плаща, щом тази работа се извършва от машината. При нея може да се постави седемгодишно момченце или момиченце и те отлично ще помагат на машината по шестнадесет часа в денонощието за един жалък фартинг и за десетина юмрука отгоре. Срамно е да се каже: господата в парламента разрешиха да се приемат във фабриките деца от петгодишна възраст… И всичко това направиха дяволските машини!
Тълпата глухо шумеше и приближаваше до главния вход. Тук, пред тази позната, омразна порта шествието спря. Широкият двор и цеховете на всички фабрики бяха като запустели. От небето падаха снежинки и постепенно превръщаха двора в равна целина, по която нямаше никакви стъпки. Портата беше затворена отвътре. В двора край нея се разхождаха дебелият констебъл и двамата му помощници.
Хората забарабаниха по чугунената порта. Констебълът излезе през вратичката на улицата и заговори на работниците. Вместо общоприетите думи за човешка реч той издаде няколко лаещи звука, които означаваха, че народът трябва да се разотиде по домовете си и че днес няма да ги пуснат във фабриката.
От фабричната канцелария забърза към портата едно дребно човече с перука със сплитка. В ръката си държеше лорнет и тетрадка с някакви списъци.
— Старшият надзирател на господаря — зашепнаха в тълпата, — на онзи, който иска да замени нашите ръце с железни машини!
С висок, тънък глас, сложил лорнета до очите си, надзирателят викна на събралите се:
— Какво е това сборище? Ако сте решили да работите елате утре един по един. Вкупом няма да ви пусна. А сега бъдете благоразумни и си идете по домовете!
Внезапно пред портата израсна фигурата на човека, приличащ на кромуелски проповедник. Снежинките падаха по посивелите му разчорлени коси.
— Хора! — завика той пронизително. — Не слушайте този изверг! Вместо божи души той поставя в цеховете железни машини, тези рожби на сатаната. Те се хранят с човешка кръв. Техните жертви са неизброими. Подир машините се прокрадват гладът, сиромашията, осакатяването. Да разбием изделия та на Велзевула! Напред, смелчаци, напред, братя, след мен!
Докато ораторът с жар говореше на тълпата, един възнисък, мургав мъж, придружаван от няколко ловки хлапета, бързо прескочи оградата и, изтласка надзирателя от портата. С един удар на лоста човекът отмести тежките запънки. Констебълът и помощниците му бяха повалени на земята от тълпата, нахлула през портата. Няколко писари и майстори изскочиха от канцеларията, за да се притекат на помощ на констебъла и старшия надзирател, но се спряха нерешително насред пътя. Надзирателят, загубил лорнета и тетрадката, благоразумно се скри зад техните гърбове и сега с викове ги подтикваше към настъпателни действия. Помощникът на констебъла се измъкна от тълпата, метна се на един кон и се понесе в галоп нагоре по Съборна.
Хората вече разбиваха вратите на цеховете. Звънтяха изпочупените стъкла, падаше мазилката, трещяха вратите. Дочуха се удари по метал и пукот на разкъсваните платна, още обтегнати по рамките на становете. Машини, сандъци, врати, дори пейки и столчета — всичко се разлетя под ударите на чуковете.
В това време мургавият човек, който беше отворил портата, ловко се изкачи на тавана на шаячния цех и навеждайки се над камара парцали, запали огън. Скоро от прозорците на тавана заизлизаха червени огнени езици и лютив черен дим.
В този миг чифт разпенени пръхтящи коне вкараха през портата лек жълт кабриолет. Без да дочака кочияша да стегне юздите и да спре колата, пътуващият в нея скочи на земята. Пред погледа му застанаха изплашените писари, притиснали се до стената на канцеларията, и обзетите от ярост жени и деца в двора.
— Норуард! Управителят! Смърт, смърт за него — уха се викове.
По управителя полетяха камъни.
Съобразявайки, че пред себе си има само тези слаби противници, Норуард се спусна с шпага сред тълпата и като нанасяше надясно и наляво свистящи удари по главите, се вмъкна през вратата в тухлената пристройка на предачния цех, откъдето долитаха трясъците на чупените машини. Тук сурови, мълчаливи мъже удряха с чукове по лостовете и мотовилките на предачните машини. Като ги видя, Норуард започна да отстъпва към вратата. Пред него израсна фигурата на дългокосия проповедник. Управителят извади пищова си… Работниците се изстъпиха напред, прикривайки своя водач. На един дюйм от главата на Норуард профуча брадва. Управителят пронизително запищя и на четири крака, с маймунска ловкост, изскочи от пристройката.
Намерил се отново на двора, той видя тълпата жени, които излизаха тичешком из шаячния цех, обхванат вече от пламъци. До него гореше въжарският завод. Трите конни впряга на пожарната команда се втурнаха през разтворените врати, като газеха и събаряха срещнатите, а зад оградата вече засвяткаха щиковете и мундирите на кралските драгуни. Войниците обкръжиха целия район и ловяха разбягалите се работници. Норуард ги обсипваше с псувни и проклятия.
В дъното на двора край бояджийницата една група от най-непримиримите разрушители още продължаваше да размахва чукове. Офицерът ги забеляза и изкомандува на стрелците си. Щракнаха ударниците. Изтрещя залп. Снегът почервеня от кръв. Жени нададоха отчаяни викове, някой изстена… Войниците пълнеха отново пушките си. Неколцина драгуни се спуснаха да преследват последната група работници; отбранявайки се с ловджийски пушки, те се отдръпваха към реката. Техният водач им показа С ръка шлепа при кея. Десет дванадесет души се спуснаха натам и се хвърлиха от шлепа в ледената вода. След тях се раздаде втори пушечен залп, но бегълците бяха достигнали отвъдния бряг и се скриха в мрака на нощта.
На двора се валяха части от изпочупени машини, лостове, брадви, ловджийски пушки, шапки, късове от конопено платно, тлееща прежда. Високо стенеха ранените. Драгуните подкараха към портата начумерена тълпа арестувани — поред неумолимия кралски закон92 тези хора ги очакваше бесилка… Мургавият мъж, който бе успял да подпали няколко от постройките на „Бълтънска манифактура“, чу първия залп, когато седеше под покрива на бояджийския цех. Време беше и за него да помисли за спасение! Той бързо смъкна от себе си тлеещата куртка и престилката на занаятчия. Под тях се оказа празнична камизола, пристегната с колан със скъп испански кинжал и тежък пищов. Из пазвата си той извади кадифена баретка и прикри с нея своите къдрави коси, а на лявата си ръка надяна оловен бокс.
Констебълът вече се изкачваше на тавана, където занаятчията току що бе завършил своето преобразяване в елегантен джентълмен. Тримата му помощници стояха долу под подвижната стълба.
Полицейският едва бе успял да се вмъкне приведен в тъмнината под покрива и преоблеченият мъж го удари с дръжката на пищова. Тялото на полицейския се просна неподвижно на пода на тавана. Човекът с камизолата се подаде през прозореца.
— Бързайте насам — никна той надолу, — тук се крие още някой!
Тримата полицаи забързаха нагоре по стълбата. Щом последният от тях се качи, човекът с камизолата скочи долу и след като отмахна стълбата, отиде право при Норуард.
— Сър — посочи той с пищова си към тавана, който беше напуснал, — изпратете насам войници. Там още се крият тези разбойници.
Докато Норуард се разпореждаше, непознатият спокойно излезе през портата, разбута властно веригата от войници и чак на улицата се обърна. Войниците обстрелваха залпово таванския прозорец …
Непознатият свърна в напречната улица и забеляза в двора на една къща няколко оседлани коня под охраната на един войник. Беглецът се приближи до стълба, за който бяха привързани конете, и рязко заповяда на войника да му доведе неговия кон.
— Вашия кон ли? Вие грешите, аз не ви познавам, ваша милост!
В следния миг войникът лежеше на земята, повален от удара на бокса. Непознатият си избра кон, пристегна отпуснатия колан и сложи юзда на коня. След като излезе на тъмната странична улица, той погна коня в галоп и препуска няколко мили до странноприемницата „Бялата мечка“. На двора непознатият предаде коня си като някакъв знатен пътешественик, но не влезе в странноприемницата, а продължи пътя си пеша и стигна до противоположния край на града. Той почука на прозореца на първия етаж на една голяма тухлена къща на Чарджънт стрийт.
— Вие ли сте, мистър Ханслоу? — запита женски глас. — О, с каква красива камизола сте днес!
— Кажете, мисис Бингъл, кога се връща от училище вашият Томас?
— Иде си в събота по пладне, а в понеделник сутринта пак отива в пансиона на мистър Чейзуик за цяла
