При сивата утринна светлина Бернардито търсеше острова и не намираше познатите очертания на. Скалистия връх. Там, където моряците бяха свикнали да виждат този връх, сега се възправяше черен стълб дим, приличен на гигантска пиния. Плоската й корона беше покрила половината небе. От време на време тази черна гъба се озаряваше отдолу от пурпурен отблясък и към небето се издигаха облаци бяла пара. След това през парите и дима изригваха искри: огнени потоци пълзяха по долините. С далекогледа можеше да се видят летящи нагоре каменни блокове.
През плясъка на водата о бордовете и шума на вятъра във въжетата на яхтата моряците ясно дочуха глухи гръмотевични тътнежи: на острова беше изригнал вулкан, отворили се бяха два нови кратера и разтопена лава се стичаше по склоновете като няколко огнени реки. Изригването на вулкана се придружаваше с подземни трусове и боботене. Разбуденият островен вулкан беше център на земетресението и силата на изригването беше такава, че всичко живо на острова се превръщаше в прах и пепел, а каменните основи на острова се рушеха. След като превъзмогна вълната, „Толоса“ запази предишния си курс. Към морския мирис се примеси и лютивата сярна воня, а парцали пепел все по-гъсто покриваха корабната палуба. Вятърът непрестанно се менеше. Безредните му пориви ту помагаха в плаването на кораба, ту хвърляха насреща му черни облаци дим.
Томас Бингъл пръв забеляза от капитанското мостче на „Толоса“ едно тъмно продълговато петънце върху водата. То се гмуркаше сред вълните на пет мили разстояние от „Толоса“, източно от основния й курс.
Капитан Бернардито установи, че това е голям сал и отправи „Толоса“ към него. След половин час моряците от яхтата можаха с просто око да видят дървен сал, отрупан с хора. В средата на сала се извишаваха мачти, закрепени с подпорки. На мачтите беше опънато платно. Салът, свързан като отделни хоризонтални части, се люлееше върху вълните, наподобявайки движението на разрошена опашка на детско хвърчило. Няколко десетки хора работеха с веслата.
През далекогледа си капитанът на „Толоса“ разпозна стария Брентли с неговата триъгълна шапка и морския мундир. Бернардито насочи „Толоса“ към сала.
Не беше лесно да прехвърлят хората от сала на кораба при такова силно вълнение. Свързаните с въжета части на сала се гърчеха, като повтаряха всички люшкания на морската повърхност, а леката яхта ту се гмуркаше в ями, ту изскачаше из водата, оголвайки дъното си едва ли не до кила. Моряците спуснаха въжени топки, за да предпазят борда от пробиване, и приготвиха канджи. Хората от сала уловиха хвърлените им от кораба въжа. По танцуващите въжени стълби, залавяйки се за услужливо предлаганите въжа, спасените се изкачваха на борда. Хората предаваха от ръка на ръка крещящите деца, завити в одеяла и чаршафи. Най-сетне всички пасажери от сала благополучно се прехвърлиха на яхтата.
Облаци дим и пара покриха целия остров и се разстлаха далеч над водата. Много силни тласъци отново развълнуваха повърхността на океана и предизвикаха появата на нови водни планини. Изви се вихър. Той изскубваше пяната от гребените и въртеше цели облаци падаща пепел.
Когато корабът легна на обратен курс, около него стана тъмно: развихрената пепел закри хоризонта, сякаш над морето се разрази небивала черна виелица.
До вечерта яхтата не се реши да приближи веригата подводни скали: след земетресението тук можеха да изникнат нови рифове. Океанът още се вълнуваше, но облаците бяха загубили червената си отсянка; огнените реки на острова помръкнаха.
Иззад морските хребети се показа слънцето, малиновочервено през облаците дим. Вятърът отново взе прежната си югозападна посока и разпръсна задушливата сярна воня. Вълнението отслабна.
Измежду хората, спасени от „Толоса“, беше и жената на Бернардито. Чарлз и Антонио я посрещнаха на стълбата. Докато Доротея се кръстеше и целуваше сина си и брата си, Бернардито стоеше настрани и се усмихваше.
Капитан Брентли разказа, че подземните трусове започнали през нощта преди три дни, а едно денонощие след първия злокобен сигнал се разразило катастрофално земетресение. След първите страшни трусове Брентли събрал цялото население на острова на пясъчната плитчина. Той имал на разположение само няколко мъже негри, тъй като почти цялото мъжко население на селището Буено Рио отишло с капьора „Тримата идалго“ във Франция. Брентли накарал жителите да разглобят на брега няколко дървени постройки и да направят сал. Опитният стар моряк наредил да го сглобят на отделни, свързани една с друга площадки. И благодарение на неговата предвидливост този гъвкав сал устоял на вълните исполини. Но гребенът на първата вълна помел през борда на сала половината от островитяните и една част от припасите им. Няколко души били загинали на острова: те пропаднали в пукнатините или пък изгорели живи. Камила Милс, жената на Дик, също беше спасена, и то само благодарение на мъжеството и хладнокръвието на Брентли.
Страшната катастрофа завърши. Четирите древни стихии — въздухът, водата, земята и огънят, се успокоиха и капитан Бернардито пожела да разгледа отблизо своя остров.
Студен вятър разпръсна облаците дим, пепел и мъгла. Капитанът дълго се вглеждаше през далекогледа, след това обърна яхтата и се приближи на десетина мили от острова. Антонио и Чарлз стояха до капитана. И тримата разглеждаха мълчаливо безредно струпаните, изцяло покрити с пепел каменни грамади и островърхи рифове. Над морето се издигаха причудливи арки и порти, образувани от застинала лава. През голите почернели канари вълните се прехвърляха и лижеха купищата изригнати каменни маси. Това бе останало само от цветущия остров Чарлз и от селището Буено Рио. Над развалините кръжаха ята птици; те също не можеха да разпознаят своите скали и гнезда.
Остров Чарлз вече не съществуваше.
— Обзалагам се — каза най-сетне капитан Бернардито, — че мистър Бленърд, новоназначеният губернатор на острова, няма да допусне и мисъл за земетресение. На всички стари лордове в парламента и адмиралтейството той с най-голямо негодувание ще разкаже как пиратът Бернардито Луис му е откраднал под носа цял британски остров!
6
През нощта корабът достигна веригата подводни рифове. Луната се издигна и пасажерите на яхтата се струпаха на палубата. На „Толоса“ стана много тясно. Хората се наместиха в дъното на трюмовете, но те вече идваха на себе си след преживените премеждия. Островитяните узнаха, че засега ще отидат в Италия, където младият синьор д’Еляно ще им помогне да си устроят нов живот. Тук-там по палубите вече се чуваха смехове, дрънчеше китара и плахо се раждаше първата песен.
„Толоса“ хвърли котва пред ивицата подводни скали. Нощта беше топла. При лунните лъчи матово се чернееха зъберите на нови рифове, голи и плъзгави. Тръпката, разтърсила земните недра, беше издигнала на повърхността на океана тези камъни и сега те стърчаха над водата подобно на озъбена хищна паст.
Чарлз седеше на кърмата заедно с майка си. Той разказваше на Доротея последната страница от ченсфилдската хроника, оная мрачна страница, с която завършваше старата детска приказка за Леопарда.
С изгрева на слънцето хората вдигнаха котва и потеглиха на път към своите нови съдби. Далеч на север се скриха белите платна и водите на загиналия остров опустяха.
Сред океанската пустиня останаха грамадите от мъртъв, опушен камък. Изминаха много години, преди на него отново да се раззеленеят треви и да свият гнезда птици. Най-бурният от океаните както преди отмерено редуваше под съзвездието Южен кръст своите приливи и отливи, разтърсвайки с бури твърдта, и прибоят превръщаше острите каменни отломки в кръгъл, огладен чакъл…
…А на летящото напред корабче под белите платна смели люде, изпитани в боеве с несгодите, до късна нощ говореха и пееха за новия живот. Звездите, океанът и вятърът слушаха думите им. Не само за близките си мислеха те, но и за пътя, по който хората трябва да вървят за в бъдеще. В своите светли и смели мечти те продължаваха да вярват, че сред света на насилие и робство ще могат да основат първия Град на слънцето. Но те разбираха, че само нови поколения от смели хора, живеещи по волните простори на земята, освободена от страшната власт на златото, ще могат да изградят Град на слънцето за цялото огромно семейство на човечеството. Те се надяваха, че това ще стане скоро.
