дори и мъртъв Бернардито още ще ни заплашва? Хлапето знае как ти, Джакомо, си дебнал стареца на острова, знае и за камъчета та… Лошо, много лошо, че тогава в Пирея Карачиола провали работата! Та, значи, в Синята долина расте дръвче от твърда кокичка! Къде се намира тази долина?
— В басейна на Охайо, на притока на река Уобеш. Там се е озовал и оня хлапак с маймунката, помниш ли, дето се шляеше с Фернандо.
— Наистина весел курник! Какво ще предприемеш, Джакомо?
— Бих се чувствувал по-добре, ако онзи пън Бърнс вместо да отбранява долината от индианци, им помогне да си попълнят колекцията от скалпове за сметка на някои колонисти.
Но как да се обясни една толкова тънка задача на такъв тъпак?
— Къде е сега Карачиола?
— Ти винаги си ме разбирал от половин дума, стари Джузепе, но Карачиола е далеч. Писмото от Капщад е именно от него.
— Какво прави там?
— Безпокои се от изчезването на два от моите кораби — „Глория“ и „Доротея“. Те се отправиха от Капщад за моя остров и не са се върнали в определения срок. В писмото си Карачиола пита какво да предприеме.
— Чакай, обясни ми всичко поред. Защо стърчи Карачиола в Капщад?
— Изпратих го в Африка с трите шхуни като началник на експедицията.
— Пак ли по Маслените реки или в Камерун? Ти, знам, не обичаш утъпканите пътища, Джакомо.
— Не, този път в Конго. Там се разпореждат португалци и се мотаят французи, но аз рискувах. В средата на февруари и трите шхуни се изкачиха по течението на Заира, но „Успех“ заседна на плитко и с пробито дъно едвам се добра назад до устието. Негрите се оказаха бойци; моите хора установиха, че в дебрите на Конго неотдавна бил загинал цял френски отряд. Ала англичаните имат по-голям опит… На шият приятел О’Хири тъй ловко скара помежду им двете царчета, че Карачиола натовари в трюмовете около деветстотин роби. Корабите отплуваха с тях за Капщад, при което „Успех“ едва-едва допълзя. Аз предварително се бях разпоредил да отпратят на моя остров около двеста чернокожи жени, деца и мъже, за да основем плантация, а всички останали да се изпратят в Америка за продажба В Капщад „Успех“ остана на ремонт, а другите две шхуни на пети май тръгнаха с негрите за острова. До него има десет денонощия среден ход. В края на май шхуните трябваше да се завърнат в Капщад. Ала нито „Глория“, нито „Доротея“ са се завърнали. Карачиола ми е изпратил това писмо на двадесети юни. Страх ме е, че с шхуните нещо се е случило…
— Може би негрите са въстанали и са пречукали екипажите?
— Дявол ги знае! Карачиола пише, че „Успех“ е вече ремонтиран, но сега май не си струва да изпращаме тази шхуна в Америка. Ще трябва Карачиола да отправи тези негри за острова, а той да се върне. С плантацията на острова ще се заеме О’Хири. Карачиола ще изпратя в Синята долина.
Слушай, Джакомо, ами ако двете шхуни са се добрали до острова и негрите са се разбунтували там? Тогава Карачиола ще се забърка в хубавичка каша и ще докара на негрите попълнение.
— Аз вече мислих по това, но екипажът на „Успех“ се състои от деветдесет момчета. Мигар те няма да се справят с шепа голи негри? Ами че тогава аз ще пратя Карачиола в старопиталище!
— Чакай, тези негри все пак са унищожили, както ти казваш, цял френски отряд. Аз мога дори да добавя и още нещичко към това. Случайно едно французойче ми разказа… Знаеш ли, Джакомо, тази работа е тъкмо за мен! Изпрати мене на острова, а за „Окриленият“ потърси друг помощник. Тези господа офицери ми омръзнаха като всекидневната сланина… „Хау ду ю ду, Мистър Блякууд?“ — „Вери уел, мистър Лорн!“151 Пфу! Жалко, че корабът попадна в техните предпазливи, чистички ръце! Да вървят по дяволите! Ех, какво би направил покойният Бернардито, ако имаше такъв капьор като „Окриленият“! Кълна се в Богородицата, нито един капитан не би мигнал нощем на радиус от хиляда мили от „Окриленият“, а по бреговите фортове топчиите ще спят прави със запалени фитили. Омръзна ми тоя кротък капитан с неговото джентълментство. Изпрати мене да сложа ред на острова!
— Добре, Джузепе, щом ти е по сърце, на добър час! Страхувам се, че там наистина се е забъркала някаква каша. Там сигурно е много необходим един истински мъж.
— С какво ще се дотътря до този дяволски остров?
— Тръгвай с моята нова яхта „Ели“. Тя ще те отнесе като вятър. Басирам се, че за шест седмици ще стигнеш! Когато видиш гроба в дефилето… поклони се!
— Да, там лежат истински хора! Старецът беше дявол, но кълна се в сатаната, той си имаше достатъчно причини, за да ме изгони от „Черната стрела“!
— Не обичам да си спомням за него, Джузепе! Аз имам повече причини, за да избягвам да мисля за Едноокия… Но той ми отмъсти по сатанински и ние ще си разчистим оскърбленията на онзи свят… Когато се върнеш от острова, „Окриленият“ вече ще е излязъл от ремонт, а наскоро аз ще пусна и нов капьор, „Крал Георг III“. И други две тежки фрегати, „Уиндзор“ и „Уелс“, готвя като подарък на краля. Тези кораби аз сам ще поведа в морето.
— Най-сетне! Бях почнал да си мисля, че морският ти мундир е „патриотична“ маскировка…
— Ти мислиш, че на мене не ми е омръзнало да се разправям с тая надута лелка и да бавя момиченцето… Ех, Джузепе! А помниш ли моето момченце?… Никога не ще зарасне тази рана…
— Да, хлапето си го биваше! Жалко за него… А какво се чува за майка му?
Нищо, Джузепе. Старицата умряла през пролетта в Соренто, узнах това много наскоро от един калугер… А Доротея и Антонио сякаш вдън земя са пропаднали.
— И тя беше славна жена! С гореща кръв. Помниш ли, ти ме съветваше да се оженя за нея, стари грешнико?
— Моята съвест е сговорчива баба, тя е сляпа с двете очи и глуха с двете уши. Но когато си спомням за тези хора, кротката бабичка се превръща в дявол и ми драще душата с нокти. Това семейство ме спаси, а пък аз… Да не говорим повече нито за тях, нито за Чарли… Момчето сега щеше да кара деветата година. Щеше да обича вече страшните приказки и да стреля с лък… Налей ми чист ром, Джузепе!
— По-спокойно, старче! Главата ти винаги трябва да бъде бистра. Ти си командир… и къщата е пълна с гости!
Грели погледна злобно голямата чаша с ром, изсуши я на един дъх и след минутно мълчание произнесе нерешително:
— Знаеш ли, Джузепе, я остани тук малко повечко… Дяволски ми липсва един истински човек. Всички тези гости съвсем не са по вкуса ми…
— А, това — не! Дворците и замъците не са моята стихия, ако… не се налага да бъдат обрани! Утре ще препусна обратно да зърна твоята яхта, а след ден два ще отплувам. Твоето коритце в ред ли е?
— Това е моят морски кон. Той е винаги оседлан.
— Тогава приготви писмо за Карачиола. А при оня пияница Бърнс засега ще трябва да изпратиш с отговор друг ловък юнак. Нека момчетата на Бърнс подготвят там почвата за Карачиола, за да може той да се справи в долината бързо и гладко… Къде е сега Джефри Макрайл? Той би обяснил на Бърнс…
— Джефри е в Архангелск. Търгува с брадатите руснаци. Купувам от тях дървен материал за корабостроителницата и двата кораба „Орион“ и „Франсис Райланд“ се мотаят между Архангелск и Бълтън като сновалки… Не, Джефри е зает.
— В долината… задачата е тънка, Джакомо! Когато Карачиола пристигне там, всичко трябва да бъде готово. С писмо до Бърнс ще е… рисковано!
Грели отблъсна ядосано празната чаша и запали лула.
— Отдавна ми трябва умен и верен секретар. Сега Мортън, единственият юрист, комуто мога да се доверя, е затънал до гуша в работа, пък и той доста поостаря. След като дъщеря му избяга, съвсем се отпусна. Нямаш ли ти, Джузепе, подходящ момък измежду твоя екипаж?
— Имам там онзи Колгрев, бившият гравьор… Но настроението му не го бива. Не, от кораба май не можеш да избереш никого. Но знаеш ли, Джакомо, днес видях при Уудро един хлапак на около деветнадесет двадесет години. Момчето тук е непознато, прост моряк, заседнал на плитчина, защото изпуснал кораба си, роднините му измрели, та ето навърта се около Уудро. Той нарисува портрета му така хубаво, че самият Ван Дайк не би могъл по-вярно да заклейми Черния. Уудро стои зад тезгяха си като жив, а очите му така те гледат, също като дулата на пищови. Момъкът и пише хубаво. Уудро не може да се нахвали от този Нед. Ето
