— Увий тази куртка, Нед — каза той на влезлия. — иди при мистър Крейг да си прибереш нещата, кажи, че си постъпил при мен на служба и му предай между другото ей тази моряшка куртка. Върни я на собственика и поблагодари. Научи от Крейг готов ли е за тръгване транспортът „Омега“. Кажи да ти оседлаят Пъструшко. Отсега нататък той ще бъде твой кон. Върни се по-бързо, Нед!
…По бълтънското шосе към града се приближаваше ездач на шарен кон. Прохладният есенен вятър развяваше плаща му. Ездачът караше коня в галоп, привел се към седлото и нахлупил шапка до веждите. Като стигна до рибарското предградие, той скочи от коня, завърза го в някакъв двор и се промъкна през задните дворове до една от последните къщички на селището. Под каменистия склон бучеше морето. Стара рибарска мрежа беше просната на колове пред къщичката.
Младият човек почука на страничното прозорче. То не се отвори веднага. Един стар рибар ирландец най-после погледна на двора.
— Бих желал да си купя скумрия — тихичко каза младежът.
— Днеска уловът беше лош — промърмори старецът.
— Тогава ще трябва да си избера друга риба.
При тези думи на пришелеца вратата се отвори. Младият мъж е вързоп под ръка влезе в къщичката. Червенокосо детище с огромни ръце и намусена старица мълком се поклониха на влезлия. Старият домакин извади две дъски от вътрешната преградка и зад голямата кухненска пещ се отвори проход за мъничка стаичка.
— Дайте две големи свещи, игла, ютия и ножица, мистър О’Грейди — разпореди се влезлият. — трябва хубавичко да разгледаме тази куртка. Не току така господин виконтът заповяда да я предам лично на Уудро Крейг.
След като получи свещите, младият човек внимателно разгледа куртката и скоро забеляза едрия шев в подплатата от лявата страна под джоба. След няколко секунди шевът беше внимателно разпорен. Изпод подплатата младежът измъкна бяло платнено парцалче, ушито като „секретка“155. От вътрешната страна на парцалчето имаше надпис, направен с неизмиваща се боя с помощта на тънка четчица.
„Капитан Бърнс,
Подателят на настоящото ви се изпраща в помощ. Всички изброени в последното ви писмо трябва да се възнесат. Преди всичко — наскоро пристигналото в Синята долина внуче и двете двойки М. и У. Не пречете това да направят индианците. Съобщете за изпълнението.
Думите „възнесат“ и „внуче“ бяха дебело подчертани в тази инструкция.
— По-бързо хартия и перо, О’Грейди! — заповяда гостът на рибаря.
Той прекопира точно писмото. След това платненото послание беше поставено на предишното място и жената на О’Грейди възстанови разпорения шев. Това тя направи много по-добре, отколкото лейди Елен. Снетото копие младият човек сложи в плик и написа следното донесение:
„Постъпих като секретар при виконта. След няколко дни оттук трябва да замине за Йорктаун транспортът «Омега» с четиристотин немски доброволци от Хесен. Изглежда, с този транспорт ще тръгне таен агент на Уудро Крейг с поръчение от виконта до някой си капитан Бърнс Агентът отива в Синята долина, разположена на сто мили над Винсенс по брега на Сребърната река. Тук прилагам копие от поръчението. Името на агента не можах да установя. Същото поръчение е изпратено в пристанището на Капщад до капитана на шхуната «Успех» Джовани Карачиола. Голяма опасност заплашва някакви колонисти в Синята долина. Решете как да постъпя, ако е нужно да бъдат спасени.
— О’Грейди — каза младежът. — тая нощ ще има буря, но няма какво да се прави — налага се вие двамата незабавно да се отправите за Белфаст при брата Меджерсън. Донесението е важно. То трябва да отиде до него, а после в Америка, преди агентите на Уудро Крейг да стигнат на местоназначението си. А мене ми се налага да бързам. Трябва да отида с куртката незабавно при Уудро и по-бързо да се върна в Ченсфилд.
— Патрик — обърна се старецът към своя син, — приготви гемията. След един час излизаме в морето. Дай да похапнем, бабо! Кажете, мистър Бингъл…
— Мистър Мойнс — поправи го младият човек.
— Виноват. Мистър Мойнс, няма ли някакви известия от вашия брат Томас? Ах, жалко, жалко, какво момченце беше!…
…Виконт Ченсфилд изслуша краткия доклад на своя млад секретар.
— Нед, ти се върна бързо в Бълтън, доволен съм от теб! Сега си почини и — нито крачка от твоята кула, приятелче! Можеш да се занимаваш с живопис с мистър Джернс. Обичам моите хора да са ми винаги под ръка!
След няколко дни виконтът получи кратко съобщение от Уудро Крейг за заминаването на транспорта „Омега“. В състава на екипажа му пътуваше за Америка бръснарят Франк Вилърс. Един месец по-късно специален пратеник връчи на виконта писмо, пристигнало от Лондон. Като го отвори, виконтът се намръщи и извика Мортън.
— Дявол да го вземе — изруга господарят на Ченсфилд в голямо недоумение, — знаете ли, нашият лондонски агент Кленч пише, че никога, нито в доковете на Ист Енд, нито в болницата „Свети Вартоломей“, не е бил записван бившият търговец и докер Арвид Мойнс и нищо не се знае за сина му Едуард… В лондонската полиция тези лица също са не известни. Тук има нещо нечисто! Вземете с Крейг това дяволче на прицел, Мортън!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ПО ПЪТЯ, ВОДЕЩ НАГОРЕ
1
Едуард Мойнс стоеше пред триножника. Ателието на мистър Огюст Джернс, художник и скулптор, който служеше в Ченсфилд вече шеста година, се помещаваше под таванския етаж на страничното крило на замъка. То беше отрупано с гипсови фигури, платна, рамки, купички с бои. Десният ъгъл на стаята беше освободен от този художествен реквизит; драпиран с кадифе и коприна, ъгълът красиво се осветяваше от разсеяната светлина, падаща от двата леко завесени с пердета прозорци. Трети месец вече лейди Елен Райланд позираше тук на мистър Джернс, който рисуваше виконтесата до кръста.
При един от тези сеанси новият секретар на виконта измоли от майстора и от самата милейди разрешение също да постави триножника си и да поработи над нейния портрет. Мистър Огюст Джернс неохотно позволи на ученика си да вземе четката: засега той ограничаваше Нед само с правене на скици, като усъвършенствуваше и попълваше знанията му по перспектива и анатомия. Той рисуваше един обикновен, твърде старателен „параден“ портрет на милейди Елен в тъмна тонова гама. Картината беше претрупана с елементи на драпировката, костюма и обстановката и представляваше една акуратна, но твърде банална академична работа. Нед Мойнс изобрази милейди в обикновената й домашна дреха, на фона на светъл есенен пейзаж, по-скоро догаждан, отколкото видим. Основното в картината бяха очите, устните и ръцете на виконтесата. Те така ясно изразяваха властолюбие, коварство и жестокост, че виконтът цял
