бърза, мнимият мистър Стейбълд завърши своя тоалет и излезе от странноприемницата. Той вървеше бавно и четеше табелите и афишите като човек, който съвсем няма защо да бърза. В ръцете си държеше последния брой на „Монитор“. От пресечката на улиците Свети Яков и Гарденрод започваше малко булевардче. Меджерсън седна на една пейка и разгърна вестника. Той видя, че човекът със сиво наметало, който беше вървял след него още от странноприемницата по другата страна на улицата, се обърна и започна да гледа нещо в един прозорец.
„Шотландският клерк“ тръгна надолу по булеварда, като ускори крачките си. Сивото наметало също по- бързо се замярка сред тълпата. Неочаквано старецът свърна в един познат нему проходен двор, излезе на Гарденрод и като се убеди, че е измамил наблюдателя, се приближи до стълба за афиши, направен във формата на гъба с конусообразна шапчица. Той го заобиколи и намери афиша на местния цирк. В левия горен ъгъл на този афиш със син молив бяха изписани няколко знаци и цифри.
С тези йероглифи Фернандо известяваше на своя съратник за голямата опасност. Те означаваха, че Меджерсън е разкрит, под наблюдение е и трябва, без да губи нито час, да се спасява с бягство.
Водачът на лудитите повика кеб и с най-голямата скорост, на която беше способна файтонджийската кранта, се понесе по безлюдните улички. Той спря кабриолета пред вратата на някаква къща, пресече двора, прехвърли се през оградата и излезе на друга улица. След като се убеди съвсем, че наблюдателят е изостанал, старецът отново нае файтон и се отправи към покрайнините на града, откъдето започваше извънградското шосе. Той стигна пеша до последните къщички край брега. Пред една къща беше просната да се суши рибарска мрежа. Това беше таен знак, от който Меджерсън разбра, че тук, в последното и най- старателно укрито убежище на братята, всичко е благополучно. Това място Меджерсън пазеше за в случай на крайна опасност.
Старият рибар ирландец посрещна Меджерсън в задния двор. Мълчаливо те си стиснаха ръцете и рибарят придружи гостенина в едно малко килерче зад печката, толкова незабележимо, че дори и при най- внимателен обиск би било много трудно да се открие това скривалище.
Тук Меджерсън прегледа джобовете си и провери на място ли са парите и документите му. След като се убеди, че напускайки странноприемницата, не беше оставил в стаята нищо ценно и важно, Меджерсън се сви в своята тъмна дупка и спа до залез слънце. Вечерта той чу гласове в къщата. Синът на хазаина, як мъжага на около двадесет и три години, беше се завърнал от града. Двамата рибари и старицата, мълчалива като своя съпруг, повикаха Меджерсън да вечеря. Капаците на прозорците бяха затворени. На простата небоядисана маса гореше свещ и бяха поставени паници с варен боб и свинско месо.
Меджерсън замоли стареца да донесе скритите припаси. Ирландецът вдигна една дъска от пода в ъгъла и извади изпод нея плосък, доста тежък сандък.
— Отнеси това в градинката край пристанището и го скрий в уговореното скривалище. Когато Ханслоу се върне, ще намери там този сандък; той ще му окаже добра услуга. Подарък от нас заради помощта. А аз ще трябва засега да се прехвърля в Ирландия, в Белфаст. Там ще ме скрият вашите „дъбови сърца“97.
Късно през нощта, когато над морето се спусна мъгла, от брега се откъсна една малка рибарска гемия. Под сгънатата на кърмата мрежа и най-внимателното око не би могло да различи човек. Управлявана от стария рибар и сина му, гемията се насочи към бреговете на Ирландия.
6
В навечерието на първи март, когато всички ученици от пансиона на мистър Чейзуик вече лежаха в креватите си, Томас Бингъл, завит презглава с одеялото и затаил дъх, очакваше нощната проверка. Спалнята, където спяха момчетата, се намираше на втория етаж.
В единадесет часа вечерта се раздадоха стъпки по скърцащата стълба. В спалнята влезе мисис Чейзуик, суха дългоноса особа с плоска гръд. Очилата й с тънки стоманени рамки сякаш всеки момент щяха да се хлъзнат от заостреното връхче на носа. В ръката си държеше свещ с книжен абажур. Тя мина по пътеката между осемнадесетте кревата, докосна две три свити под одеялата фигури, постоя до вратата и се прибра в долните стаи. Там до двете класни помещения беше квартирата на мистър Чейзуик.
Едва стъпките на мисис, която внушаваше на учениците по-голям страх от самия педагог, затихнаха в дъното на къщата, Томас Бингъл бързо навлече под одеялото дрехите си.
Момчето се промъкна по вълнени чорапи, с обувки в ръка по скърцащите стъпала на стълбата и разклатените подови дъски на долния коридор.
Долу Томас клекна пред вратата на килерчето, където се пазеха горните дрехи на учениците. Той пъхна в ключалката малка кукичка, свита от желязна тел, и с този инструмент отвори вратата. Намери куртката си, подплатена с памук, и като нахлупи шапката си с пристегнати наушници, дойде до вратата за кухнята. Томас можеше да излезе навън само през стаята на мисис Чейзуик или през кухнята. В тесния кухненски килер спеше готвачката, а до изхода при задната вратичка живееше в отделна пристройка пазачът.
Момчето премина тъмната кухня на пръсти и напипа в коридора резето на вратата. Вратата скръцна и Томас Бингъл се намери на двора. Часовникът на катедралата отзвъня в далечината на два пъти своята мелодия, след това камбаната удари веднъж: отбеляза единадесет и половина. На двора момчето се обу. Озъртайки се към прозорчето на пазача, то изскочи от вратичката и бегом се спусна през задните дворове и криволичещите улички към корабостроителницата.
В доковете беше тъмно, но покрай дългия стобор, на отдалечените един от друг стълбове, горяха фенери, които осветяваха горния край на дъсчената ограда с набучени железни шипове. По ъглите на стобора стояха часови. Край вратата се разхождаше пазач. Патрул от четирима войници със старинни алебарди излезе от вратата и се отправи на обиколка, като осветяваше топящия се сняг с ръчен фенер, защитен от вятъра с тенекиено щитче.
В тъмната градинка на една от най-близките до корабостроителницата къщи Матю Ханслоу очакваше своя приятел.
— Ти дойде, Том! Юнак! Бях почнал да се безпокоя… Днес ти ми трябваш по една важна работа!
— Какво трябва да направя, дядо Матю?
— Не бързай. Ще почакаме, докато патрулните се върнат от обиколката. Сега ще ти обясня нашата задача… Я ми кажи, ти добре ли познаваш това място?
— Как да не го познавам! Зад този стобор са доковете на мистър Патерсън… Ето я там стряхата на ковачницата, редом с нея — каците със смола, по-нататък — клада с инструментите, а зад него платформите, върху които са поставени корабите ч.
— Том, а знаеш ли за кого Патерсън строи тези кораби?
— За сър Фредрик Райланд… Той е главният клиент. Джордж казва, че с корабите ще пренасят роби в Америка.
— Да, тези кораби ще донесат много зло на света… Те са нужни на Патерсън и Райланд за пиратство, за търговия с живи човешки души… Фредрик Райланд, ченсфилдският паяк, е моят най-зъл враг, но той е враг и на всички обикновени добри хора… Ти по-добре от мене знаеш, Том, колко от тях са загинали в тази корабостроителница! Помниш ли клетия Майк, когото смазаха, когато спускаха „Окриленият“? А колко сакати като безпръстия Паткинс изхвърли на улицата мистър Патерсън! Колко бедни дечица като теб страдат в тази проклета корабостроителница!… Том, аз имам намерение да я запаля, да я запаля и всичко да отиде по дяволите, както „Бълтънската манифактура“!… Искаш ли да ми помогнеш?
— Да!
— Виждаш ли този сандък? Доста е тежък. В него има часовников механизъм със зъбчат затвор98 и… мощен заряд. Трябва да се промъкнеш в корабостроителницата и да скриеш нашия армаган под дъното на кораба, който се строи в средния док. До него ще сложиш ето тази бутилка… След това прикриваш сандъка и бутилката с талаш и стърготини, мушкаш под тях ръката си и завърташ ей това лостче на сандъка. Ако там започне да трака като часовник, бягай по-скоро тук, при мен. Ако не затрака, заклати сандъка, само че леко… Кажи ми, в училището никой ли не те забеляза, когато излезе?
— Не, никой.
— Ще успееш ли да се върнеш незабелязано?
— Ще се опитам.
