това момче, мисля, ще ти допадне. Искаш ли да ти го изпратя утре в Ченсфилд? Поогледай го.
— Изпрати го. Как е цялото му име?
— Струва ми се, Едуард Мойнс.
— Добре! А в други ден ще дойда на пристанището да те изпратя и да ти предам писмото за Карачиола. А, добре, че се сетих, имай пред вид: Карачиола пише, че в Гвинейския залив след моите три шхуни се втурнало някакво старо френско корито, допотопна фрегата под името „Свети Антоан“. Това е било наистина през април, но старият гарван, види се, отдавна дебне за глупаци из онези води. Гледай случайно да не му попаднеш под топовете, Джузепе.
— Тези топове са вече на морското дъно, Джакомо! Точно преди десет денонощия „Окриленият“ с дупка в кърмата, без една мачта и с изгоряла палуба нахрани рибите с този „Свети Антоан“. Това стана през нощта в открито море, югозападно от Азорските острови. Французите първи откриха огън и Блякууд така им отговори, че след двадесет минути хвръкнаха във въздуха. От целия екипаж ние измъкнахме само един капитан от пехотата в оставка, някой си Льоглоа. Той ни съобщи, че корабът е имал за задача да обикаля край западните африкански води, но получил заповед да отиде към бреговете на Америка, за да залавя наши търговски кораби. Струва ми се, че този Льоглоа много-много не го влече към родината му; доста тъмен тип… Той именно ми разказа за френската експедиция, загинала в дебрите на Конго. Това било едно детинско „роботърговско“ хрумване на някакъв си френски маркиз… Не, уважаеми господин виконт, западните води на Африка вече се освободиха от „Свети Антоан“. Лека нощ, Джакомо!
3
Червеното слънце се изтърколи иззад хоризонта и увисна в ниската мъглива пелена. В конюшнята оседлаваха конете. Глухо лаеха и квичаха кучетата. В здрача на алеите се разнасяше нетърпелив тропот, звънтене на юзди и конско цвилене.
Сър Фредрик, облечен с червен ловджийски фрак, пръв се метна на седлото. Под него затанцува тъмнокафявият жребец с дълга тънка глава, къса грива и високо подстригана опашка. Кучкарите не изпускаха от ремъците напъващите се да се отскубнат кучета, да не би в суматохата конете да им премажат лапите. Един ловен надзирател държеше вързаната на синджир хрътка Лейди.
Хенри Блентхил дълго опипва колана на седлото, преди да сложи крак в стремето. След това леко прехвърли върху седлото тежкото си тяло и враният му Патрокъл, който без особена мъка би отнесъл окован в броня кръстоносец до светата земя, се сепна, заизвива глава и пръсна пяна върху чакъла на пътеката.
Грумът доведе при виконтесата нейния сив кон. Лейди Елен, облечена по мъжки, с ловджийски фрак и широкопола черна шапка, изтича от парадния вход, като удряше с камшиче по кончова на лаченото си ботушче. Патерсън й държеше стремето. На седлото си милейди приличаше на прелестно кокетливо момченце. Тя взе поводите в лявата си ръка, облечена в мека ръкавица, и палаво вдигна коня си на задните му крака.
Из храстите изскочи старшият ловен надзирател и едва не налетя в мъглата на кучетата. Той съобщи на виконта, че от снощи в гората са обградени три елена; веригата на гончиите вече се намира на определената граница на засадата и очаква сигнала.
— Май че мъглата започва да се вдига. Денят ще бъде ясен — каза Блентхил, подтиквайки с шенкел152 коня си напред. — сър Фредрик, любезни съседе, аз не съм от търпеливите! Напред!
Кавалкадата премина в тръс и скоро наближи дългите грозни корпуси на новата тухларна фабрика, построена покрай шосето. Високите комини бълваха вонещ дим; върволица мълчаливи работници с безкръвни сиви лица мина покрай конниците; работниците мъкнеха носилки с току що изпечени, още горещи тухли. Тежкият мирис на въглищния дим, смесен с мъглата, дълго сподиряше конниците.
Още по-нататък кавалкадата обезпокои голямо стадо тънкорунни овце, пазени от две злобни шотландски овчарски кучета. Псетата понечиха да се хвърлят върху вързаните ловджийски кучета, които залаяха, но кучкарите с удари на камшиците ги пропъдиха далеч от тънкомуцунестите скимтящи хрътки.
От червено слънцето стана огненожълто. То се дигна над гората и мъглата на пухкави валма заплува нагоре в безцветното небе. Тъмните, осеяни с туфи ливади, из които тук-там червенееха боровинки, и ивицата от заръждавели храсти стигаха до самата гора. Ездачите задържаха конете и започнаха да се разделят на групи.
Старшият ловен надзирател прехвърли от гърба си на гърдите кривия ловджийски рог, напълни дробовете си с въздух и притисна устни към мундщука…
Протяжен сребрист звук, печален и чист, затрептя над ливадите. Два гарвана с грак се откъснаха от самотната елха на върха на хълма. Дългоопашата сврака, размахвайки бързо късите си крила, полетя от края на гората към ливадата, а в дъното на оживелия горски гъсталак се разнесе на вълни глух, нарастващ шум. Тракането на дървени кречетала, резки човешки гласове, бързо биене на барабан, пращене от счупени клони и пронизителни звуци на рог заглушиха шепота на ветреца във върхарите на дърветата.
Млад елен с две разклонения на здравите си рога изтича със ситен тръс на края на гората срещу замаскиралите се конници от групата на сър Хенри Блентхил. Наследникът на Уолвсууд се понадигна на стремената и стисна с шенкели хълбоците на коня. В същия миг кучкарите, които се бяха притаили досам гората, пуснаха кучетата. Задъхвайки се от страстен, прекъснат лай, шест живи стрели се втурнаха след елена. С огромен скок животното излетя на поляната и притиснало рога към гърба си, се понесе като вихър; в същото време обаче цялата група на сър Хенри вече му пресичаше пътя. Кучкарите започнаха да насъскват кучетата, затръбиха след групата; гонитбата почна.
Еленът летеше към далечната гора, която се чернееше от другата страна на ливадите. Но той не успя да измине и половината от това пространство. Кучетата го настигнаха и както тичаше, го обкръжиха. Една от хрътките се впи в хълбока му. Миризмата на кръв доведе кучетата до крайна възбуда. Бягът на елена се забави. Прескачайки трапища, храсти и буци, конниците настигаха животното. Преследваното животно отхвърли с удар на рогата си кучето, което се беше спуснало към гърлото му. Кучето се превъртя във въздуха и с квичене отлетя; но сър Хенри Блентхил, който беше задминал елена отдясно, свали късоцевната си карабина и препускайки, стреля. Еленът клекна на задните си крака, конниците налетяха върху него. Тържествуващ преливащ се звук от рог проехтя над ливадите.
Другият елен избяга към чифлика. Група конници начело с лейди Елен се спуснаха след него. Спасявайки се от преследвачите си, еленът се втурна след едно овчо стадо. Овците изплашено се пръснаха настрани, малкото овчарче се замята между животните и попадна под копитата на разпенените коне на ловците. Сивият кон на виконтесата събори момчето, но ездачката мина край него в галоп, без дори да обърне внимание на това незначително препятствие. Изостаналият Патерсън се приближи със ситен тръст към своята група, когато ездачите вече се спешаваха около убития елен. В ръцете на милейди Патерсън забеляза димящ пищов, а животното, отхвърлило мъничката си глава и прехапало език, лежеше на окървавената трева.
В това време сър Фредрик се спусна по края на блатото след третия елен. Животното навлезе между опасни за конниците укрепителни колове край блатото и оплисканите с кал кучета изгубиха следите му. Внезапно изпод копитата скочи встрани изплашена червена лисица и цялата глутница се втурна да я гони. Само хрътката Лейди продължаваше да обикаля, търсейки еленовата следа. Най-сетне тя вдигна елена в ракитака край брега на блатистото езерце. Отхвърляйки пръски, раненият елен изскочи на мъха на отвъдния бряг, но Лейди отряза пътя на животното към гората. Виконтът пусна коня си в кариер и настигна елена, който беше вече съвсем измъчен от упоритата хрътка. Ловецът скочи от коня и удари елена с нож под лопатката.
Старшият ловен надзирател затръби отбой и общ сбор. Гончиите домъкваха на носилка телата на убитите животни до пътя, където всички трофеи бяха натоварени на една селска талига. Лейди Елен, както се разтъпкваше по края на гората, с точен изстрел на ловджийската си пушка уби един фазан, който беше изскочил изпод нозете й. Виконтесата предаде пушката и птицата на ловния надзирател, откъсна зелена вейка, мушна я в петелката си и като се метна на седлото, със ситен галоп се понесе срещу мъжа си. Сър Хенри Блентхил гледаше подире й с възхищение.
Ловът премина рядко успешно. Само една хрътка беше ударена от еленовите рога и накуцваше доста,
