Този път самият собственик на кръчмата, знаменитият и тайнствен Уудро Крейг, се измъкна иззад тезгяха, за да посрещне пътешественика с индийската куртка и неговите спътници. Моряците, които пристигнаха с този пътешественик, веднага намериха много събеседници в общата зала; тежките торби бързо се озоваха в най-подредената от горните стаи, където Уудро придружи и пътешественика. Вратата зад тях се затвори и пристигналият хвърли широкополата си шапка, която покри изведнъж едва ли не половината от масата.
— Ти се върна тъкмо навреме, Джузепе — каза собственикът на кръчмата. — откакто Фернандо направи на Макрайл онази визита, у нас в Бълтън стана неспокойно. Райланд заповяда да наблюдаваме всички пристигащи. Ти видя ли моите момчета на пристанището? Умножиха ни се тревогите.
Преди моите хора работеха само за Райланд, а сега имам цяло детективско бюро. Тридесетина частни агенти, разбираш ли? За полицията ловя крадци и фалшификатори; за ревнивците следя жените им; за фабрикантите намирам шпиони; случва се да изпълнявам и специални частни поръчки… Това е доходно! А снощи ме извика лично полковник Хауерстън. Слушал ли си за него?
— За полковник Хауерстън ли? Началникът на тайната канцелария при военния министър? Мигар полковникът сега е в Бълтън?
— Пристигна снощи с двама офицери от щаба; отседнал е в „Бялата мечка“. Отдавна търсят някакъв опасен проповедник. Появил се е тук отскоро, за да всява смут сред работниците. Нарича се Елиът Меджерсън. В Бълтън той е станал ръководител на тайното братство на разрушителите на машини и полковник Хауерстън закъсня само с няколко часа за пожара в „Бълтънска манифактура“.
— Как, мигар изгоря „Голямата манифактура“?
— Вчера. Целият Бълтън е на крак. Хауерстън ме замоли да му помогна да заловим Меджерсън и неговите „братя лудити“. Меджерсън има помощник, май че не е от тукашните, много ловко момче. Пуснах по следите им моя съдружник Линс и най-опитния от агентите — Франк Бялката. Помниш ли го?
— Някогашният измамник картоиграч ли? Помня го! Кажи, Уудро, успя ли да узнаеш нещо ново за Фернандо? Райланд настоява Фернандо Диас да бъде унищожен на всяка цена.
— Той изчезна от Бълтън, а, както изглежда, и от Англия.
— Без съмнение Фернандо е имал тука съучастници. Той преследва Леопард Грели и трябва да дойде пак. Кой би могъл да знае, че камъкът е бил у Мак?
— За това би могъл да се досети Лоусън, бившият оценител. Само той е виждал елмаза в ръцете на Мак.
— Не си ли опитвал да поразчовъркаш този Лоусън?
— Това не е лесно: той живее в пристанището и познава всичките ми хора по лице. Съветвам те, Джузепе, да се настаниш у него за няколко дни. Той дава къщичката си под наем на пътници. Като чужденец ти навярно ще можеш да узнаеш нещо от него. Още днес иди при него, така, както си облечен… А сега разказвай, какви новини донесе от Леопарда?
— Той спечели добра пара от една партида негри. Ние с Джефри ги продадохме в Америка, над шестстотин души… Ето ги! — пътешественикът посочи торбите. — днес ще отнеса тези торбички в банката на Ленди. „Глория“ и „Доротея“ тръгнаха сега за Южна Африка да ловят кафри и зулуси. Леопарда не обича утъпканите пътища към Златния бряг или Гамбия; в Южна Африка той ще вземе негрите по-евтино и това ще му донесе още двадесетина хиляди. На Леопарда му трябват пари, той е замислил големи работи. Ще се строят тухларница и железолеярен завод, нова тъкачна, нова памукопредачна фабрика; „Бълтънска манифактура“ ще трябва да се разрасне двойно. А сигурно и корабостроителницата на Патерсън Грели ще сложи в джоба си, както и банката на Ленди…
— Е, на добър му час! Как е неговата лейди?
— Тя едва ли ще се върне в Ченсфилд. Там навярно скоро ще се появи друга една по-сговорчива лейди.
— А как смята да се раздели с първата?
— Тя или ще получи развод, или… в морето не са редки нещастните случаи! Добре, че се сетих. Джакомо заръча да не изпускаш от погледа си кантората на Томпсън.
— Аз я следя с четири очи. Успях да подкупя адвокатския файтонджия Флетчър и Дженкинс, старшия клерк на кантората. Чрез Дженкинс, боцмана Бутби и капитан Блякууд аз набирам моряци за „Окриленият“. Ти, Джузепе, ще отидеш на „Окриленият“ като първи помощник. Можеш днес да се запознаеш тук с твоя бъдещ капитан, когото Джакомо примами от „Кръстоносец“. Умен моряк е, но се страхувам, че е натъпкан с честност като шерденче фаршировано с елдена каша. Ти ще трябва да се заемеш с неговото възпитание. Днес ще подпишете вашите контракти в кантората на Томпсън; там в шест часа вечерта ще намериш управителя на компанията мистър Норуард и новия капитан — Блякууд. Ех, поплавал бих и аз с вас, но проклетите патерици ме държат в „Утробата на кита“ като пророк Йона95.
След като съобщи всичко това, кръчмарят закуцука със своите патерици надолу. Този ден в голямата зала цареше необикновено оживление. Щом кръчмарят зае мястото си зад тезгяха, моряците поединично и на цели групи започнаха да идват към този олтар на кръчмата. Уудро отговаряше късо на поздравите, вглеждаше се в застаналите пред него и записваше някои имена в едно омазнено синьо тефтерче. На всички ония, които бяха удостоени с честта да попаднат на страниците на това тефтерче, се откриваше нов кредит. Останалите ги гледаха със завист.
След пладне в кръчмата се яви новият капитан на „Окриленият“ мистър Блякууд. В отделна стая той разговаря с всеки от членовете на бъдещия екипаж. Един измежду първите, който отиде при него, беше слаб мъж с хлътнали очи и пръстен цвят на лицето. Капитанът хвърли поглед върху документите му.
„Джеймс Колгрев, рисувач и гравьор“ — прочете морякът. Той погледна недоверчиво хлътналите бузи и мършавите ръце на гравьора.
— Отдавна ли си оставил професията си, Колгрев? — запита капитанът.
— Да, сър, вече четири години… От две години плавам като моряк.
— А какво ви подтиква към това?
— Ах, сър, то е една печална история. Тя разби сърцето на майка ми. Мистър Крейг добре знае моята съдба.
Уудро Крейг наистина добре знаеше историята на този човек. Нуждата и лишенията заставили младия майстор да приеме една частна поръчка за изготвяне на някакъв брачен документ. Поръчката била изпълнена, при което гравьорът Колгрев толкова успешно конкурирал държавните органи, че изготвеният документ напълно задоволил и клиента, и британските власти. След известно време Колгрев опитал силите си на попрището на конкуренцията с банкнотната печатарска машина и още при първия твърде наивен опит попаднал зад решетките на бълтънската крепост затвор. Комичността на опита, седемнадесет годишната възраст на престъпника и намесата на един важен застъпник подтикнали съдията да произнесе твърде лека присъда; след две години Колгрев се оказал на свобода и се явил в пристанището, за да предложи услугите си на всеки капитан, който би се съгласил да го отведе по-далеч от Англия. Уудро Крейг познал на пристанището бившия гравьор, спомнил си за документа и назначил Колгрев за моряк в един каботажен кораб96.
Сега Уудро сметна за по-добре да прехвърли Колгрев в състава на екипажа на „Окриленият“.
Боцманът на капьора Джон Бутби и старшият клерк на кантората на Томпсън, сухият мистър Дженкинс, подаваха на моряците листовете с контрактите и голямо перо. Не всички моряци умееха да подписват името си, мнозина поставяха кръстчета и кръгчета и тогава заради тях се подписваше Дженкинс. След това той със скърцащ глас прочиташе високо думите на контракта и морякът, без да се мъчи да вникне в мъглявите юридически формули, се отправяше с вързопчето си под мишница към доковете на Патерсън.
Когато вечерните светлини на града приветливо замигаха в замъгления въздух, целият екипаж на „Окриленият“, наброяващ над триста души, беше вече на борда, а капитан Блякууд се отправи за кантората, да подпише контракта си.
2
Мисис Бингъл събра в един вързоп току що изгладеното бельо на своя стар клиент Ендрю Лоусън; след като сложи катинара на вратата, тя се отправи към пристанището, за неговата къщичка.
