— Да, аз съм, капитане — отвърна Бернардито, като се залавяше за перилата на носовата стълба. — Ей сега ще се кача горе при вас и ще ви съобщя отлична новина.
Втората лодка приближи до кърмовата стълба. Дежурните с любопитство се струпаха край борда. Внезапно от лодките гръмна нестроен пушечен залп. Капитан Уилсън и вторият дежурен офицер рухнаха на мостчето. В същия миг една сива сянка се метна нагоре по стълбата и с вой се нахвърли върху моряците, като ги разбутваше и разпръскваше подобно на вълк, втурнал се в кошара. А по двете стълби вече прелитаха на борда гъвкави черни тела.
Един изстрел счупи фенера. В непрогледната; тъма се развихри безпощадно клане. Карнеро се мяташе като адска фурия.
— Антонио! — прогърмя гласът на Бернардито. — При мен!
Из най-разгорещения бой изскочи Антонио. Прекрачвайки през, тела, той се приближи до тъмната фигура край борда. Бернардито стоеше със скръстени ръце на гърди. Беше съвсем спокоен.
— Това е тридесет и деветият абордаж в живота ми. — каза той на младия човек — И, струва ми се, доста успешен. Сега боят е стигнал до такава точка, че е невъзможно и из лишно да бъде управляван. Не се намесвайте в тази битка, негрите ще минат и без вас. Наблюдавайте лодките, никой от враговете да не се измъкне жив. Във водата нека се хвърлят. Там акулите и крокодилите ще се погрижат за по-нататъшната им съдба.
Негрите вече бяха разтворили люка за кубрика. Разположението на корабните помещения беше много добре известно на бойците. В кубрика гореше ярка лампа, пияни моряци се валяха в леглата, на двете маси имаше шишета и канчета. Част от пируващите вече бяха успели да изтрезнеят и се мятаха насам-натам, търсеха оръжие. Карнеро се втурна в кубрика след озверените бойци на Майни-Мфуму. Прескачайки през масата, кучето събори лампата. Маслото се разля и пламна. Едно легло се запали, огънят се прехвърли по стената… В разгара на боя никой не отиде да гаси пожара; едва когато и последният моряк в кубрика издъхна, а пламъкът вече се издигаше до тавана, Майни-Мфуму заповяда на воините си да се спасяват от горящия люк и Бернардито видя най-сетне летящите искри и пламъци.
— Стой! — никна той с такъв глас, че целият кораб потрепера. — прекратете битката! Антонио! Усмирете негрите и загасете пожара! Кораба трябва да спасим на всяка цена.
Пламъкът вече се прехвърли в салона. Подпалиха се дъските на палубния под.
При отблясъка на пожара Бернардито съзря, че около кораба се мяркат във водата десетки къдрави глави. По стълбите, котвените вериги и въжетата вече се изкачваха на палубата мъже, жени и деца. Всяка минута техният брой нарастваше. Антонио гледаше объркан този странен щурм и най-сетне по възгласите на жените се досети каква е работата.
— Капитане — викна той, — някой е пуснал слух, че корабът ще отплува. Почти целият лагер се е хвърлил във водата, за да не остане на проклетия остров!
— Накарайте ги тогава да ви подават вода. Вземете кофи, наредете хората във верига!
Пламъците вече бяха обхванали капитанското мостче. Стотици черни ръце бързо започнаха да си подават кофите с вода. Заработиха канджи и брадви. Огънят на палубата скоро беше загасен, но от кубрика се разнесе жален хрипкав вой. Около люка, водещ надолу, бушуваха пламъци. Бернардито смъкна от един убит дежурен моряк пелерината от корабно платно, нахлупи капишона на главата си и заповяда да го облеят с вода. В миг няколко кофи се изляха върху него. През горящото гърло на люка той изтича по стълбата в кубрика.
В дима нищо не можеше да се различи. Бернардито се блъсна в масата и шишетата със звънтене се търколиха на пода. Нещо изквича под крака на капитана; той се наведе и напипа твърдата козина на Карнеро.
С железен лост капитанът счупи прозореца. От нахлулия въздух пламъкът избухна още по-силно. Рухна дървената стълба, която служеше за изход. Съзнанието на Бернардито започна да се размътва — кубрика беше горещо като в пламтяща пещ. Но ето че спуснаха въжена стълба и Антонио се притича на помощ на корсаря. Двамата помъкнаха грамадното тяло на Карнеро към стълбата и го омотаха в огъващата се въжена стълба. Хората отгоре измъкнаха ранения и обгорен Карнеро навън, а след него изтеглиха от люка и двамата мъже. Скоро негрите загасиха и огъня в кубрика.
След като си отдъхна, Бернардито обходи кораба. Пожарът не беше причинил непоправими повреди, но за пълното възстановяване на шхуната щяха да отидат не по-малко от два три месеца. Новият капитан на кораба се обърна към негърския вожд Майни-Мфуму:
— Събери хората си на кърмата. Ще им кажа няколко думи.
Когато стотината негри се събраха на юта, а около двадесет бойци се разположиха по рейте на бизан мачтата158, капитанът се качи на едно буре. Младият военачалник Майни-Мфуму застана до него. Антонио донесе корабен фенер и хората видяха побелелия боец с обгорена пелерина и с черно парцалче на лицето. Настъпи пълна тишина.
— Воини на славното племе баконго, синове на басунди, майомбе, батоке и други племена на свещения Конго! — започна капитанът и Антонио дума по дума превеждаше неговата реч на езика киши-конго. — ние воювахме и победихме, защото действувахме задружно и всеки постъпваше така, както му беше заповядано. Но това е само половината от работата. Трябва да поправим кораба и да напуснем острова. Аз ще ви отведа в родината ви. Ако останем тук, ще дойдат нови кора би с топове и белите войници пак ще ви върнат в робство. Кой от вас, воини, желае това?
Като изчака да стихне ропотът в отговор на неговите думи, Бернардито продължи:
— Аз ще ви науча как да поправим този кораб, но ще трябва да работим по-бързо, отколкото работехте вчера на брега, измамени от роботърговеца О’Хири. Сега от вашите ръце зависи да вземете не пакет тютюн, а свободата си. Разбрахте ли ме, деца мои?
Сред тълпата се раздадоха одобрителни възгласи.
— Тогава знайте, че аз съм строг и взискателен баща. Аз имам шестима изпитани приятели от вашите племена. Това са моите най-големи деца Нгуру, Тоопи, Мгомбу, Нгано, Тимбу и Нори. Младият вожд Майни- Мфуму и тези шестима мъже ще ви ръководят. Онзи, който не изпълнява техните нареждания, няма да се върне във водите на Конго. Три пълни луни са необходими, за да може корабът отново да вдигне платна. Майни-Мфуму, запитай бойците си, разбраха ли всички моите думи?
— Продължавай, татко — каза младият вожд. — ти си приятел на черния народ. Всеки твой съвет ще бъде закон за хората от баконго.
— Нека сега хората, които бяха преплували неразумно на кораба, да се качат в лодките и да се върнат на брега. Заповядай на бойците да разрушат лагера и да си построят колиби за живеене, същите, каквито сте си правели в родината. А утре ще започнем да работим: поправянето на кораба не бива да се отлага.
— Гледай натам, татко! — извика внезапно Майни-Мфуму, като показваше към клисурата.
Там, над гората, се възземаше отблясък на пожар. Неговата червена светлина се смесваше с лъчите на зората. Гореше къщичката на островитяните.
По склона на планината, между горските гъсталаци, се спускаше по пътеката отряд бойци. Пред веригата вървеше Нгуру с чувал на рамо. Жените на брега поздравиха отряда с гръмки радостни викове.
Трите тежки лодки на „Глория“ вече бяха докарали на брега негрите от кораба. В лъчите на изгряващия ден черните хора с настървение разрушаваха куличките, изтръгваха коловете от стобора, чупеха вратата и навесите. Майни-Мфуму съобщи на капитана, че във водата нощните плувци бяха срещнали и удавили неколцина моряци, опитали се да се спасят с плуване. Но и негрите дадоха не малко жертви: няколко десетки се удавиха и станаха плячка на морските хищници.
Отрядът на Нгуру се приближи до водата. Черният великан седна в лодката и хвърли в нея своя чувал. Нгуру беше леко ранен с пищовен куршум през прозореца на колибата. Бернардито го посрещна при стълбата на „Глория“ и погледна въпросително тежкия чувал. Черният воин тържествено изтърси чувала и от него изтрополяха на палубата десетина глави… Новият капитан на „Глория“ извърна глава и за голямо разочарование на Нгуру, който възнамеряваше да изложи тези трофеи пред всички, заповяда да изхвърлят чувала през борда.
Когато чувалът с цялото му съдържание потъна в бездната, Бернардито погледна многозначително Антонио и каза с въздишка:
— Както изглежда, тези калпави негри не са могли да оценят доброто държание на мистър О’Хири,
