потвърждава. Хаукърс забелязал как Мойнс трепнал и се извърнал. Значи, баба Поли, съседката на покойната майка на Бингъл, ни даде в ръцете, без сама да подозира, правилната нишка. Жената на стария чертожник, мисис Барлет, се разбъбрила пред нея…
— Зная, Слип, зная! — прекъсна го Уудро Крейг. — всичко това е… мно-о-го интересно!
Двете тежки фрегати, „Уиндзор“ и „Уелс“, вдигнаха котва от бълтънското пристанище, навлязоха в Ирландско море и като заобиколиха бреговете на Корнуелс, взеха курс към Портсмут.
Стооръдейният двупалубен „Уиндзор“ плаваше пръв. На капитанското мостче беше застанал виконт Ченсфилд с високи ботуши и мундир на офицер от кралския флот на Британия. „Уелс“ следваше в килватера на „Уиндзор“. Двата кораба виконтът беше построил, екипирал и съоръжил като подарък на негово величество от страна на съдружниците на „Северобританската компания“. Виконт Ченсфилд водеше своите кораби, за да ги присъедини към главните сили на кралския флот…
Приведен над масата, старшият чертожник мистър Уилям Барлет разглеждаше една голяма рисунка на петмачтов кораб.
— „Крал Георг III“ — мърмореше той. — прилича на „Окриленият“, но не е съвсем същият… Изработен е раз лично от нашите едновремешни кораби от корабостроителницата на мистър Патерсън! Едва ли по моретата ще се появи през следващите десет години съперник на „Окриленият“. Още два три месеца и той пак ще стане като новичък. В добри ръце ще направи още много чудеса. Засега — ад десетина потопени кораби и нито една непоправима повреда. Добра равносметка!
В бюрото влезе мистър Харвей, бившият корабен майстор, сега управляващ корабостроителницата.
— Старче! Мистър Патерсън ви кани да отидете в Ченсфилд. Някаква бърза работа. Изпратили са вече каляската да ви вземе. Оставете настрана чертежите и се облечете по-топличко.
Една двуколка с някакъв човек в нея чакаше пред вратата. Когато мистър Барлет седна, съседът му тръсна поводите и лекият екипаж бързо се понесе по заледената улица. На шосето спътникът на Барлет задържа коня и го остави да върви бавно.
— Мистър Барлет, позволете ми да ви се представя: Слип, помощник на шерифа. Трябва да се подчиня на прискръбната необходимост да ви съобщя, че сте арестуван.
Старецът изблещи очи от изненада и почувствува неприятен студ по гърба си… Само преди няколко месеца под неговата стряха прекара два дни един мил младеж, който в миналото беше твърде близък на старото му сърце… Младежът го предупреди, че крие от полицията истинското си име… Дали пък не се е натопило момчето с някоя дяволия?
Все пак старецът сметна за благоразумно да свъси вежди и да заговори с тон на възмущение:
— Защо ме заблудихте? Струва ми се, че можехте да ме предупредите в кантората! За пръв път от шестдесет години ми се случва такова нещо.
— Ако така е писано, то кога да е това ще се случи за първи път — успокои го мистър Слип.
Целият останал път измина в мълчание. Пред вратите на Ченсфилд екипажът беше посрещнат от вратаря и мистър Джоус, новия „пазач на замъка“.
— Минете оттук, мистър Барлет — заповяда Слип, показвайки витата стълба, която водеше в лявата куличка на за мъка. — тук ви очаква приятна среща със стар познайник.
Барлет беше въведен в малка кръгла стая със сводест таван. Четирите тесни стреловидни прозорци бяха с добре притворени щори. Няколко рисунки украсяваха варосаните стени. На масата се валяше албум с моливни скици.
— Помолете да дойде тук от ателието мистър Мойнс — нареди Слип на помощника си Джоус.
Щом прекрачи прага, Едуард Мойнс видя изплашеното лице на Барлет.
— Стиснете си ръцете, мистър Барлет и мистър Бингъл — нежен и зловещ глас пропя агентът. — старите приятели пак се срещат, не е ли тъй, Джордж Бингъл? Сега помъчете се да обясните защо ви е потрябвало да се вмъквате в дома на милорда под измислено име.
Младият човек хвърли бързо поглед към Барлет и без да се смути отговори безгрижно:
— За приликата ми с някой си Бингъл още преди една седмица ми каза мистър Томпсън. Тази прилика е въвела в заблуждение и вас, господа. Името и личността на Джордж Бингъл ми са неизвестни.
Джоус, младшият по чин от двамата агенти, се обърна към Барлет:
— Потвърждавате ли, че стоящият пред вас младеж е именно бившият ви ученик, някога хвърлен в затвора за съучастие в подпалването на бълтънската корабостроителница?
— Първо, моят ученик се оказа непричастен в подпалването и беше скоро освободен. Второ, аз наистина също забелязвам известна прилика между този младеж и Джордж Бингъл, но предполагам, че тя е съвсем случайна.
— Тъй, значи? Следователно, когато приехте у дома си именно този млад човек, вие не познахте в него вашия ученик?
— Н-не, не познах, и повтарям, убеден съм в случайността на тази прилика.
— Кажете, Барлет, а бихте ли познали майката на Джордж и Томас Бингъл?
— Разбира се, че ще позная жената, която идваше при мен всяка седмица за гина си. Да не би да се каните да я изровите от гроба?
— Не, няма нужда да я изравяме от гроба. Но може би ще ни кажете кой е изобразен на тази рисунка?
С тези думи мистър Джоус разтвори албума на Едуард Мойнс. Лицето на покойната леля Бингъл като живо гледаше от страницата. Като видя рисунката, Барлет разбра, че е безполезно да се съпротивлява. Наведе глава и Едуард Мойнс. Играта беше загубена…
— Виждате ли, мистър Барлет, колко напразни са опитите да измамите закона. И тъй, вие потвърждавате, че сте приюти ли Джордж Бингъл след излизането му от болницата „Свети Христофор“?
Старецът мрачно мълчеше.
— Напразно увеличавате вината си с това упорство — произнесе Слип наставнически, — защото вашата съпруга въпреки получената забрана неотдавна е разказала на бившата съседка на Бингълови, леля Поли, че у вас е идвал Джордж… А леля Поли споделила новината… със съпругата на мистър Джоус…
— Оставете стареца на мира! — рязко каза младежът.
— На драго сърце бих удовлетворил вашето желание, на драго сърце, но имам известни основания да мисля, че бълтънският съдия ще пожелае да се осведоми с каква цел почтеният мистър. Уилям Барлет е взел участие в измамването на милорда. Вие двамата ще трябва да погостувате тук, докато виконт Ченсфилд се завърне от плаването, защото ние нямаме намерение да започваме следствие без негово знание… Джордж Бингъл, в името на закона аз ви арестувам!
2
Лорд Артър Станфорд се събуди на разсъмване. Той погледна изпод завесата на леглото, видя сивеещата се зад щорите на прозореца зора и си спомни, че днес му предстои труден ден. От Ченсфилд щеше да пристигне братовчедката Елен. Това е първото й посещение в Доналд Корт, откак се бе омъжила повторно. За новия й съпруг се носят противоречиви слухове, но лицата, които изпитват удоволствие да пренасят клюки за виконта, правят това с все по-тих глас: вече не е тъй безопасно да си разваляш отношенията с господаря на Ченсфилд! Това име доби известност сред много висши среди. Впрочем братовчедката Елен пише, че ще пристигне без мъжа си, тъй като сър Фредрик тези дни тръгнал на морски поход…
Цялото затруднение е в това, че не друг, а сър Хенри Блентхил си е предложил услугите да придружи братовчедката Елен и сега срещата на двамата враждуващи джентълмени е неизбежна, защото под покрива на Доналд Корт втора седмица вече как гостува сър Хари Хартли, младият граф Елсуик.
Сър Хенри Блентхил беше стар приятел на лорд Артър, другар от детинство, а сега — добър съсед на виконт Ченсфилд и, както подмятат, твърде близък приятел на жена му. Хари Хартли е с двадесет години по-млад от лорд Артър; в неговото общество и лорд Артър се почувствува по-млад и по-безгрижен. Той почти се беше съгласил с предложението на младия си гост да направят заедно едно малко пътешествие с яхта до Норвегия, когато внезапно писмото на братовчедката Елен обърка всички карти. Да замине преди нейното пристигане би било ужасно неучтиво …
