— Събуди ли се Хари? — запита лорд Артър камериера, който му помагаше да се облече.
— Графът е вече в трапезарията. До закуска остават шест минути, милорд.
Жената на лорд Артър, лейди Агнес, приветлива и величествена дама, строго съблюдаваше почти войнишкия ред на семейната трапеза. Домът живееше по часовник и гонг. „Точността е кралска добродетел“ — обичаше да повтаря лейди Агнес. Като забоде пред огледалото златната игла в разкошната си връзка, лорд Артър хвърли поглед към стенния часовник в ъгъла, поставен в червена висока дървена кутия, и точно при първия удар на гонга слезе в трапезарията.
Петнадесетгодишният му син Робърт оживено обсъждаше с младия Хари Елсуик най-добрия начин за защита против новия испански похват за нападение с лъжлив пристъп. Понастоящем Робърт взимаше уроци по фехтовка от френския капитан в оставка, който неотдавна беше предложил на лорд Артър услугите си като гуверньор и ментор на синовете му. Препоръките на мосю Шарл Льоглоа се оказаха превъзходни и френския екс капитан остана в Доналд Корт.
По лицето на мъжа си лейди Агнес забеляза, че е малко разтревожен. След закуската, когато от залата за фехтовка започнаха да се чуват звънтенето на рапирите и възбудените възгласи на Робърт, лорд Артър съобщи на жена си за писмо то на братовчедката Елен, което се беше получило снощи с бързоходец от Уолвсууд.
— Никога не съм обичала Елен Грахъм — призна си лейди Агнес, — при все че всъщност не мога да я упрекна абсолютно в нищо. Но твоите опасения ми се струват съвсем напразни. Много се радвам, че Хенри ще дойде и уверявам те, в нашия дом той ще се помири с графа. Според мен Хари вече започва да скучае в Доналд Корт. Аз дори съм благодарна на братовчедката, че пристигането й ще попречи на вашата налудничава разходка в Норвегия.
— И все пак много те моля, Агнес, да не изпускаш Хари от погледа си. Колкото по-нищожни са поводите за вражда, толкова по-непримирими са противниците. Буквално всяко нещо е в състояние да ги направи съперници. Хенри Блентхил измисли неотдавна, че земите край Келсекс принадлежали незаконно на граф Елсуик и че всички права върху тях имал чичото на Хенри. А понеже Хенри е единственият наследник на този чичо, той се готви да си ги вземе чрез съд с помощта на своя адвокат Мортън. Като узна за тези комични претенции, Хари Елсуик заяви, че ще насъска кучетата си срещу първия съдийски плъх, който си навре носа в неговите земи. Не забравяй, че те са съперници и на политическо поприще: двамата поставиха кандидатурите си за единственото парламентарно кресло от нашия окръг …
— Артър — каза лейди Станфорд, — готова съм да изпълня желанието ти и да наблюдавам Хари и Хенри като Аргус156, но след няколко дни и тримата ще се смеете над днешните си опасения. Две седмици гледам Хари на трапезата и досега не съм чула от него нито една сериозна дума. Трудно можеш да си представиш дори, че Хари, това момче, което изпитва удоволствие в обществото на нашия Робърт, се готви за политическа дейност в близко бъдеще.
— Хенри Блентхил има повече купени гласове и повече шансове да заеме депутатското кресло; разбира се, той е и с по-рял ум. Но щом у Хари Елсуик се е пробудил духът на съперничеството, той ще сложи на карта всичко, дори и каменовъглените си рудници, за да излезе пред противника си. Опасността се крие именно в неговата детинска избухливост… Впрочем аз най-много ще се радвам, ако ти се окажеш права и ако в резултат на неочакваната среща угасне тяхната глупава вражда.
През широко разтворените врати на замъка на графовете Станфорд влетя екипаж, съпровождан от ездачи. Ресорите на каретата, извити като цигулков ключ, плавно люлееха продълговатата каросерия. Грохотът на колелата отекна шумно по огромния, лошо настлан двор на Доналд Корт. Лакеят скочи от седалището, поместено между високите задни колела, изтича отпред и помогна на кочияша да спре пред парадния вход трите чифта сиви коне, еднакви до невероятност.
Майордомът изтича да посрещне гостите, но един от конниците, висок джентълмен с плащ, вече бе успял да скочи от коня и отвори изпъкналата вратичка; лакеят, който яздеше един от конете на впряга, ловко подложи стълбичката; опряна на ръката на високия джентълмен, лейди Елен се изкачи по стъпалата на парадния вход. Дотичалите лакеи трябваше само да измъкнат от каретата двата обемисти куфара, трите картонени кутии с различни размери, скимтящия бултериер, голям колкото юмрук, камара наметала и шалове, а така също и дебелата камериерка Бетси.
Във вестибюла високият джентълмен помогна на милейди да свали шубата си — великолепно, пухкаво творение от руски самури, пух от гага и най-нежен атлаз, почти без тегло. Шарфа си от белкови кожи, подплатени със светлорозова коприна, виконтесата свали от раменете, без дори да погледне чии услужливи ръце ще го подхванат при падането му.
Обществото в Доналд Корт, което току що завърши традиционния си „чай в пет часа“, се беше отдало на лек брътвеж в гостната, когато главният лакей съобщи за пристигането на виконтеса Ченсфилд и маркиз Хенри Блентхил.
Хари Хартли граф Елсуик се намръщи и не напусна креслото си край масичката за игра на карти срещу лейди Агнес. Домакинът и мосю Льоглоа станаха да посрещнат гостите. Майордомът разтвори вратите. Сър Хенри Блентхил се спря на прага, давайки път на милейди. С мек пътнически костюм и малка хермелинова шапчица върху златистите си коси, порозовяла от лекия мраз и малко развълнувана от предстоящата среща, виконтесата беше просто ослепителна. Хари Елсуик втренчи в нея изумени очи и бавно прибирайки дългите си нозе, стана от мястото си. Хенри Блентхил следваше дамата с войнствен израз на лицето. Мосю Льоглоа просия и се закланя. Прикривайки вътрешното си безпокойство под приветливата усмивка, лорд Артър стисна ръката на сър Хенри. След това той представи братовчедката Елен на своя приятел граф Елсуик и накрай двамата враждуващи джентълмени си размениха надменно кратки кимвания.
— Пристигнахте при нас, братовчедке, като жива архангелска зима или самата царица Екатерина — усмихна се лорд Артър. — за колко часа прелетяхте деветдесетте мили?
Моята най-добра приятелка, съпругата на сър Хенри, дълго ме отклоняваше от това пътуване. Тя именно настояваше сър Хенри непременно да ме придружи по зимните пътища до Доналд Корт. Казват, че сега не е съвсем спокойно да се пътува …
— Уви, това е истина — потвърди домакинът. — в последно време селяните арендатори се превърнаха в разбойници по големите пътища. Земята е необходима за пасбища на овцете, цената на вълната е много висока. А тези селяци си въобразяват, че ние сме длъжни во веки веков да им даваме под наем нашите земи и че не можем да се разпореждаме, както си искаме, в собствените си имения …
— С тях трябва да се държим твърдо, братовчеде! Моят мъж успя да издействува присъда от мировия съдия — да се обесят трима бракониери, заловени в нашата гора… Но пътуването дотук беше чудесно! — чуруликаше виконтесата. — съпругът ми изпрати с мен двама конни ловни надзиратели, а сър Хенри взе и грума си.
Лейди Агнес забеляза кожените ботушки на виконтесата, украсени със своеобразно везмо.
— Каква прелест са тези руски зимни обувки! — възкликна домакинята. — много бих желала да имам такива северни ботушки, зиме в Доналд Корт е толкова студено… Те навярно също са купени от Архангелск?
— Да, разбира се. Джефри Макрайл, нашият агент, често ни изпраща руски кожи. Агнес, аз нося за вас и за братовчеда цял куфар малки руски дреболии.
Обществото се пръсна и скоро отново се събра в трапезарията. Докато гостите седяха около масата, лейди Агнес успя да прошепне на мъжа си:
— Братовчедката и виконтът ни направиха едва ли не царски подаръци. Знаеш ли, тези „мънички дреболии“… аз просто съм потресена. Ти никога не си ми подарявал такива великолепни самури, приятелю мой. Приказно богат е този наш нов роднина! А братовчедката никога не е била толкова красива… Виждаш ли брилянтите й? Тя и насън нямаше да ги види, ако беше останала жена на бедния ни Джорджи…
Въпреки старанията на домакините да създадат непринудена атмосфера на трапезата, а може би именно поради тези старания, обедът премина натегнато и вяло. Мосю Льоглоа се опитваше твърде неудачно да оживи разговора на масата с остроумие, което лорд Артър оцени като „казармен хумор“. След изречението, че си струва да се живее на света само заради красивата жена, чистокръвния кон и добрия дуел, мосю Льоглоа улови негодуващия поглед на домакинята, сепна се и помръкна.
През време на кафето граф Хари Елсуик неволно събори чашка с гръцка малвазия. Лакеят смени чашката и ловко закри със салфетка разлялото се на покривката червено петно, прилично на рана.
