Звънецът на вратата звънна.
Майка ми грабна двайсетачката, оставена на плота и изтича към входната врата.
— Пиците пристигнаха! — извика тя към горния етаж.
Момчето Били препусна надолу по стълбите, а Валентин бавно се спусна след него като призрачна сянка.
Валентин застана на стълбите, докато лакираните му в черно нокти барабаняха по дървения парапет. Гледаше ме внимателно, ухилен като готически Денис белята. Отвърнах на погледа на 150-сантиметровия вампир, докато Били грабваше пиците, а майка ми плащаше за доставката.
Валентин умишлено минавайки се отърка в мен, изпращайки ледени тръпки по тялото ми, когато двете момчета се засилиха към кухнята.
Взех си сода от масата и седнах до брат си.
Момчето Били ме погледна странно.
— Какво правиш тук? Нямаш ли среща?
— И да имах, нямаше да ти кажа.
Момчетата си взеха по едно парче пица, поглъщайки я преди да е успяла да докосне чиниите.
Станах и отворих вратата на хладилника.
— Искате ли чесън с пицата? — попитах Валентин, изваждайки една скилидка.
Сякаш всичката кръв се отдръпна от и без това бледото лице на Валентин. Той остави остатъка от парчето в чинията си и облегна назад на облегалката.
— Ъъъ… не благодаря. Смъртно алергичен съм към чесън.
— Наистина? И гаджето на Рейвън също, — рече майка ми. — Рейвън, прибери го!
Върнах неохотно скилидката в кутията за зеленчуци на хладилника и измих ръцете си на кухненската мивка.
Валентин ме погледна злобно и мрачният му пепелив тен се върна пак към призрачно бялото.
— Ето, вземи си друго парче, — каза майка ми, подавайки любезно на Валентин още пица. Той продължи да омита вечерята си сякаш не беше ял с векове.
Валентин почисти доматения сос от устните си със салфетка и глътна остатъка от содата като всеки друг смъртен на неговите години. Беше странно да видиш толкова младо момче с потенциал да бъде опасност. Очите ми бяха впити в него, уверявах се, че всичко, което захапваше, бе само пица.
— На гости ли си тук или ще останеш? — попита майка ми.
— На гости. Но градът наистина ми харесва — каза той, поглеждайки право към мен.
— На кого си на гости?
— Ъъъ… на леля ми, но не я познавате.
— От този град? Познаваме всички.
— Да, коя е тя? — попитах аз. — С удоволствие бих се запознала с нея.
Валентин спря.
— Оставете ни да ядем, — каза Били Момчето. — Гладни сме.
— Прав си, давайте, — каза майка ми с извинителен тон.
Момчетата продължиха да се тъпчат с пица, докато аз наблюдавах всяка тяхна хапка. За първи път в живота си аз бях тази, която зяпа глупаво.
— Побъркваш ме — каза най-накрая брат ми, отдалечавайки се от мен.
— Рейвън, да отидем в другата стая — нареди майка ми.
— Но…
Тя взе чиниите ни с наполовина изядената пица и заедно отидохме да седнем в гостната. През цялото време шпионирах Валентин, като постоянно наблюдавах с периферното си зрение, вампирската компания за пица на брат ми.
Мразех това, че Били вече не искаше жените от семейство Мадисън да треперят над него. Трябваше да ме послуша за Валентин. Започваше да ми напомня за някой, който не обича да приема заповеди, някой, който много добре познавах — някой, като мен самата.
По-късно същата вечер, докато мама и татко гледаха телевизия долу, се правех, че сгъвам кърпите в шкафа, докато Валентин си миеше зъбите в банята.
По едно време вратата най-сетне се отвори и Валентин се подаде от нея. Усмихваше се, зелените му очи проблясваха, изглеждаше отпуснат в новата си среда, докато не ме забеляза в коридора. Тогава ме погледна кръвнишки.
— Сигурен ли си, че си почисти между кучешките зъби? — прошепнах.
— Давай, кажи на родителите си, — предизвика ме той. — Аз ще им кажа за Александър, — прошепна той в отговор, после изчезна в стаята на брат ми.
Пристъпих в банята. Огледалото за гримиране на майка ми отразяваше стената, а кърпата с цвят на лавандула бе сложена криво върху огледалото над мивката.
Дочух как мама си подсвирква, докато се изкачваше по стълбите.
Бързо откачих кърпата и я хвърлих в коша за пране.
— Гасете лампите, момчета, — нареди майка ми, носейки куп каталози.
— Не, остави лампите включени! — извиках, изтичвайки в стаята на брат ми. Надявах се, че осветената спалня ще държи Валентин на безопасно разстояние от брат ми.
Двете момчета ме погледнаха странно.
— Миналата вечер Били помисли, че е видял прилеп, — обясних аз. — Искам тази нощ да се наспи добре.
Идиотското бяло лице на брат ми стана кървавочервено. Почти съжалих, че съм го изложила пред новия му приятел.
— Мамо, изведи я оттук! — извика той.
Майка ми ме изпъди от стаята с колекцията й от каталози и затвори вратата зад себе си.
Крачех из стаята си, чудейки се какво ще прави Валентин цяла вечер. Очевидно нямаше да спи. Страхувах се, че всеки момент може да забие зъби в брат ми.
Нямах избор. Валентин не можеше да спи тук, особено когато знаех, че няма да спи. Нямах много време, Били скоро щеше да е беззащитен. Когато брат ми беше бебе, стенеше по цели нощи. Сега, когато беше по-голям, заспиваше веднага щом главата му докоснеше възглавницата.
Препуснах към чекмеджето на гардероба ми и пъхнах кутията с чесън в колана на полата ми.
Промъкнах се до стаята на Били. Поех си дълбоко дъх и открехнах вратата, която леко проскърца.
Не бях подготвена за това, което видях. Валентин, със затворени като за транс очи, стоеше над спящия ми брат, дланта му беше върху врата на брат ми!
— Какво правиш? — казах остро.
Валентин, стреснат, бързо отдръпна ръката си.
Ахнах.
— Ти си бил в пещерата — едва казах.
Валентин застина на място, а ръцете му се свиха в юмруци.
— Знам какво си мислиш… — каза с предизвикателен тон. — Знам всичко за теб.
Бях объркана.
— Какво знаеш за мен? От Джагър и Луна? Не можеш да вярваш на това, което казват…
Той се приближи.
— Уплашена си.
— От теб?
Той се подсмихна.
— От Александър.
Скръстих скептично ръце.
— Обичам Александър.
Тогава Валентин стана убийствено сериозен.
— Страх те е да станеш вампир — каза той.
Замръзнах.
