колчаните си и обтегнаха тетивата. Пленените жени закриха лицата си с ръце.
Ала едва крайният боец, четиридесетгодишният брат на Планинския орел, се беше прицелил в малкия испанец, странен тръбен звук се разнесе над долината и глас с нечувана сила, излизащ сякаш от небесата, изрече на езика на шавниите:
— Спрете, бойци! Господарят на живота се гневи на вас! Спри наказанието, о Сива мечко!
Вождът, който вече се готвеше да вдигне ръка, за да прекрати с последен сигнал петте дихания, така и замръзна в нямо изумление.
По склона на планината се спускаше странна процесия. Сред голите храсти се мяркаха дългите бели одежди на участниците в това шествие. Напред вървяха двама вестители индианци с дълги черни тръби. До тях крачеше висок юноша. Той държеше завързан с ремък грамаден сив вълк; такива вълци никога не е имало нито в горите, нито в прериите. След тях вървяха четирима чернокожи великани. Лицата им с цвят на гарваново крило бяха украсени с тънки нарези от носа към ушите. Върху раменете си те крепяха носилка. На вратовете на предните двама носачи висяха барабани. Нито един от участниците в шествието нямаше оръжие.
Четиримата негри атлети свалиха носилката на земята. От нея излезе висок човек с бяла чалма върху сребреещите коси. В същото време един от вестителите затръби с тръбата си, а двамата предни негри нещо извикаха и заудряха барабаните. Младежът с вълка властно разтвори кръга на зрителите. Двамата носачи се приведоха, подхванаха полите на дрехата на стареца и под оглушителните звуци на тръбата и барабаните шествието влезе в средата на кръга.
Водачът на пришелците заговори на английски:
— Воини на честното племе на Планинския орел и ти, храбър и справедлив Сива мечко, изслушайте важна вест. Заслепени от злоба, вие осъдихте на жестоко наказание съвсем невинни хора. Знай, о Сива мечко, че кръвта на твоя баща проляха не тези хора, а хитрите ингилизи от военния форт.
Преводачът, индианец онондага, започна да превежда казаното на езика на шавниите. Сивата мечка нетърпеливо прекъсна преводача:
— Кой си ти, странни бледолики, и откъде можеш да знаеш ти от чия ръка е паднал Планинският орел? Тебе те нямаше в Синята долина, когато ножът на белия човек прониза гръдта на нашия баща. Как ще ми докажеш ти, че устата ти не изричат лъжа?
— Маловерни! Ей сега аз ще докажа това не само на тебе, но и на целия твой народ!
И обръщайки се към тялото на Планинския орел, положено на високата погребална клада, пришелецът произнесе:
— О, мъдри вожде, чийто дух сега свободно се възнася във вечните ловни полета! Твоите рани зоват за мъст. Помогни на своите осиротели чада да настигнат истинските злодеи. Развържете пленниците, бойци! Аз сам ще застана на вашата клада. Приближете се, за да можете всички да види те онова, което виждам аз.
Подчинявайки се на хипнотичната сила, която се излъчваше от този магьосник, индианците развързаха пленниците. Но вместо да се приближат към него, предните зрители, избутвайки задните, започнаха да отстъпват от средата на кръга. Магьосникът изчака, докато малкият испанец се отдалечи от стълба. Около непознатия чародей вече се образува широко празно пространство. Разтърквайки отеклите от вървите ръце, момчето премина по това празно пространство покрай магьосника.
Коленичилата стара испанка се изправи и в порив на радост простря ръце към момчето. Нейните две млади спътнички, поразени от безгранично учудване, местеха погледите си от магьосника върху младия човек, който водеше кучето. Не вярваше на очите си и Алфред Мърей. Но как да не познае този глас, който няколко години изпълваше всички усои на пустинния остров…
Белият чародей се изправи на възвишението, от което току що бе слязъл малкият испанец. Момчето, вече в прегръдките на своята баба, не откъсваше погледа си от непознатия. Поразителна беше приликата между пришелеца, застанал сега до стълба, и слабичкото личице на Диего! Ала непознатият се стараеше да не поглежда от възвишението към момчето и да не среща неговия втренчен, учуден поглед.
Чародеят кимна на своите спътници. Пронизителната музика от тръби и барабани се възобнови, но сега към тази музика се присъединиха и възторжените викове на пленените негри. Под този адски шум и възгласи човекът докосна с ръка лявото си око, натисна леко клепача и за ужас на червените и черни зрители… измъкна собственото си око. Държейки окото на длан, той бавно го издигна над онемялата тълпа. В кръга, който още повече се беше разширил, мигновено настъпи пълно безмълвие. Звучеше само металическият глас на чародея, а преводачът онондага хвърляше бавно след непознатия думите в тази гробна тишина:
— Всевиждащо око, немигащо око, ти вече гледаш в миналото. За теб няма скрити тайни. Ти ще възвестиш истината чрез моите уста. Внимавайте! Всевиждащото око ми показва угощение в дома на Белия баща на Синята долина. Ето аз виждам Планинския орел. Той седи отдясно на господаря на дома. В ръцете на домакина има голям нож. Той реже с него еленово месо. Ето храбрия Прерийния вълк пирува редом с френския колонист. В къщата са дошли коварните ингилизи от форта. На устата им има усмивка, а в сърцата им — змийско кълбо. Аз виждам как един мъж с червени мустаци, когото наричат сержант Линс, тихичко се приближава до малката масичка в ъгъла. Спомни си, о Сива мечко, какво е имало на тази масичка! Припомни ли си, вожде? Отговори ми.
— Слугите оставяха там блюдата и излишните съдове.
— Припомни си по-добре, о вожде!
— Стой! Там лежеше черният нож на домакина!
— Вярно е, вожде! Всевиждащо око, води ме по-нататък през мрака на минали дни! Виждам как ингилизите си отиват, а сержант Линс крие под мундира си черния нож на домакина. Ето индианските гости са заспали. Две сенки се промъкват от форта в градината на Мърей. Това са изменникът и дезертьорът сержант Франк Вилърс и неговият помощник — предателят Енох Легерзен. О, аз виждам защо са се вмъкнали те през нощта в чуждо имение: ингилизите искат силна омраза да заслепи индианците. И ето тия двама злодеи се промъкват незабелязано. Те се качват на верандата. Там пази един черен мъж, но той е изпил много вино, и главата му пада на гърдите. Той спи, а двамата злодеи отварят прозореца. Ето те влязоха в ъгловата стая, ето запалиха свещ. О, страшна картина! Франк изважда черния нож на Мърей и го впива в гръдта на Планинския орел. О, мъка, мъка, как тече кръвта на убития! Злодеите загасиха свещта. Ето от прозореца излезе Енох. След него се измъква Франк Вилърс. Те плътно затвориха прозореца. Пазачът негър спи както преди и злодеите се скриха. Къде отиват те? Те отиват при белия капитан Бърнс и получават от него награда за подлото убийство. Ето кой е насочил ръката на убийците! Но царят на боговете не може да търпи зло! Той изпраща в Синята долина двеста храбри воини, за да накажат Бърнс, а на мен заповяда бързо да отида във вигвамите на индианците и да попреча на убийството на невинните.
Капитан Бърнс вече не командува форта. Ето той седи в крепостния затвор заедно с всички свои съучастници… Но не, седемте негодници избягаха от форта, за да се скрият от възмездието вдън горите. Мигар злодеите са намерили приют в твоя вигвам, Сива мечко? О, измамени сине на Планинския орел! Ти си им дал отпочинали коне, ти си приютил край своето огнище онзи, който изми мръсните си ръце в кръвта на твоя баща. Сега те се промъкват към английския форт. Прати потеря след тях и ти ще настигнеш убийците.
Чародеят постави отново окото си на място. Невъобразима суматоха се вдигна в стана. Двадесетина бойци вече водеха коне. След няколко мига само снежен прах се виеше над горската пътека, която водеше нататък по долината.
Индианските бойци изпратиха на връщане бившите пленници почти до самата долина. Всевиждащото око следеше как тръгна върволицата пътници. В лека индианска шейна бойците положиха почтително старата жена с черна наметка… Колко се искаше на непознатия чародей да се спусне към тази шейна! Но враговете още не бяха заловени… И Всевиждащото око със свитата си остана да чака завръщането на индианците, които се бяха втурнали да догонят бегълците от форта.
Наложи се да чакат до вечерта. Вече на мръкване бойците доведоха в стана шестимата нови пленници начело с мрачния, разтревожен Бърнс. Той подушваше, че не току така е била изпратена подире им потеря! Сред новите пленници липсваше само сержант Линс: ранен в престрелката, той беше паднал от високата урва в една снежна пряспа.
Сивата мечка беше заповядал от по-рано да пренесат в неговия вигвам тежко ранения боец
