава ципа на черната рокля и да я подава на Дженифър.
— Мамо, — възкликна Дженифър към една възхитена жена. — Невероятна е.
Сърцето ми замря. Заусуквах кичур коса и заровичках с кубинка в зидарията на плочките на пода. Не можах да спра сълзите, които изпълниха очите ми. Усмивката на майка ми повехна сякаш и нейното сърце беше разбито както моето.
— Няма нищо, — успях да кажа. — Няма нужда да ходя на бала.
— Какво имаш предвид, че няма да ходиш? — попита ме Джак зад щанда с касата.
— Току-що продадоха перфектната рокля, — признах му аз.
— Имаш предвид, че не ти хареса розовата ли? — каза той помагайки на продавачката с продажбите. — Изглеждаше великолепно.
— Ами…
— Не ти е по вкуса… разбирам.
Джак се замисли за момент докато довършваше продажбата.
— Защо не дойдете с мен…
Джак ни упъти зад щанда за продажби и ние го последвахме надолу по един коридор.
— Няколко рокли пристигнаха този следобед. Бяхме толкова заети, че не успяхме да ги изложим на етажа, — прошепна той. Отключи един склад и ни поведе през кутии със стока и капарирани артикули към закачалки с модни младежки рокли. — Не бързайте. Ако нещо ви хареса донесете го на касата.
— Какви са тези? — попитах аз сочейки към закачалки с костюми.
— Инвентар от Хелоуин, — отговори ми той и се отправи към вратата.
— Хелоуин? — попита майка ми ужасено. — Отиваш на бал, не на Monster Mash.
— Моля те. Нека да ги видя! — казах аз провирайки се покрай закачалки с мъжки костюми. — Благодаря ти, Джак!
— Да, Джак. Благодаря ти за цялата оказана помощ, — добави и майка ми.
Бях толкова щастлива колкото един прилеп в прашен стар таван.
