покрита с козя кожа.
6
Зората завари островитяните спящи. Малкият пръв отвори очи и като си припомни за недослушания разказ, подскочи в постелята. Беше го срам, че е заспал: сега няма да дочака скоро края на интересната приказка! Като не знаеше как да поправи бедата, той започна да цепи подпалки и ударите разбудиха Бернардито. Капитанът погледна разстроеното лице на момчето, разбра всичко, дръпна го за палтенцето и го притисна към себе си.
— Сега нямаш търпение да узнаеш какво е станало По-нататък, нали? — каза той със смях. — е, няма що, ще ти доразправя приказката си, защото навън вали силен дъжд и не може да се излезе. Пък и малко остана до края. Слушай!
…Било през един слънчев майски ден на 1743 година, и то точно на 29 май, когато се навършвала първата годишнина от смъртта на младата Долорес, сестрата на Бернардито.
В Барселона се завърнали моряците и войниците от „Голиат“, които Едноокия дявол бил освободил, и сърцето на страхливия корехидор се изпълнило със страх. А наплашеният от разказите на спасените от „Голиат“ дон Салватор Морильо дел Портес взел такива мерки за охрана на своя замък, че той заприличал на обсадена крепост.
В навечерието на фаталната годишнина, късно вечерта, дон Салватор си седял в кабинета и играел шах със своя син Родриго, когато на вратата се появил домоуправителят. Той доложил, че някакъв конник нетърпеливо чукал на вратите на замъка, казвал че бил кралски пратеник и носел бързо писмо от негово величество.
Дон Салватор заповядал да пуснат пратеника. Господарят видял пред себе си висок, добре сложен офицер в униформата на кралската гвардия. Косите на офицера били побелели, той имал високо чело и горда осанка. Като отдал чест на дон Салватор с шпагата си, той извадил от маншета си малък плик с кралския печат и го подал на гранда. Дон Салватор счупил печата и се вгледал при светлината на свещите в познатия му небрежен почерк на августейшата ръка. Кралят написал записката собственоръчно — това била нова, необичайна милост!
Ценният документ гласял, че тая нощ на път за Барселона негово величество е с намерение да спре в дома на дон Салватор. С истинска кралска вежливост монархът молел гранда да му даде гостоприемство за няколко часа. При това негово величество благоволил предварително да отклони всякакъв церемониален прием и молел да изпратят да го посрещнат само няколко конници, които да му посочат през нощта най- краткия път.
Дон Салватор целунал височайшото писмо и плеснал с ръце. След няколко минути целият грамаден замък приличал на разтревожен мравуняк. Хлопали се врати, във всички свещници се появили свещи, отворили се мазетата, сандъците и шкафовете. Пратеникът на дон Салватор веднага полетял за корехидора.
— Негово величество изрази надежда да види господаря на тоя дом, но помоли да не се нарушава почивката на гражданите — ухо казал, пратеникът на краля. — екипажът на негово величество се намира на три часа добър галоп оттук. Аз ще дочакам конниците на корехидора пред вратите, на вашия дом и сам ще ги придружа до кралския кортеж.
Не минало час и пред вратите на замъка вече зачаткали подкови. Десет алгвазили и сам сеньор корехидорът на бял кон отдали чест на пратеника на краля. В това време мрачният замък на дон Салватор се озарил от стотици светилници, фенери с разноцветни стъкла, лампиони и мънички китайски фенерчета. Тяхната светлина се отразявала в струите на голям водоскок, върху тъмните купчини зеленина и пищните цветни лехи. В езерата на парка пробудилите се лебеди вдигнали глави изпод белоснежните си крила и разлюляната от лебедите вода също искряла от светлините на илюминацията. След като се убедил, че илюминацията е великолепна, дон Салватор заповядал засега да загасят светлините и да ги запалят отново след два часа, а той самият заедно със своя син Родриго се присъединил към конниците на корехидора. Начело с кралския пратеник цялата кавалкада препуснала да посрещне височайшия гост.
След час и половина препускане по планинските пътища конниците видели отпреде си факелни светлини. Шесторка бели коне леко теглела пътническа кола с кралски лилии на вратичките. Двамина офицери разигравали конете си отпред, двама конника препускали отстрани и един гвардеец съпровождал каретата отзад. Малка конна свита съставлявала ариергардът, а на стотина крачки пред целия кортеж двама кралски слуги осветявали пътя с яркия пламък на факли, високо вдигнати върху копия.
Пратеникът се приближил до каретата и доложил за пристигането. След като получил милостивия отговор на краля, офицерът съобщил на дон Салватор, че негово величество благодари за радушното посрещане и кани сеньора да слезе от коня и заедно със сина си да заеме място в каретата.
Дон Салватор и сеньор Родриго предали конете си на слугите и с трепет влезли в каретата. Щом вратата на колата се хлопнала, херолдът затръбил, конете заиграли и кортежът потеглил към замъка.
В мрачината на каретата дон Салватор ле могъл да различи нищо друго освен високия плюмаж на кралската шапка. Той се навел и протегнал ръка, за да поеме и целуне ръката на обожавания монарх. Протегнатите му устни вече се докосвали до отпуснатата китка на краля, но ръката на монарха, милостиво протегната към него, внезапно придобила твърдостта на желязо и сграбчила гранда за брадичката.
„Измяна!“ — изхъркал дон Салватор, но веднага получил силен удар по главата.
До него на пода на каретата се тръшкал, задушавайки се, синът му, до чиято гръд се било притиснало нечие коляно.
В същото време „кралската свита“, както препускала, обкръжила стражарите на корехидора. Спътниците на краля извадили шпаги и алгвазилите паднали мъртви от конете. Ловко заметнато въже стиснало за гърлото самия корехидор. След това от каретата били измъкнати вързаните тела на сеньор Салватор и на сина му. Тези пленници, както и корехидора, конниците метнали напряко на седлата си и начело с беловласия пратеник навлезли в планината по посока на същата онази пещера, където някога Бернардито и отец Симон се били, срещнали.
Останалият „кралски кортеж“ обаче продължил заедно с каретата по прежния път. Когато до замъка оставало четвърт миля и отпред се показали неговите светлини, кочияшът на каретата се обърнал и подпалил фитила, който стигал до голяма желязна бъчва вътре в каретата; бъчвата била натъпкана с артилерийски барут догоре. След като карал още малко, кочияшът скочил от капрата и се метнал на коня на корехидора. Пламъчето на фитила вече наближавало бъчвата.
А конниците продължавали да летят стремително към замъка редом с каретата, като шибали бясно препускащите впрегнати коне. Ето вече засвяткали и се пръснали в небето разноцветните светлини на приветствения фойерверк. Зад подвижния мост широко се разтворили вратите на замъка и две редици слуги се строили на двора. Протягайки вратове от любопитство, хората на замъка се готвели да посрещнат конете и да постелят килим от парадния вход до стъпалата на каретата…
Но преди още да стигне моста, „кралската свита“ вдигнала конете на задните им крака и рязко свърнала назад, а конете с каретата с непостижима бързина преминали моста, прелетели под каменната арка и без да намаляват ход, се понесли по двора. Двете редици прислужници се разбягали от страх.
Пред парадния вход се била събрала почти цялата градска аристокрация и всички с учудване наблюдавали необичайното пристигане на негово величество. Вече започнали да се чуват тревожни възгласи сред натруфената публика, когато изведнъж ужасяващ взрив разтърсил двора и стените. Обезумелите гости в атлазени одежди, опръскани с кръв и изцапани от сажди, хукнали навън от замъка, но няколко изстрела прогърмели из мрака и бягащите се защурали по моста, като падали ранени и убити. Над двора се извили огнени езици. Това били направили конниците: те изтичали до прозорците на замъка и на служебните помещения и хвърлили в тях запалени насмолени кълчища. Вопли на страх, стонове на ранени, цвилене на коне и мучене на волове в горящите обори — всичко се сляло в една дива музика, а развихрилият се огън затъмнил блясъка на догарящия фойерверк и на илюминацията.
Целият град се пробудил и жителите му тичали по близките хълмове, за да гледат най-големия пожар, който някога са виждали. Отначало мислели, че замъкът се е запалил от илюминацията, но изведнъж в паметта на хората изплувало, че точно в този ден и час преди една година била загинала сестрата на Бернардито. Едва някой напомнил за това събитие, и гражданите в един глас произнесли името на
