победен… След това говорят за кандидатурата на сър Хари Хартли, граф Елсуик, собственик на каменовъглени мини. Считат го за съперник на Блентхил по броя на подвластните му избиратели, но по всичко изглежда, че Блентхил е все пак по-силен… Напоследък започнаха да споменават и вашето име, но…
— То именно трябва да излезе напред! Ние не можем да се мерим с Блентхил и Елсуик нито с пари за купуване на гласове, нито по броя на избирателите в нашите земи, но ще се опитаме да им съперничим с нещо друго! А какво сте направили вече, Мортън, в необходимата насока?
— Всичко, което наредихте, сър… Събрах всички необходими сведения. Между Хартли и Блентхил съществува омраза…
— Това е старо нещо. Какво ново сте научили?
— Хари Хартли, граф Елсуик, е много млад. Той е на двадесет и две години. Титлата граф Елсуик и огромното състояние наследи след смъртта на баща си тази пролет…
— Всичко това зная от вестниците. Как се нарича неговото имение?
— Солейсхолм. Намира се на петдесет мили източно от Доналд Корт, имението на граф Станфорд.
— На граф Артър ли? Братът на първия мъж на Елен?
— Да.
— Разказвайте по-нататък. Кои са неговите приятели?
— Граф Хартли много дружи със съседа си, граф Станфорд.
— Виж ти! Много интересно. А и съперникът на Хартли, това наше съседче Хенри Блентхил, ходи у Артър Станфорд, нали?
— Точно така. Но Блентхил и Хартли много-много не се обичат. Впрочем може би с течение на времето техният общ приятел граф Артър да ги помири.
— Вие сте глупак, Мортън! Именно на това трябва да се попречи. Хартли и Блентхил трябва смъртно да се ненавиждат един друг. Нека се изпоядат!… Нито един от тях не трябва да заеме креслото на нашето графство в Долната камара. То стои празно за мен, това ясно ли ви е, Мортън? Кажете, има ли между моя съсед Блентхил и Хари Хартли някакви спорни парчета? Имат ли те например съседни владения? С една дума, търсете, Мортън, търсете casus beli153 между тях и аз ще ви позлатя… Какво знаете за навиците, за характера на Хари Хартли?
— Казват, че страдал от пристъпи на сплин, бил влюбчив…
— Влюбчив ли? Отлично!
— Много обича спорта. Прекрасен фехтовач; в ранната му младост са го смятали дори за побойник. Увлича се в надбягвания с платноходки, има яхта… Впрочем сега не ще му е до спорт и до кавги!
— Благодаря ви! Можете да си вървите, Мортън. Виконтът влезе в спалнята на милейди. Тя го посрещна по нощница. Модната прическа беше вече развалена, златните коси падаха на раменете й. Виконтесата прие най-нежно изражение на лицето, затвори очи и предложи на своя мъж благоуханната си бузка за целувка.
— Как е Изабела? — осведоми се той.
— Вече е по-добре — последва уверен отговор. След лова милейди още не беше успяла да надзърне в детската стая, но не се съмняваше в безпогрешността на отговора си. — имаш ли някакви новини, Фреди?
— Нищо особено, Нел.
— Кой спа при тебе снощи, мили?
— Лорн, помощникът от „Окриленият“.
— Значи, корабът се е върнал?
— Да. Навярно е вече на пристана на корабостроителницата. Ще изпратя Лорн в Африка при твоя любимец Карачиола… Я ми кажи, Нел, как вървят твоите работи с Блентхил?
Задавайки този въпрос, виконтът се наведе над свещта, поставена на масичката, и запали пура. Виконтесата въздъхна.
— Обясни ми се вече два пъти: вчера на танците и днес на полето. Моят изстрел по фазана срази и него.
Съпругът се усмихна с крайчеца на устните си.
— Защо ми навираш тая мечка, Фреди?
— Скоро ти сама ще разбереш колко необходимо е това.
— Но ти си толкова нелюбезен с мен, мили: Мисля, че не съм заслужила това.
— Нел, скъпа, сега не е време за целувки. Скоро ще имаме избори. Блентхил е застанал насред пътя ми. Я ми кажи, отдавна ли не ти е писал граф Артър?
— Бившият ми девер ли? Не мога да го търпя… Впрочем вчера получих от него честитка. Кани нас и Блентхилови да му гостуваме някой ден в Доналд Корт.
— Виж ти! Отлично! Отговори ли му вече?
— Ах, какво говориш! Че кога?…
— Скъпа, не се лени и още сега му пиши, че аз отивам на война.
— О, Фреди, толкова се боя от това!
— Бог е милостив, а пък аз няма да тръгна още утре… Но на Артър ти ще пишеш, че ще отидеш сама или с дъщеря ни, както ще ти бъде по-удобно. И може би сър Хенри ще те придружи до имението на графа. Това ще решим по-късно. А там… там ти ще се постараеш да се сближиш с младия Хартли.
— Ах, с този каменовъглен Крез? Неговото имение е недалеч от Доналд Корт.
— Да, и той дружи с Артър. Виждала ли си някога този дългокрак джентълмен с конски зъби?
— Виждах го в Доналд Корт, когато беше още юноша.
— Та ето какво, умнице моя, моля те, накарай го да се влюби в тебе, както направи с Блентхил, а ако можеш дори и още по-силно.
— Ти си изгубил ума си, Фреди! Ами че той е пет години по-лад от мен!
— Не пет, а десет, мила моя… Затова именно той няма да устои пред моята златна русалчица. Разбери неговите вкусове… Но, за бога, изплъзни се от тази история като змиорка. Най-малката непредпазливост, най-малкото петънце върху теб — всичко ще рухне! Нел, казвам ти открито: необходимо ми е да скарам Блентхил и Хартли до смърт и да отстраня и двамата от пътя си… Иначе аз няма да вляза в парламента, а ти, моя умнице, никога няма да станеш истинска милейди!
— О, господи, колко… сложно е всичко това, мой Фреди!
4
Тесният светлосив корпус с издигнат нос, ниска кърма и синкавата отсянка на платната правеха яхтата „Ели“ почти незабележима в морето на фона на облачното небе. Бълтънските моряци бяха свикнали с внезапната поява и също тъй внезапното изчезване на този мъничък кораб, който, едва вдигнал платна, развиваше още на рейда цели двадесет възли пълен ход и се скриваше в далнината подобно на морска птица. Вътрешната направа и цялата екипировка на яхтата радваха и най-взискателното око, превръщаха морското пътешествие в същински празник за пасажерите. Деветимата моряци, стюардът, капитан Робърт Тресъл и щурманът Хю Олберт биха могли да разкажат доста интересни неща за някои рейсове на „Ели“, но за съжаление те бяха хора неразговорливи!
На 11 август по пладне собственикът на яхтата предаде един плик за Карачиола на мистър Джозеф Лорн и се сбогува с него на борда на кораба. Те бяха застанали край малкия носов топ.
— Според мен на този морски гигант има премного кадифе и премалко оръжие… но, кълна се във всички попътни ветрове, черупката ти е наистина хубава! Скъпо би платил старият Бернардито за тази играчка, а, Джакомо?
— Само мъртъвци ти се въртят в главата, Джузепе. Прати ги по дяволите! Стигат ни засега грижите с живите… Благодаря ти за Нед! Ще направя от него истински моряк. А тебе те моля — не се заседявай на острова. Ако се наложи да се разправяш с черната паплач, бий я, както ти падне под ръка.
— Кажи ми, виконте, народът на яхтата ти изпечен ли е?
— Тресъл е командувал корвета. Олберт беше на шхуната „Успех“, отличен моряк. Всички са горели, потъвали, мирисали барут. Не е необходимо да се крие от тях товарът на Карачиола, всички те бяха
