половин час прекара мълчаливо пред триножника на младия художник. Пред сър Фредрик на платното се възправяше разголената душа на жена му. Това беше почти обвинение, хвърлено в лицето.
Този портрет Нед не можа да завърши. Опасявайки се, че при доработването му може да изчезне поразителната прилика с оригинала, виконтът заповяда да покрият платното с лак, да го поставят в рамка и да го окачат в неговия кабинет на горния етаж, така че картината да се вижда добре от писмената му маса. При светлината на свещите портретът още повече оживяваше. На човек му се струваше, че трепкащият пламък се отразява в дъното на студените зеници на милейди. На самата нея портретът не се хареса, но всички признаха големия талант и майсторството на младия художник.
Малко преди да замине с фрегатата „Уиндзор“, виконтът повика мистър Джернс в кабинета си. С кимване той посочи на художника портрета на милейди.
— Кажете, къде според вас се е учил нашият нов живописец и колко време може да е прекарал в обучение? — запита сър Фредрик стареца.
— Той каза, че е учил, общо взето, по-малко от четири години. Неговият маниер на рисуване е италиански. Своя похват той чисто и просто е заимствувал от някой добър портретист. Липсва му само правилна академична школовка, но може с положителност да се каже, че има голямо бъдеще. Повярвайте ми!
— Мистър Джернс, по известни съображения смятам за необходимо през няколкото месеца на моето отсъствие този младеж да бъде поставен под неотстъпното ви наблюдение, но… нека това да не се хвърля в очи на самия ученик. Аз не желая той да рисува картини отделно от вас… Занимавайте се с него повече. Надявам се, че това задължение няма да ви обремени.
— Ни най-малко. Той с такова усърдие се отдава на работата!… Трудно можеш да го откъснеш от триножника и скицника!
Почтеният майстор не подозираше, че той не е единственият „настойник“ на Едуард Мойнс. Две лица, които пристигнаха същия ден с бележка от Уудро Крейг, се препоръчаха на виконта като мистър Джоус и мистър Слип и получиха заедно с назначаването на длъжност пазачи на имението и някои допълнителни инструкции от собственика.
…Нед седеше в ателието пред триножника. Той нахвърляше с въглен голия торс на модела си — един доста простичък на вид момък, Бен Хаукърс, който беше натоварен да доставя прясно месо, мляко и птици за замъка. След консултация с мистър Джоус и мистър Слип виконтът даде този Хаукърс на разположение на двамата художници, които отдавна молеха за позволение да си изберат модел измежду слугите.
Мистър Огюст Джернс се вгледа в рисунката върху триножника.
— Вие виждате добре играта на светлината и осезаемо сте предали гъвкавостта на раменните мускули. Но погледнете, Нед, върху книгата мускулите са безкостни. Аз не чувствувам тези мускули да имат опора, а погледнете в същото време колко изразителни са на модела неговите здрави, чисто саксонски кости на раменете. Махнете скицата настрана, трябва да се върнем към скелета. Ето един анатомически атлас. Освен библията това е единствената книга, която Рембранд е четял. Вземете въглен, нанесете върху кожата на този юнак очертанията на костите му и изградете на листа неговия скелет в тази свободна седяща поза. А слънчевото петно върху рамото махнете и никога не прибягвайте при уроците към евтини ефекти, способни да радват само неукия и профана.
Докато ученикът рисуваше с въглен ребрата и раменните стави на модела, който боязливо следеше черните линии по ребрата си отстрани и по гърдите, старият майстор с очила, вдигнати на челото, държеше анатомическия атлас пред младия художник. Над това занимание завариха двамата художници господата Томпсън младши и Патерсън, които бяха дошли без покана в ателието. Като видя изрисуваните кости на модела, Патерсън махна от изненада. Нед закри с параван голия селянин от джентълмените и въпросително погледна своя наставник. Старият художник позна двамата гости и твърде недоволно ги запита за целта на тяхното посещение.
— Ние с мистър Томпсън имахме работа при виконта, но оказва се, че той вече е отишъл на борда на „Уиндзор“. Позволете ни да хвърлим поглед върху последните ви работи, докато конете си починат малко… Вие имате нов помощник, мистър Джернс?
— Да, това е новият служител в замъка и мой млад ученик. Позволете да ви представя мистър Едуард Мойнс, господа.
— Много се радвам. Патерсън, директор на „Бълтънс банк“… О, каква великолепна скица! Та вие сте голям майстор, господин Мойнс! Тази слънчева струя върху рамото е просто безподобна!
Мистър Джернс погледна сърдито към Нед, който не можа да сдържи усмивката си.
— Ричард, господин Джернс се сърди, а този млад човек се усмихва на моите комплименти. Навярно съм се излъгал в преценката на рисунката. Е, аз наистина съвсем не съм познавач на изкуството…
Докато Патерсън разглеждаше рисунката върху триножника, Ричард Томпсън внимателно се взираше в младия художник. Лицето на Едуард Мойнс смътно му напомняше един млад подсъдим, когото беше защищавал… И онзи беше също такъв синеок юноша… Кой беше той, в какъв процес?
— Мистър Патерсън — замислено проговори Ричард, — струна ми се… че в лицето на мистър Мойнс има нещо познато! Знаете ли, май че той прилича на онова момче, което служеше у вас като чертожник, а после беше дадено под съд за съучастие в подпалването на корабостроителницата. Аз го защищавах пред съда и бедното момче бе оправдано… Как го казваха?… Не си ли спомняте, Патерсън?
— Казваше се Бингъл, проклет да е! Джордж Бингъл… Да, май че мистър Мойнс има далечна прилика с онзи безделник… Моля за извинение, мистър Мойнс!
Нед Мойнс мълчаливо се поклони. После, приведен над триножника и без да гледа джентълмените, запита с безразличен тон:
— А каква беше участта на това момче?
— Не зная, мистър Мойнс, но за него много се интересуваше онзи старец, при когото момчето живееше и се учеше на чертане. Забравих името му — каза адвокатът.
Патерсън въздъхна дълбоко.
— Той беше мой старши чертожник, Уилям Барлет, прекрасен познавач на корабостроенето. И сега работи в кантората на корабостроителницата. Славен старец е… Колко тъгуваше той за онзи негодник Бингъл! Защото момчето беше за стареца нещо като роден син. Но аз не мога да слушам имената на всички тези негодници, които опожариха моята корабостроителница! С ваша помощ, мистър Ричард, пуснаха после Джордж Бингъл. Казват, че някакъв си рибар дошъл да го вземе и той изчезнал. Да вървят по дяволите! Дано всички изгорят на пъкления огън заедно с проклетия Фернандо Диас! Вие ми развалихте настроението, мистър Томпсън. Хайде да си вървим.
— И ние май доста поработихме, Нед. Върви си в къщи, Бен Хаукърс — каза старият майстор на модела, който беше успял да се облече зад спасителния параван.
Моделът излезе ребром иззад паравана и се измъкна бързо-бързо. Двамата джентълмени започнаха да се сбогуват. Ричард още веднъж се приближи до триножника и запита полугласно младия художник:
— Мистър Мойнс, много бих искал да ви поръчам един… женски портрет. Бихте ли се съгласили да нарисувате една прелестна девойка… най-красивата в Бълтън?
— Ако разреши мистър Джернс, с голямо удоволствие.
— Не, мистър Томпсън, не мога да позволя на Нед това. Господин виконтът му забрани да изпълнява чиито и да било поръчки.
— Ах, много жалко! Довиждане, господа.
През прозореца на ателието, замрежен от зимния дъжд, Нед Мойнс видя как Патерсън и Томпсън сядаха в екипажа. Но той не видя как един от двамата нови пазачи в замъка размени няколко думи с Бен Хаукърс, после се затича след каляската и я догони при излизането й на шосето. С подмилкващо вежлив тон, който изключваше всякаква възможност за отказ, човекът помоли да му разрешат да отиде до пристанището. На улица Пристанищен фар той, за удоволствие на кочияша, скочи от капрата и бързо се отправи към кръчмата „Утробата на кита“.
— Вие ли сте, Слип — гледа се в него собственикът на кръчмата. — нещо ново от Ченсфилд ли носите?
— Патерсън и Томпсън разговаряха с Едуард Мойнс. Бен Хаукърс е присъствувал на разговора им. Момъкът не е глупав. Той направил важни наблюдения. Адвокатът Ричард Томпсън също намерил прилика между Мойнс и момчето чертожник от корабостроителницата, Джордж Бингъл. Като че ли подозрението се
