Пред къщата забеляза една каляска. Мистър Лоусън посрещаше нов наемател. Пристигнал бе вероятно отдалеч. Пътникът беше облечен с необикновен кожен костюм, украсен с ресни и индийско везмо. Багажът му се състоеше от един голям черен куфар. Перачката почака до вратата, докато мине суматохата в къщи. Когато празният кеб си замина, мисис Бингъл почука на прозореца. Отначало в стаята залая пуделът, след това се отвори задната врата. Слугата на хазаина надзърна в двора.
— Мистър Лоусън е зает — каза той. — седнете, мисис Бингъл, и разкажете какво ново се чува из града.
— Ох, Грегъри, няма да повярвате какви чудни неща станаха днес пред очите ми! Вие знаете, че преди няколко дни аз също взех наемател, много спокоен самотен човек, пристигнал току-що…
Бентът на мълчанието, твърде дълго задържащ стихията на женското красноречие, най-сетне се разкъса и първата жертва на рукналия поток се оказа Грегъри. Мисис Бингъл разказваше вдъхновено. Лицето й почервеня, а в очите й пламнаха искри. Тя не разказваше, тя просто изобразяваше с лицето си всичко, на което беше станала свидетелка в стаята на своя наемател…
В съседното помещение мистър Лоусън разговаряше с новия наемател. Като чу гласа на мисис Бингъл, Лоусън прекъсна разговора и напусна стаята на новодошлия, за да се разплати с перачката. Пътникът отдавна вече се вслушваше в художественото повествование зад стената. След излизането на Лоусън, той прекрачи в кухнята, където ораторствуваше перачката. В този миг мисис Бингъл изобразяваше с помощта на вързопа и със стола как нейният наемател, преобразен в латернаджия, напуска квартирата с малкия Томас.
Новият наемател на Лоусън се осведоми дали мисис Бингъл не е перачка и прибави, че има голяма нужда от такъв род услуги. Мисис Бингъл направи нещо като реверанс и новодошлият я покани в стаята си. Той й предаде няколко смени превъзходно холандско бельо, които измъкна от черния куфар, и предварително й заплати тъй щедро, че перачката се разля в благодарности. Новодошлият й направи комплимент за фините маниери и изказа предположение, че мисис е изпаднала в сегашното си скромно положение без съмнение само по силата на неочаквани жизнени несгоди.
Разбира се, след четвърт час новопристигналият вече беше посветен в биографията на мистър Джон Бингъл и на съпругата му по-подробно, отколкото в работите на най-близките си роднини. Смъртта на майстора, намесата на лейди Емили Райланд в съдбата па вдовицата и нейните деца, коледната трапеза у мистър Томпсън и накрай всичко случило се през последната нощ беше изложено на пътника също тъй вдъхновено, както и на предишния слушател. Когато разказът стигна до момента как нейният наемател мистър Ханслоу се завърнал през нощта с елегантна камизола, очите на новодошлия приеха сънно и безучастно изражение. Украсявайки повествованието си с все по-ярки подробности, мисис Бингъл предаде впечатленията си от предутринното посещение на мрачния старец, който излязъл от квартирата с друго облекло и оставил в стаята на квартиранта не само избелялата си куртка, но дори и част от своите коси. Накрай бъбривата особа разказа на уморения си слушател за необикновената трансформация на самия мистър Ханслоу, отначало в красавец пред огледалото, а след това в стар латернаджия.
— Забравих да кажа още, че мистър Ханслоу за първи път свали пред огледалото ръкавицата от лявата си ръка и аз видях неговата длан на ръката липсва един пръст, а в ръкавицата този пръст е просто натъпкан с памук!
— А къде отведе той вашето момче? — запита пътникът със сънлив глас.
— Това не знам, сър.
Главата на новодошлия започна да се скланя на гърдите. Той погледна събеседницата си е помътнял поглед.
— Извинете, мисис Бингъл — каза той, — вие ми доставихте голямо удоволствие с зашия разказ, но аз се чувствувам много изморен. На драго сърце те ви изслушам пак, когато донесете бельото. Довиждане!
Когато влезе при наемателя си, мистър Лоусън го завари вече да спи в креслото. Сърдейки се па женската бъбривост, която беше изморила госта повече, отколкото морското пътешествие, старецът затвори вратата.
В това време Грегъри бе успял да заключи вратата след перачката. Клепките на наемателя леко се отпориха. Той погледна през прозореца и почака. Докато фигурата на мисис Бингъл съвсем се скри от погледа му. Тогава стана и извика хазаина.
— Колко неприятно! — възкликна той. — тази бъбрива жена така ме улиса с приказките си, че забравих да й дам още една смяна бельо! Излизам сега по работа и ще използувам случая да й занеса вързопа. Далеч ли живее оттук?
— На Чарджънт стрийт, срещу Дома за обществено подпомагане, в долния етаж. Съвсем наблизо е. Разрешете да запиша името ви в книгата на наемателите, сър.
Наемателят му подаде морската си диплома. „Джозеф Лорн“ — прочете хазаинът. Това име му беше съвсем непознато.
3
Когато излизаше от пътната вратичка, Джозеф Лорн погледна часовника си. Беше шест часът. Точно в шест Норуард и капитан Блякууд го очакваха в кантората на Томпсън. Морякът извика един кеб и скоро се намери пред вратата на „Утробата на кита“. Разговорът с Крейг в задния двор на кръчмата отне на Лорн само няколко минути и кебът със своя пътник продължи пътя си по слабо осветените улици.
Не измина и половин час, когато в двора на Дома за обществено подпомагане крадешком се промъкна един човек с карабина. Той избра пролука в стобора, която гледаше точно срещу един от прозорците на отсрещната къща, пъхна цевта на карабината в пролуката и постави приклада на подпора от две тояги. Стрелецът загърна полите на плаща си и замръзна неподвижно в засада. Същевременно друг един човек тихо влезе през входа за къщата на мисис Бингъл, скри се зад вратата на избата, в един тъмен ъгъл под стълбата, и измъкна из ножницата си кинжал. Едва бяха завършени тези приготовления, други двама агенти потропаха на вратата на жилището. Като разбраха от хазайката, че мистър Ханслоу не е в къщи, те безцеремонно я тикнаха в неговата стая; там под заплахата на дулата на пищовите те предложиха на вдовицата да не дава на наемателя никакъв знак и спокойно да му отвори вратата, щом се върне в къщи.
— Вашият наемател е държавен престъпник, а ние сме представители на полицията — каза й по- възрастният от двамата гости, мъж с рижи мустаци и с ниско нахлупена шапка. — само ако ни помогнете да го заловим, ще можете да смекчите собствената си вина като съучастница на Роджърс — Ханслоу.
Мисис Бингъл извика и едва не припадна. — да не сте посмели да припадате! — предупреди я същият агент. — вие трябва да го пуснете в къщата и да затворите вратата. Останалото предоставете на нас.
Като се убеди, че вдовицата е вече полумъртва от страх, непознатият с нахлупената шапка се обърна към своя спътник:
— Помнете, Франк, че нашата задача е да предадем на полковник Хауерстън само трупа на този Ханслоу. Безкракият предупреди, че в никакъв случай този човек не бива да попада в ръцете на властите жив.
— Не се безпокойте, мистър Линс — отговори другарят му с рижите мустаци.
4
— Капитан Доналд Блякууд, благоволете да подпишете контракта. И тъй, от днес нататък вие не сте вече старши офицер на фрегатата „Кръстоносец“, а капитан на капьора „Окриленият“. Позволете ми да ви поздравя и пожелая…
— Не съм ли закъснял, господа? Сега навярно е точно шест часът.
— Седнете, мистър Джозеф Лорн… Сега е тъкмо ваш ред да подпишете… Благодаря ви, джентълмени, и ви пожелавам успехи!
Старият мистър Томпсън сложи настрана документите, подписани от офицерите на „Окриленият“.
— Запознайте се с първия си помощник, капитан Блякууд — каза Норуард, управителят на компанията. — мистър Джозеф Лорн едва тази сутрин пристигна от Америка — вече е отново на кораба!
