— Не — рече Бастиан. — А ти знаеш ли?
Иха кимна.
— Досега вървяхме точно към центъра на Фантазия. Това е нашата посока.
— Към Кулата от слонова кост?
— Да, господарю. И добре напредвахме, докато държахме тази посока.
— Не може да бъде — усъмни се Бастиан. — Атрею положително щеше да забележи, да не говорим за Фухур, а двамата изобщо и не подозират подобно нещо.
— Ние, мулетата, сме простички животни — каза Иха — и сигурно не можем да се мерим с Драконите на щастието. Но има някои неща, господарю, които знаем. Към тях спада и посоката. То ни е вродено. Ние никога не се губим. Затова бях сигурна, че искаш да отидеш при Детската царица.
— При Месечка… — промълви Бастиан, — да, искам да я видя отново. Тя ще ми каже какво да правя.
После той погали муцуната на мулето и прошепна:
— Благодаря ти, Иха, благодаря ти!
Следващата сутрин Атрею дръпна Бастиан настрана.
— Чуй, Бастиан, Фухур и аз трябва да ти се извиним. Съветът, който ти дадохме, беше добронамерен… но глупав. Откакто се придържаш към него, тъпчем на едно място. Тази нощ дълго разговаряхме с Фухур. Докато не си пожелаеш отново нещо, няма да мръднеш оттук, а с тебе — и ние. Ти неизбежно ще забравиш още твърде много, но не ни остава нищо друго. Можем само да се надяваме, че ще намериш своевременно пътя за дома. Ако останем тук, това също няма да ти помогне. Трябва да се възползваш от силата на Златин и да откриеш следващото си желание.
— Да, Иха ми каза същото — рече Бастиан — и аз вече знам следващото си желание. Ела с мен, защото искам всички да го чуят.
Те се върнаха при другите.
— Приятели — каза Бастиан, — напразно търсихме пътя, който ще ме отведе в моя свят. Страхувам се, че ако продължаваме така, никога няма да го намерим. Затова реших да потърсим единствения човек, който може да ме посъветва накъде да тръгнем. Това е Детската царица. От днес цел на нашето пътуване е Кулата от слонова кост.
— Ура! — почнаха да викат в един глас тримата рицари. Но Фухур ги прекъсна с гръмкия си меден глас:
— Откажи се от намерението си, Бастиан Балтазар Букс! Това, което искаш, е невъзможно! Не знаеш ли, че всеки може само веднъж да срещне Златооката повелителка на желанията? Ти никога повече няма да я видиш!
Бастиан се надигна.
— Месечка ми дължи много — каза той раздразнено, — не мога да допусна, че тя ще откаже да ме приеме.
— Ще видиш, че понякога нейните решения трудно могат да се разберат — отвърна Фухур.
— Ти и Атрею само съвети ми давате — отвърна Бастиан и усети, че кръвта нахлува в главата му. — Нали сами виждате докъде ни доведоха вашите съвети. Сега аз ще решавам. Решението вече е взето и нямам никакво
намерение да се отказвам.
Той пое дълбоко въздух и продължи малко по-спокойно:
— Освен това изхождате винаги само от себе си. Но вие сте създания на Фантазия, а аз съм човек. Откъде знаете, че за мен важи същото, което и за вас? Когато Атрею носеше Златин, при него нещата стояха по-иначе, отколкото при мен. А и кой ще върне Съкровището на Месечка, ако не аз? Казвате, че не можеш да я срещнеш два пъти? Но аз съм я срещал вече два пъти. Първият път се видяхме за миг, когато Атрею влезе при нея, а втория път — когато избухна голямото яйце. При мен е по-различно, отколкото при вас. Аз ще я видя и трети път.
Всички замълчаха. Рицарите — защото не разбраха за какво спорят, а Атрею и Фухур — защото наистина се разколебаха.
— Да, може би е така, както казваш, Бастиан — промълви накрая тихо Атрею. — Ние не можем да знаем как ще се държи Детската царица с теб.
След това потеглиха и само след няколко часа, още преди обяд, достигнаха края на гората.
Пред тях се разкри просторна, леко хълмиста местност, обрасла с трева. През нея лъкатушеше река. Когато достигнаха до нея, те продължиха по течението й.
Атрею пак летеше с Фухур пред групата на ездачите и правеше широки кръгове около тях, за да разузнае пътя. Двамата обаче бяха омърлушени и полетът им не беше така безгрижен, както по-рано.
Когато веднъж се издигнаха много нависоко и отидоха далече напред, те видяха, че в далечината земята е като отсечена. Зад една скалиста пропаст следваше по-ниска равнина, обрасла с гори, докъдето поглед стига. Реката пропадаше, образувайки мощен водопад. Но ездачите щяха да достигнат това място най-рано на следващия ден. Те се върнаха.
— Фухур, смяташ ли, че на Детската царица и е все едно какво прави Бастиан? — попита Атрею.
— Кой знае — отвърна Фухур, — тя е всички се отнася еднакво.
— Но тогава — продължи Атрею — тя е истинска…
— Не го казвай! — прекъсна го Фухур. — Знам какво мислиш, но не го казвай.
Атрею мълча известно време, после рече:
— Той ми е приятел, Фухур. Трябва да му помогнем. Ако ще и срещу волята на Детската царица. Но как?
— С малко късмет — отвърна Драконът и меденият му глас за първи път прозвуча така, сякаш камбаната е пукната.
Тази вечер решиха да отседнат в една празна дървена колиба на брега на реката. Тя, естествено, се оказа твърде тясна за Фухур и той предпочете да спи в небесните висини, както често правеше. Също и конете, а и Иха трябваше да спят навън.
По време на вечерята Атрею разказа за водопада и за страхотното пропадане на равнината, което бе видял. После между другото добави:
— Впрочем нас ни преследват.
Тримата рицари се спогледаха.
— Брей! Колко бяха? — извика Хикрион и започна да усуква черните си мустаци, готов веднага да скочи.
— Зад нас преброих седем — отвърна Атрею, — но те могат да пристигнат едва утре сутринта, ако приемем, че няма да спират през нощта.
— Въоръжени ли са? — пожела да узнае Хисбалд.
— Не можах да разбера — рече Атрею, — но от другите страни идват още. Забелязах шестима на запад, девет на изток и дванайсет или тринайсет се задават срещу нас.
— Да видим какво искат — рече Хидорн, — тридесет и пет — тридесет и шест души не могат да уплашат дори и нас тримата, а какво остава за Атрею и нашия господар Бастиан.
Тази нощ Бастиан не свали както друг път меча Сиканда от кръста си. Той спа, стиснал дръжката му в ръка. Насън видя лицето на Месечка. Тя му се усмихна многообещаващо. Когато се събуди, повече нищо не си спомни, но този сън укрепи надеждата му, че отново ще я види.
Когато погледна през вратата на дървената колиба в утринната мъгла, която се стелеше откъм реката, той видя очертанията на седем странни създания. Две от тях идваха пеша, а другите бяха възседнали най- различни животни. Бастиан събуди тихо спътниците си.
Рицарите препасаха мечовете си и вкупом излязоха пред колибата. Когато чакащите отвън съзряха Бастиан, ездачите слязоха от животните, а после и седмината приклекнаха едновременно на лявото си коляно. Сведоха глави и извикаха:
— Да живее спасителят на Фантазия Бастиан Балтазар Букс!
Пристигналите имаха твърде странен вид. Единият от двамата пешеходци беше с извънредно дълъг врат, който завършваше с глава с четири лица — във всяка географска посока по едно. Първото имаше весело
