Глух, усилващ се тътен разтърси пещерата. Запукаха камъните в стените и с шум се посипа разронената пръст.
Бернардито скочи, притискайки до гърдите си детенцето. Приведен, той се спусна към дъното на пещерата; в същото време огромен блок, съставящ по-голямата част от свода, започна тежко и плавно да се свлича. Той погреба под себе си целия ъгъл със струпаните вещи и почти половината от останалото пространство на пещерата. Фитилчето на светилника угасна и хората се намериха в душен, непрогледен мрак.
2
Доктор Грейсуел сменяше превръзките на ранения. Грели мълчаливо търпеше, стиснал зъби.
Тръпки разтърсваха тялото на болния; видения и действителност се смесваха в разгорещения му от треската мозък. Раните бяха сериозни. Когато се съмна, лекарят вече при дневна светлина извади двата куршума от тялото на Грели.
Развихрилата се през нощта буря към обяд стигна силата на ураган. Скрит в надеждния залив, „Орион“ все пак се клатушкаше така, че една от котвените вериги се скъса. На човек се струваше, че в плющящия пороен дъжд няма отделни струи; сякаш върху острова се изливаше огромен водопад. Обзети от страх, пасажерите на кораба от вечерта не бяха напускали каютите си. Шепнешком се предаваха подробности по тайното нападение на пиратите, раняването на сър Фредрик и неуспешното преследване на похитителите. Корабовладелецът сам напътствуваше от борда групата моряци, изпратени да гонят пиратската лодка още щом замлъкнаха залповете по нея. Ранен, с безсилно увиснала ръка и сгърчено от болка и злоба лице, господарят на острова настояваше да му донесат отрязаните глави на пиратите. Но едва лодката с моряците се откъсна от стълбата, и той започна да губи сили. Не можеше да стои на краката си и заповяда да го отнесат в каютата на Доротея.
Той завари „кърмачката“ в ръцете на Карачиола; тя се блъскаше и викаше, като се мъчеше да се откъсне и да се хвърли в морето. С разпилени коси, в бяла нощница, тя буйствуваше.
Като видя Грели, жената се изтръгна от ръцете на Карачиола:
— Къде е детето? Къде е Чарли? Отнеха ми го! Върни ми сина, Джакомо… Върни ми го или ще прокълна деня, когато не ми стигна смелост да напусна твоя кораб!… Казваха ми: бягай оттука, спасявай се от забравилия бога Джакомо!… Защо не го сторих, защо навреме не избягах от тебе с моето детенце!
— А ти, изменнице, едва сега се сети да ми кажеш, че са те учили да бягаш от кораба? Ще те обеся на една рея с пиратите, щом ги заловя! Почакайте, Великане и Акуло, вашите майки ще съжаляват, че са ви родили на този свят! А с оная твар, която те подучваше да бягаш, и с нейното приятелче аз ще се разправя сега така, че…
Изведнъж погледът му падна върху плика, оставен от похитителите в празната люлка. Той го разкъса, прочете краткото писмо на пиратите и веднага омекна и стихна. Като видя лицето на корабовладелеца, Карачиола се отдръпна. То се беше изкривило, сгърчено от страх, и беше станало восъчно.
— Стой, Карачиола! Да вървят по дяволите ония двамата, остави ги. Отнесете ме в каютата на капитана, не в моята, чувате ли? Ти и Оге през цялото време ще бъдете край мен. Върви за Оге… Не, чакай! Погледни дали там няма още не що.
След като се убеди, че освен писмото пиратите не са оставили нищо друго в разхвърляната люлка. Грели заповяда да приближат свещта и още веднъж прочете редовете, написани на испански с молив:
„Джакомо Грели!
Ти не си вече Леопард. С вероломството си заслужи смърт. Ако намислиш да причиниш зло на Райланд и Емили, ще ти изпратя главата на твоя син, жив опечен. Върни на тези хора онова, което си им отнел, а за моите камъни ще дойда сам и ще те намеря дори на дъното на преизподнята.
БЕРНАРДИТО“
Грели поднесе бележката към пламъка на свещта и със суеверен страх стъпка на пода сивите изпепелени листчета.
По същото време, когато Оге Йензен и Карачиола пренесоха Грели в каютата, от брега се върнаха и моряците. Те пристигнаха на брига с празни ръце, като водеха на буксир само празната лодка, изоставена от пиратите върху пясъчния нос. Брентли очакваше, че неуспехът на десанта ще предизвика отново гнева на господаря, но когато влезе заедно с Уент в каютата си, където лекарят преглеждаше ранения, капитанът го завари вече в безсъзнание.
За повтаряне на десанта не можеше и да се мисли поради налетялата буря. Цяла нощ болният бълнува и се мята. Привечер му стана още по-ле.
Така измина първото денонощие след раняването на Леопарда.
В морето бушуваха смерчове и вихрушки. До вратата на капитанската каюта, където лежеше раненият, неотстъпно стърчеше Карачиола. Гигантът Оге седеше неподвижно в един тъмен ъгъл на каютата; той гледаше съсредоточено и тъпо в ръцете на лекаря, който слагаше на болния компреси и сменяше превръзките.
3
Каютата, която по-рано заемаха Джозеф Лорн и Джефри Макрайл, Брентли предостави на мистър Алфред Мърей.
Вечерта на 1 януари Ричард Томпсън отново отиде да навести новия пасажер и го завари потънал в дълбок сън. Адвокатът тихичко седна в плетеното кресло и заразглежда лицето на спящия…
Още в полунощ, щом научи за открадването на детето, бълтънският юрист разбра, че островитяните са започнали военни действия против Грели по един отчаяно смел план. Сега адвокатът не се съмняваше, че Мърей е бил един от изпълнителите на този план и е трябвало да приспи бдителността на Грели с мнимата си капитулация.
…Спящият не помръдваше. Широката му гръд се издигаше спокойно и равномерно. Лицето, осветено от висящата лампа, беше мъжествено, но изразяваше крайна умора. Тя беше застинала в чертите около болезнено свитата уста, в сенките и бръчките около очите. Това не беше отпадналост вследствие физически несгоди и труд, това беше дълбока умора на душата, страдаща под непосилното бреме на ненавист, на тежки задължения, на мъчителни размисли и неразрешими противоречия. Копнеж по душевен покой — то какво бе изписано върху лицето на спящия.
Вратата скръцна. Емили тихо прекрачи прага. Ураганът и поройният дъжд вече отслабваха, но морето още се вълнуваше, корабът потрепваше и се люлееше. Пристъпвайки предпазливо по тясното килимче, Емили при едно наклоняване на кораба се олюля и се хвана за ръката на Ричард. Косите на девойката досегнаха лицето на адвоката и той видя сребристата къдрица над слепоочието, която го порази повече, отколкото Патерсън.
— Боже мой, какво са направили с вас! Да бъде проклет този злодей! Но сега, мис Емили, когато намерихте любимия си човек, ви очаква мирно щастие. Грели обещава да ви да де развод. Щом вашият приятел възстанови правата си, вие…
Девойката се усмихна тъжно. Тя предпазливо закри с ръка очите на спящия от светлината и заговори тихо, за да не го разбуди:
— Мирно щастие, казвате вие, мистър Томпсън! Напразно ме успокоявате. Аз много добре разбирам, че това е невъзможно. Грели е прав: английското общество никога няма да ми прости мнимия брак. Дори Фред да излезе победител в борбата си с Грели, моята и неговата съдба ще си останат много печални. Обществото ще се отвърне от човека, който се осмели да нарече своя жена съучастницата на разобличения бандит. Защото хората не знаят… Аз се уморих през всички те тези години. Разбира се, желая поне мъничко обикновено щастие, но Фред никога не ще се види принуден да ме упрек не, че се е отказал от родината си заради моето щастие. Не, аз ще трябва да изоставя мисълта за брак с Фред — завърши тя шепнешком и изтри една сълзица.
Спящият, както и по-реди, не мърдаше.
