Такъв е животът на моряка. Тази нощ ние с капитан Блякууд ще заминем за един месец в Лондон, за да получим в адмиралтейството капьорски диплом за „Окриленият“ и да ликвидираме с работите на мистър Блякууд на „Кръстоносец“. В пощенската карета вече са ангажирани две места; довечера ще ви очаквам, мистър Блякууд, в странноприемницата „Бялата мечка“. А вие, мистър Джозеф Лорн, ще трябва да следите всичко онова, което става в доковете, докато корабът не напусне кея. Тези дни моряците от „Окриленият“ охраняваха доковете и предотвратиха един доста подозрителен опит за подпалване на корабостроителницата. Бунтът в Бълтън зрееше отдавна, но досега с помощта на хората на мистър Крейг ние успявахме навреме да разкриваме плановете на работниците да създадат комитет и разрушат цеховете, както неведнъж са правили това въстаналите тъкачи в Спитфилд. Новите машини предизвикват техния гняв, защото сега в цеховете ние оставяме опитни мъже майстори два три пъти по-малко от по-рано, като ги заменяме с жени и деца. Това е изгодно и ни помага по-лесно да се избавим от недоволници и размирници. Но сред бунтовниците отскоро се е появил опитен водач, който научи нашите занаятчии на правилни тайни действия или, както се казва, на конспирация. Та ето, докато бунтът на бълтънските работници още тлее под пепелта на първия разгром и докато още не е уловен водачът на лудитите Елиът Меджерсън, вие не бива да дремете, мистър Джозеф Лорн! Довиждане, мистър Томпсън!
Моряците и управителят излязоха от кабинета. Кантората се опразни. Мистър Томпсън бе отпратил вече всичките си клеркове освен един във вестибюла, но в общата зала моряците забелязаха доста странна група, която чакаше пред вратата на кабинета: едно момченце на пейката хранеше с орехи малка маймунка, облечена с куртка, а стар латернаджия дремеше, опрян на облегалото на пейката. Латерната стоеше до него и старецът я придържаше с лявата си ръка. На нея липсваше безименният пръст…
Лорн вървеше последен. Когато видя латернаджията, той рязко се спря от изненада и скитникът музикант вдигна очи към него. Двата погледа се пресякоха, смъртна омраза пламна и в двата… Преди още Лорн да се е опомнил, латернаджията с едно движение скочи от мястото си и отвори вратата на кабинета, откъдето току що бяха излезли офицерите. Когато се намери зад вратата, той силно я блъсна, обърна два пъти ключа в бравата и сложи куката.
С котешки скок латернаджията се озова в дъното на кабинета, където Уилям Томпсън, застанал на колене пред шкафа, подреждаше на полицата подписаните контракти. По вратата вече се сипеха яростни удари. Джозеф Лорн с всички сили я налягаше отвън.
Норуард и Блякууд дори не забелязаха, че Лорн е изостанал. Те не обърнаха внимание на отсъствието му и когато седнаха в екипажа. Под прозорците на адвоката вече зачаткаха подкови и по снега заскърцаха железните шини. Вратата на кабинета се тресеше от тласъци и удари.
— Боже мой, вие ли сте, мистър Роджърс! — прошепна изплашеният адвокат, когато непознатият, така неочаквано втурнал се в кабинета му, свали наметалото и шапката си.
— Тихо, мистър Томпсън! Ще ви оставя едно пакетче за лейди Емили Райланд. Никому не го показвайте, чувате ли? В него има писмо и една скъпоценност за четири хиляди гинеи… Навярно мисис Бингъл се е разбъбрила и ме е издала… За пакета мълчете, за да не забележи нищо Джузепе Лорано!
Ударите по вратата ставаха все по-оглушителни. От приемната изтича клеркът и започна да помага на моряка. Двамината най-сетне успяха да изкъртят масивната врата.
Мистър Томпсън гледаше слисан отворения прозорец на кабинета си. Студен зимен въздух нахлуваше в стаята.
Джозеф Лорн се спусна към прозореца и погледна от височината на втория етаж. Долу той видя пресни следи от конски подкови и колела, а в дъното на улицата тъмната фигура на бягащ човек, който в същата минута зави зад ъгъла.
Морякът отскочи от прозореца и се спусна назад, в общата стая, където зад преградата още седеше бледото изплашено хлапе. То беше изпуснало верижката от нашийника на маймуната и зверчето, свило се на облегалото на пейката, с любопитство разглеждаше обстановката на канцеларията. Джозеф Лорн хвана момчето за ръка, за да го подложи на разпит. В същия миг маймуната, сякаш и на нея се бе предало обхваналото хората вълнение, направи огромен скок и се намери върху шкафа, под който Томас Бингъл се мъчеше да се освободи от ръцете на моряка.
Мистър Уилям Томпсън се втурна в канцеларията в момента, когато от шкафа право върху Лорн се стовари прашният гипсов бюст на Цицерон. Като бутна бюста, който се пръсна на парчета, маймуната скочи на полилея, увисна на една ръка и започна да се люлее силно. Тя се държеше за обръча на полилея и се оглеждаше къде да скочи след това.
Ударен в рамото, Джозеф Лорн изпусна от ръцете си момчето, грабна яростно едно голямо парче гипс от счупения бюст и го запрати в маймуната. Снарядът попадна не в животното, а в разлюления полилей. Звънна счупеният абажур, запаленото масло се разля по масата. Сукното и папките върху масата задимяха. Маймуната се прехвърли на една полица. В стаята стана тъмно, но Микси грабна от полицата някакви документи и ги захвърли в горящата на масата течност. Книжата избухнаха с ярък пламък и като факел осветиха мятащите се из стаята хора. Мистър Томпсън, клеркът и Джозеф Лорн се спуснаха да гасят огъня. Те успяха да потушат пламъка, като хвърлиха върху него килима и откъснатите завеси. В тази суматоха Томас Бингъл грабна най-сетне верижката на зверчето и стремително изтича с него на улицата.
Когато се довлече в къщи, леля Поли, тяхната съседка, му отвори вратата. Момчето не можа да познае стаята на наемателя. Всички вещи бяха преровени, бельото, изхвърлено от скрина, се валяше на пода, а самата мисис Бингъл стоеше сред тоя хаос, притиснала ръце о брадата си и загледана неподвижно в една точка. Щом видя маймуната в ръцете на момчето, тя завика с див глас, размаха ръце, сякаш се защищаваше от привидение, и като сноп се строполи върху купчината вехтории, разхвърляни по пода.
Късно вечерта старият бълтънски банкер мистър Самюел Ленди се затвори в подземието на своята банка, където в прохладния здрач се възправяха шест тежки като слонове металически шкафа. При светлината на свещите мистър Ленди още веднъж преброи заедно с касиера на банката златото и банкнотите, изсипани из двете кожени торби.
— Точно десет хиляди фунта в злато и банкноти за четиринадесет хиляди — каза касиерът. — всички ли ще се минат по текущата сметка на мистър Райланд?
— Не, по негово нареждане пет процента от тази сума се зачисляват на сметката на мистър Джозеф Лорн — отговори собственикът. — този влог е един от първите резултати на експедицията на „Орион“. О, презокеанските експедиции на Райланд, по всичко изглежда, обещават много нещо занапред!
Мистър Ленди пресметна нещо в своя бележник, въздъхна и след като хлопна вратата на паричния шкаф, отиде да почива.
Шотландският клерк мистър Арчибалд Стейбълд за кратко време успя да дотегне на цялата прислуга на „Бялата мечка“. Наемателят беше навъсен, не се отличаваше с особена щедрост и постоянно изявяваше желание „да напусне този вертеп на порока“. Две денонощия той остана сам, затворил се в тясната си стая, не прие никакви гости и не направи посещение никому. Само веднъж този мрачен квартирант заповяда на кръчмарския слуга да извика от улицата и доведе в стаята някакъв юноша, когото беше забелязал от прозореца си. Старият клерк бързо наметна коженото си наметало и напусна странноприемницата заедно с юношата.
Съпровождан от младия си спътник, на когото човек можеше да даде петнадесет години, мистър Стейбълд се отправи към пристанището. От тесните улички на края на града те навлязоха в предградието, прекосиха едно празно място, покрито със сняг и боклук, и се спуснаха по стръмна пътечка до самото море, където прибоят търкаляше валчести камъни.
С привична предпазливост старецът се огледа настрани и прегърна юношата през рамо:
— Тук само бог ни слуша, сине мой! Радвам се, че съдбата те доведе под моя прозорец и че пак мога да поговоря с теб.
— Аз не бива да се отлъчвам за дълго време, учителю; изпратен съм от кантората в града за покупки и трябва по-скоро да занеса на джентълмените техните поръчки… Но аз, разбира се, също много се радвам, че пак ви виждам, мистър Меджерсън…
— Тс-с-с! Сега аз имам друго име.
— Мога ли да ви бъда с нещо полезен, на вас и… на делото на свободата? — добави юношата, като се червеше и смущаваше.
— О, мой Джордж, в нашата борба всяка помощ е важна! Ако съберем всичките си слаби усилия и ги обединим, ние можем планина да повдигнем… Прочете ли книгите, които ти дадох?
